10/12/2024
🎄Наближава Коледа – любимият ми празник. Може би, защото го свързвам с вълшебството, топлината, напук на студеното време. Но най-вече свързвам Коледа с чудесата. Нима има по-голямо чудо от това да светиш със собствена светлина в тъмнината? Защото всеки от нас прави именно това на Коледа – започва да свети със собствена светлина.
През топлите месеци, когато слънцето грее постоянно, сякаш забравяме, че и ние можем да светим…🌞 А сега е мрачно и студено и няма как, търсим топлината в себе си. Връщаме се към онези корени – семейните, от които всъщност идва нашата светлина и може би затова всички правим тази естествена ретроспекция.
Преди няколко дни си спомних вълшебни мигове от детството ми. Открих откъде всъщност идва тази искрена любов към приказките и нестихващото желание да се докосна до най-дълбокия пласт на подсъзнанието, за да открия извора на приказността. 🧙
Във вселената на приказките ме въведе майка ми. Всяка вечер ми четеше – от Андерсен до Вилхелм Хауф, от български до индийски приказки. Така започнах да опознавам света ни и вълшебството в него. Но с дядо ми открих нещо друго – че мога да създавам приказки…💫
Връщайки се назад, си спомних как той ме водеше на детска градина, а по пътя си имахме свой ритуал. Разказвах му сънищата си. Първо спирахме пред една къща, където живееше кученцето Джеси. Тя идваше до оградата, за да я погаля. Тогава и двамата мълчахме. След галенето продължавахме по пътя и аз му разказвах съня си.
💤Често в сънищата ми присъстваха джуджета, феи, русалки, животни и други приказни герои. Понякога те се преплитаха с ежедневни събития, хора, които познавах, и приказките, които наскоро майка ми ми бе чела. Въпреки това сънищата ми винаги следваха последователност – първо ставаше едно, после друго, и накрая винаги имаше интересен завършек.
🧙♂️Дядо ме слушаше внимателно. Понякога се смееше на шегите ми, но накрая винаги споделяше поуката от съня или нещо свързано с героите, което аз не можех да забележа. Винаги ме изненадваше с някаква мъдрост или закачка, която понякога бе шантава, а понякога дълбоко скрита.
С времето започнах сама да откривам поуките в сънищата си и да ги тълкувам. Дядо ме слушаше с интерес. Години по-късно осъзнах, че нещо в мен се бе променило. Неусетно започнах да виждам сънищата като приказки, а след време открих и тяхното отражение върху живота ми…🔮
Сега, вече пораснала, постоянно виждам приказността в реалността ни. Или, по-простичко казано, умея да виждам онази невидима нишка, която свързва сънищата, приказките и живота. Видях, че приказките имат дълбок отпечатък върху личната ни история и път, а сънищата са пространството, в което пътуваме с въображението си, където възможностите ни са безгранични, а чудесата са нещо напълно естествено.❤️
🧚♂️С жив интерес и любов започнах да изследвам тази нишка и днес пиша приказки с любов към това да творя и да бъда творение едновременно.
Всяка приказка, която издателството ни днес създава, започва своя живот в сънищата, сътворена е с любов, идва в реалността ни с плам, за да докосне душата.🔥
🪄Може би това, което свързва всичките ни приказки, е идеята да покажем на децата, че животът е чудо, в което те светят със собствена светлина.
Снимка: PhotoLounge.bg, Бургас