16/11/2025
Здравейте в неделната вечер❤
Отново ви взимам с нас, за поредната разходка ...
Мек ноемврийски ден, слънцето приятно гали лицето. Излизаме за обичайната съботна разходка, без изобщо да сме планирали къде ще ходим. Отправяме се по магистралата на север към Неапол. Отминаваме града и излизаме в посока Казерта, не бързаме, отминаваме и нея. Пътят плавно ни води и ни превежда между арките на Акведукто Каролино (Acquedotto Carolino). Спираме за миг да съзерцаваме този монумент. Това е велико инженерно чудо от XVIII век, част от комплекса на Кралския дворец в Казерта. Сякаш арките са създадени не само да пренасят вода, но и да въвеждат пътника в друго измерение – това на великата Бурбонска епоха.
В един момент решаваме единодушно, ще отидем в Беневенто. Били сме там и друг път, преди години по време на един коледен базар, но не видяхме нищо съществено от града. Днес искаме да го усетим.
И така, пристигаме. Първото нещо, пред което се спираме, е внушителната Траянова Арка (Arco di Traiano). Тя не е просто паметник, а портал, който те връща две хиляди години назад.
Арката е построена през 114 г. сл. Хр. в чест на император Траян и е била вход към Via Traiana – нова пътна артерия, свързваща Рим с Бриндизи. За разлика от много римски триумфални арки, тази е запазена почти идеално. Заставаме под нея. Емоцията е силна, масивните мраморни релефи от двете страни разказват историята на Траян – неговите войни, неговите завоевания, неговата мъдрост и неговото управление. Чувстваш се малка пред величието на Рим, но и свързана с хилядите хора, които са минали оттук. Това е Арката на пътешественика и завоевателя, която днес ни приветства с отворени обятия.
Продължаваме напред. Две минути по-късно намираме място за колата до една красива ограда, зад която се вижда пищна градина. Без да се замисляме, влизаме и пред нас се разкрива разкошен парк – Villa Comunale di Benevento. Това е място, което притежава уникално спокойствие. Пищна растителност, скулптури, вдъхновени от библейски и митологични сцени, и пътеки, които те канят към съзерцание. Градината е изпълнена с мек шум от листа и есенна светлина, които придават на бронзовите фигури тайнствен блясък. Изглежда сякаш всеки ъгъл крие своя малка тайна, далеч от градския шум.
Излизаме от градината и продължаваме по една улица с великолепни старинни сгради от двете страни. Улицата е пешеходна, разходката е много приятна. От двете страни има множество ресторанти и барове, където хората седят, бърборят и бавно отпиват от напитките си. Няма никакви чужденци, само местните – обстановката е спокойна и много автентична.
След малко вниманието ни привлича една невзрачна, на пръв поглед, постройка – църквата Света София (Santa Sofia). Отвътре тя се оказва нещо напълно различно и завладяващо.
Храмът е построен през VIII век от лангобардите и е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Това, което го прави уникален, е неговата необичайна звездовидна или шестоъгълна форма с неправилен план. В центъра, множество византийски колони крепят купола. Едва шест от тези колони носят основната тежест. Докато стоиш под купола, се чувстваш като в средата на мистичен лабиринт, където светлината играе с колоните и създава усещане за безкрайност и древна загадка.
Излизаме, вече е обяд. Бърз поглед в Google Maps ни дава насоки, така че избираме малка уютна тратория. Няма други посетители, първи сме. Собственикът, който е и сервитьор, ни посреща топло и обяснява менюто с онази типична южняшка страст. Избираме предястие и две първи ястия. Хапваме с удоволствие – всичко е направено по най-добрия начин, с отлични местни продукти. Следва десерт – една делиция, ревизирана от самите тях. Не с лимон, а с ликьор Strega (Стрега, в превод "Вещица"), който е характерен за Беневенто. Вкусът е необичаен, но хубав – билков, леко сладък и изпълнен с духа на този мистичен град. Взимаме задължителното кафе, плащаме почти символична сума (цените са повече от приемливи) и потегляме отново.
Беневенто ни очарова! Този ден беше пътуване не просто през града, а през слоевете на историята – от римското могъщество на Траян до лангобардската мистика на Света София. Усетихме автентичния ритъм на живот, далеч от туристическите пътеки. Понякога най-добрите приключения са тези, които не са планирани, а просто ни се случват. Този ноемврийски съботен ден в Беневенто беше точно такъв – неочакван, автентичен и оставащ траен спомен.
