СТЕНОПИС

26/10/2025

✨ Последвай Издателство СЛЕДА

15/10/2025

Днес това е най-трудният текст, който някога съм започвал да пиша. Може би защото през всички тези години така и не се научих да пускам. Не се научих да пускам хора, които обичам, стари спомени и най-вече не се научих да пускам емоции. Все още съм като малко дете, което се учи как да отреагира на травмите, особено когато се случват неочаквано. За мен този край, или поне начинът, по който се случи, беше неочакван. Беше край, в който останах сам и трябваше аз да поема цялата тежест на едно решение, което допреди това зависеше от много. Но може би всеки край трябва да бъде като началото.

Създадох независимо издателство "СТЕНОПИС" през 2020-та година, напук. Напук на една неработеща за творци и автори система и напук на всички онези, които поставят изкуството в "опаковка" и го продават на рафтовете в магазина. Продават имена с популярност, а не хора, оставили сърцата си.

През 2019-та година светът ми се срина до основи и единственото нещо, което ме спаси в онзи момент, беше бруталният ми деструктивен работохолизъм и това да пиша. Да изразявам себе си чрез думите. Точно в онзи момент създадох и страницата в Instagram, откъдето голяма част от вас ме познавате. И именно тогава написах първата си стихосбирка под заглавието "След тишината". Като един ентусиазиран творец исках да видя думите си на хартия и изпратих ръкописа на почти всички български издателства, за които знаех, че в онзи момент издаваха поезия. 90% от отговорите (или поне тези, които благоволиха да отговорят) бяха "НЕ". И вместо да си кажа "Добре, аз не ставам. Това не е моето нещо, няма да се занимавам с писане.", се замислих защо някой друг трябва да определя дали едно изкуство е "добро" или "не". Изкуството е необременено от чуждо мнение и е свободно за лична интерпретация, и единственият, който трябва да може да го почувства в цялост, това е неговият автор. А аз чувствах много от своето.

Именно тогава, във времена, в които всички бяха затворили съзнанията и сърцата си (а до голяма степен и всичко останало заради пандемията COVID), аз създадох "Независимо издателство "СТЕНОПИС". Създадох издателството без абсолютно ничия помощ, с едва 130 лв. в джоба и без абсолютно никакви знания за книгоиздаването. И не съжалявам! През 2020-та година издадох първата си стихосбирка "След тишината", която почти същата седмица след издаването ѝ беше вече изчерпана. С времето осъзнах, че има много какво да науча и "СТЕНОПИС" се превърна в едно неприкосновено място за изкуство и хора, дишащи с него.

Целта на независимо издателство "СТЕНОПИС" винаги е била да подкрепя млади и амбициозни творци да сбъдват своите книжни идеи, и дори и с крайно ограничени възможности, смятам, че съумявахме да го правим. Пет последователни години независимо издателство "СТЕНОПИС" сбъдваше книжните мечти именно на невероятно талантливи, сърцати и амбициозни автори, вярващи повече в изкуството, отколкото дали то ще се "продава". Аз вярвах и продължавам да вярвам във всеки един от тези хора, защото "СТЕНОПИС" беше дом на хора, които и до ден днешен правят нещата със сърце! Именно по начина, по който аз започнах да изразявам себе си през 2020-та година, когато никой не повярва в мен.

Днес, пет години по-късно, независимо издателство "СТЕНОПИС" затваря своите книжни врати поради ред причини, за които дори ми е трудно да говоря. Днес отново съм сам, когато всичко това приключва, и ми е изключително тежко, че се стигна до момент, в който издателството ще прекрати своята издателска дейност. Днес от независимо издателство "СТЕНОПИС" остава наследство от 35 заглавия на 30 различни автора, а логото на "СТЕНОПИС" ще се помни много дълго след тези думи.

Днес "СТЕНОПИС" остава не само върху кожата ми, но и завинаги в сърцето, където затварям последната страница с написването на този текст. Благодаря на всеки един, който през годините е повярвал в идеята, колкото и да е било трудно, и на всеки един, който винаги ще остане част от нашия книжен дом.

С полагаемото се уважение:
Жо Костадинов - NEGATIVUT

@последователи

Днес това е най-трудният текст, който някога съм започвал да пиша. Може би защото през всички тези години така и не се научих да пускам. Не се научих да пускам хора, които обичам, стари спомени и най-вече не се научих да пускам емоции. Все още съм като малко дете, което се учи как да отреагира на травмите, особено когато се случват неочаквано. За мен този край, или поне начинът, по който се случи, беше неочакван. Беше край, в който останах сам и трябваше аз да поема цялата тежест на едно решение, което допреди това зависеше от много. Но може би всеки край трябва да бъде като началото.

Създадох независимо издателство СТЕНОПИС през 2020-та година, напук. Напук на една неработеща за творци и автори система и напук на всички онези, които поставят изкуството в "опаковка" и го продават на рафтовете в магазина. Продават имена с популярност, а не хора, оставили сърцата си.

През 2019-та година светът ми се срина до основи и единственото нещо, което ме спаси в онзи момент, беше бруталният ми деструктивен работохолизъм и това да пиша. Да изразявам себе си чрез думите. Точно в онзи момент създадох и страницата в Instagram, откъдето голяма част от вас ме познавате. И именно тогава написах първата си стихосбирка под заглавието "След тишината". Като един ентусиазиран творец исках да видя думите си на хартия и изпратих ръкописа на почти всички български издателства, за които знаех, че в онзи момент издаваха поезия. 90% от отговорите (или поне тези, които благоволиха да отговорят) бяха "НЕ". И вместо да си кажа "Добре, аз не ставам. Това не е моето нещо, няма да се занимавам с писане.", се замислих защо някой друг трябва да определя дали едно изкуство е "добро" или "не". Изкуството е необременено от чуждо мнение и е свободно за лична интерпретация, и единственият, който трябва да може да го почувства в цялост, това е неговият автор. А аз чувствах много от своето.

Именно тогава, във времена, в които всички бяха затворили съзнанията и сърцата си (а до голяма степен и всичко останало заради пандемията COVID), аз създадох "Независимо издателство "СТЕНОПИС". Създадох издателството без абсолютно ничия помощ, с едва 130 лв. в джоба и без абсолютно никакви знания за книгоиздаването. И не съжалявам! През 2020-та година издадох първата си стихосбирка "След тишината", която почти същата седмица след издаването ѝ беше вече изчерпана. С времето осъзнах, че има много какво да науча и "СТЕНОПИС" се превърна в едно неприкосновено място за изкуство и хора, дишащи с него.

Целта на независимо издателство "СТЕНОПИС" винаги е била да подкрепя млади и амбициозни творци да сбъдват своите книжни идеи, и дори и с крайно ограничени възможности, смятам, че съумявахме да го правим. Пет последователни години независимо издателство "СТЕНОПИС" сбъдваше книжните мечти именно на невероятно талантливи, сърцати и амбициозни автори, вярващи повече в изкуството, отколкото дали то ще се "продава". Аз вярвах и продължавам да вярвам във всеки един от тези хора, защото "СТЕНОПИС" беше дом на хора, които и до ден днешен правят нещата със сърце! Именно по начина, по който аз започнах да изразявам себе си през 2020-та година, когато никой не повярва в мен.

Днес, пет години по-късно, независимо издателство "СТЕНОПИС" затваря своите книжни врати поради ред причини, за които дори ми е трудно да говоря. Днес отново съм сам, когато всичко това приключва, и ми е изключително тежко, че се стигна до момент, в който издателството ще прекрати своята издателска дейност. Днес от независимо издателство "СТЕНОПИС" остава наследство от 35 заглавия на 30 различни автора, а логото на "СТЕНОПИС" ще се помни много дълго след тези думи.

Днес "СТЕНОПИС" остава не само върху кожата ми, но и завинаги в сърцето, където затварям последната страница с написването на този текст. Благодаря на всеки един, който през годините е повярвал в идеята, колкото и да е било трудно, и на всеки един, който винаги ще остане част от нашия книжен дом.

С полагаемото се уважение:
Жо Костадинов (NEGATIVUT)

12/10/2025

Последната страница на "СТЕНОПИС". 🖤

Колкото и да отлагаме написването на този текст, фактите са неизбежни и дори да се крием от дъждовете, няма как да се предпазим от бурите. И истински боли.

Както може би сте забелязали, независимо издателство "СТЕНОПИС" отсъстваше както от онлайн пространството, така и от всички рафтове и хоризонти през последните четири месеца. Причините за това са многобройни, но основната е невъзможността ни да се справим с натиска на времето и законовите промени, свързани с малкия бизнес. А "СТЕНОПИС" никога не е влизал в графата "бизнес". И там е проблемът.

Ние създадохме независимо издателство "СТЕНОПИС" с една единствена цел – да помага в издаването и разпространяването на нови автори, подавайки ръка на творци, които наистина създават изкуство, необременено от общоналожени рамки. И през последните пет години правехме именно това. С изключително ограничени възможности сбъдвахме книжни мечти на някои от най-невероятните автори, с които дори не сме и предполагали, че ще творим. За период от пет години успяхме да реализираме 35 заглавия на 20 различни автора, с които ще се гордеем винаги. И правехме това с много труд, изключителна упоритост и най-вече ЛЮБОВ. Любов към поезията, към изкуството и към това да сбъдваме мечти по един мъничък начин. Независимо издателство "СТЕНОПИС" беше нашият книжен дом (както често го наричаме), обединявайки автори и читатели от цяла България, показвайки, че дори и малки, мечтите могат да бъдат реалност, дори и във времена като тези.

Днес обаче е време да напишем "СБОГОМ". Оставяме нашия книжен дом от последните пет години, спомняйки си независимо издателство "СТЕНОПИС" с усмивка, носталгия и сърце. Днес е време да се сбогуваме с всички наши читатели, автори, редактори, коректори, книжари, дизайнери, илюстратори и съмишленици, които от ден първи бяха редом с нас, дори и когато идеите ни се струваха невъзможни. Днес ветровете духат в различна посока и е време да отгърнем последната страница. Благодарим от сърце на всички, които бяха с нас от самото начало, и на тези, които останаха до прочитането на този текст.

С уважение, любов и много тъга:
Независимо издателство "СТЕНОПИС". @2020-2025

"СТЕНОПИС" е малко, независимо издателство за печатна литература, създадено напук, срещу всяко течение. 🌧❤️

27/08/2025

Любими книжни, СТЕНОПИС приятели, след многобройните въпроси и логистични проблеми през последните няколко месеца е време да поднесем нашето извинение към Вас, нашите читатели.

Може би вече сте забелязали липсата на СТЕНОПИС в социалните мрежи, а някои от Вас вече се сблъскаха с нашите проблеми, свързани с дистрибуция на книги и забавени доставки. Причините за това са много, но основната е законови проблеми, свързани с въвеждането на еврото, които ограничават и притискат силно издателската и разпространителната дейност на независимо издателство "СТЕНОПИС". Ние не спираме да се борим, за да спасим нашето книжно кътче любов и то да остане това, което е за нас през последните пет години – наш книжен дом, но дотогава няма да имаме възможност да изпълняваме нови поръчки.

Извиняваме се искрено на всички наши читатели, автори и приятели, които продължават да търсят книгите на "СТЕНОПИС" и да ни подкрепят. Ние не спираме да правим всичко необходимо, за да можем отново да подаряваме от нежността и любовта на нашите издания, а докато това се случи, просто имайте малко търпение. Извиняваме се на всички, които са направили поръчка и не са получили своята книга в оказания срок от 14 работни дни. 🙁

Съвсем скоро (най-вероятно до края на месец септември) ще се включим отново, за да изясним съдбата на издателството и дали ще имаме възможност да продължим това, което правим с толкова много любов през последните 5 години.

Благодарим на цялото ни "СТЕНОПИС" семейство, на всеки един автор, редактор и приятел, който не спира да вярва в нашето книжно кътче любов. Има смисъл и ние ще се борим. ❤

21/05/2025

Две години след като почти преглътнахме "Преглъщане" и няколко разпада по-късно, отгръщаме следващата страница в творческия път на един от най-провокативните, необуздани и цинични улични творци, който мрази да нарича себе си "поет".

Загасяйки последни угарки в пепелника, прелистваме следващата страница от "Спомени и край но с ти", в чиито разкази намираме NEGATIVUT. Там, където най е необходимо да падаме, страдаме и обичаме, в една реципрочна цикличност от повторения, загуби и чернови. Написана почти на един дъх и напълно неочаквана, новата книга на автора пречупва призмата на статуквото за това как трябва да бъдат написани съвременните поетични книги. Това не е розова книга за щастието. И макар привидно да изглежда по този начин, понякога животът ни учи, че цветовете не са това, което очакваме. 🖤

Това е черна книга. За повторенията, изневерите, любовта и кръговрата на едно начало, в чийто край намираме себе си. Или един край, в чието начало се губим напълно. Книга, написана с тъга и завършена с усмивка. Книга, за която никой от нас не бе готов, така както ти също няма да бъдеш. Книга, написана от теб за нея.

Днес поетичният сборник, който съдържа 83 свръхкратки разказа на NEGATIVUT, е в ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОДАЖБА до 1-ви юни и може да я вземете оттук: https://www.izdatelstvostenopis.com/rozovoto , като всеки, който направи своята поръчка, ще държи книгата още на същата дата (или дори преди това).

Това е краят на цикъла. Защото розовото не е розово. 🎈

#розовотоечерно #последователи

Жо Костадинов

18/05/2025

НОВА КНИГА от независимо издателство "СТЕНОПИС" и NEGATIVUT 🎈

🎈 Бих искал да напиша, че това е книга за щастието, просто защото е розова, но понякога цветовете не означават това, което очакваме. Понякога държите розова книга, с....

17/05/2025

NEGATIVUT в черно.

Този цвят не е розов. Нищо, че е розов. Понякога в живота ни се случват неща, които на пръв поглед изглеждат едни, но всъщност са други. И като много от нещата, които ми се случиха през последните няколко месеца, това също беше част от абстиненция, без определен контрол. Без да присъствам в една и съща стая с разбитото си сърце, направих онова което най-не биваше да правя в това състояние. Да пиша.

Днес, дали за радост, край или начало, нещата се случват така, както последните пет години от живота ми. В удавяне. Розовата книга вече е реалност и днес искам да споделя с Вас нейния край, който всъщност е начало, именно точно като всеки един текст, част от нея.

"Спомени и край но с ти" е написана в период, чието розово размазваше грима ти, а тъгата ми те прегръщаше, без да го желае в действителност. Книга, която не трябваше да съществува и не биваше да бъде тук. Книга, чиито корици никога няма да бъдат розови, макар и привидно да изглежда така. "Спомени и край но с ти" е книга, която убива, съживява и насилва всеки спомен до самия край. Горчива, трудна за преглъщане и много лепкава, това е нещо, което трябваше да се случи, под една или друга форма.

За раздялата ми с мен самия, последната целувка и всичко, което не биваше да ти казвам, останало между страниците, от утре "Спомени и край но с ти" се буди в розова боя. И дори и привидно да изглежда така, този цвят не е розов.

#розовотоечерно

17/05/2025

🎉 Днес празнуваме нашата прекрасна авторка Бо и нейният рожден ден! 🎉

Каквото и да напишем или кажем за Бо, ще бъде малко и недостатъчно. Тя се превърна в неизменна част от нашето СТЕНОПИС семейство и сме благодарни, че думите ѝ достигнаха до нас, както и до всички Вас. Тя е един от писателите, с който изключително много се гордеем и сме щастливи, че избра нас за свой книжен дом. ❤️

Бо е поезия! Вдъхновяваща, искрена, дълбока и нежна. ❤️

Ние, от издателство "СТЕНОПИС" ѝ желаем изключително вдъхновение, за да продължава да вдъхновява всички около нея, да бъде лъчът светлина, от който всички имаме нужда и да не спира да блести! ✨️

Изключително щастливи и горди сме, че успяхме да сбъднем тази мечта, заедно с Бо и да издадем книгата ѝ "Сърцето ми говори", която се изчерпа много бързо, а вторият тираж от нея идва през есента! Затова, ако искаш да подкрепиш Бо, нейната поезия и изкуство, можеш да влезеш на линка тук и да заявиш книга, която да те топли през късните есенни дни. ❤️

анотация и книжно представяне Книгата, която държиш в ръце е написана от душа и чисти чувства на сърцето. Съдържанието, което е събрано тук е вдъхновено от лични пре...

05/05/2025

С началото на седмицата и слънчевите лъчи, от днес започваме изпращането и на всички предварителни поръчки от дебютната, поетична книга на Христо Костадинов - "Скалите ме повикаха". ⭐️

Застанали до ръба на скалите всички поръчки са вече потвърдени, опаковани с много любов ❤ и предстоят да запознаят своите читатели със дълбокият, поетичен свят на Христо и неговата искрена, емоционална и пронизваща поезия.

Всеки който е направил предварителна поръчка до днес ще може да държи книгата още утре в ръцете си 📘 , като по този начин Вие подкрепяте авторът и неговото изкуство.

А ако все още не си направил поръчка на книгата "Скалите ме повикаха" все още имаш възможност да го направиш от тук: https://www.izdatelstvostenopis.com/skalite

🐚

03/05/2025

NEGATIVUT разказва истории в розово. През юни! 🦩