31/07/2025
Луд, луд сезон. Отборът се бори да не изпадне, но излъчва голмайсторът на първенството. Клубът е раздиран от немотия, а се класира на полуфинал за купата. А можеше и да е друго... Играехме с Жоро Христов, Ники Манчев, Какалов, Божков, Муши, Апата, Лилчо, Ноко, Крауча, Гаров, Коце Гаджалов, Мауро Алегре, Шивача Урумов, Гошо Аврамов. Бяхме впечатляващи на моменти, но по-често трагични. Завършихме с шест поредни загуби и се спасихме на магия от изпадане.
Годината 2008 е повратна в битката на ботевизма срещу най-голямото зло в история си. Димитър Георгиев Христолов е главната причина за несретното състояние на Пловдивския Ботев в периода 2001-2010. През лятото на 2008 година се постига решение за обединение на всички фенове под мотото "Свободен Ботев" - идеята е да се увеличи пропагандата срещу Христолов за да се привлече общественото мнение на страната на кауза. На 25 септември 2008 г. ботевистите официално регистират фондация "Бъдеще за Ботев" с цел да се отправи бизнес предложение към Христолов за продажба на акциите му в професионалния футболен клуб (ПФК). Учредители на фондацията са Строителна компания "Коев", Пловдивска стокова борса, фирмата "Юг Маркет", Корпорация за иновации и технологии, Клуба на ветераните и Лудата Банда Кичука. Въпреки усилията така и не се стига до разговори за сделка след като Христолов изобщо не приема среща. През октомври`2008, Христолов получава изгодно предложение от консорциума "Обединени Български вестници" (на известната аферистка Ирен Кръстева, подкрепяна към онзи момент от КТБ), за продажба на клуба. На 18 декември 2008 г. се провежда акционерно събрание на което еднолично и с превъзходството на акциите си Димитър Христолов прави ловка юридическа маневра за да си запази блокираща квота (от 10%) в бъдеще време. Това поражда раздор с купувачите и проваля сделката. Бултра Коледата на 2008 е гореща. На 21 декември стотици ботевисти се събират пред централния вход на "Източен" 10 и се отправят на протестно шествие към площад "Стамболов". Спонтанният митинг пред сградата на Община Пловдивград събира хиляди привърженици на каузата, а вечерта 200 от най-върлите се отправят към Крумово в опит да щурмуват къщата на Димитър Христолов. При схватката с полицията са ранени двама, а десетки са арестувани, но протестите не стихват и през следващите дни. Жълточерни демонстрации се провеждат последователно на 28 и 30 декември 2008, както и на 14 януари 2009. Дори столицата София осъмва на няколко пъти с разлепени бунтовни плакати против "наглеца от Крумово". Единственото, което бултрас успяват да постигнат обаче е да обърнат общественото мнение в своя полза. До този момент Христолов умело е манипулирал публичността с лъжите си. Той постоянно раздухва с помощта на меркантилни журналисти как неблагодарници го тормозели и си създава образ на страдалец, даващ всичко от себе си за доброто на клуба, но бивал обругаван от "шепа лумпени". Въпреки трагедията на клуба, футболната страст на пловдивчани не стихва. Най-красноречиво доказателство за това е инвазията им в Ловеч за полуфинала за Националната купата. В делничния ден сряда, на 16 април 2008, близо 2000 бултрас се изсипват с вяра в чудото – победа над класния тим на Литекс. Десетина минути преди края на мача "канарите" обръщат резултата до 2:1 и взривяват пътуващата агитка - следва традиционно нахлуване на терена, арести и бой с полицията. Мачът е злощастно загубен (2:4), но безредиците продължава из нощните улици на града. Десетки пловдивчани обсаждат ловешкото полицейско управление, протестирайки срещу арестите на своите другари. Полицията излиза с контрааргументите на тоягата, действа безцеремонно и грубо, пребива зверски протестта, но вината за щетите при сблъсъците е хвърлена върху агитката. Стига се дори до безумното изявление на говорител от МВР, че бултрас "нападнали управлението в опит да освободят задържаните". Футболният клуб запазва престъпно мълчание, а в последствие президентът Христолов използва събитията в Ловеч за да се оправдае, че "хулиганската връзка" пречила да се превличат инвестиции в Ботев Пловдив.
