Ancient Roots LARP

Ancient Roots LARP Fantasy-folklore LARP inspired by Bulgarian & Slavic mythologies by Lore Nomads & Yellow Madhouse.

Извадка от Aлманаха на род Ездари.Илюстратор: Steli Sharko
16/12/2025

Извадка от Aлманаха на род Ездари.
Илюстратор: Steli Sharko

Извадка от Aлманаха на род Дракари.Илюстратор: Steli Sharko
23/11/2025

Извадка от Aлманаха на род Дракари.
Илюстратор: Steli Sharko

Извадка от Aлманаха на род Ердагир.Илюстратор: Steli Sharko
26/10/2025

Извадка от Aлманаха на род Ердагир.
Илюстратор: Steli Sharko

Извадка от Aлманаха на род Сивари.Илюстратор: Steli Sharko
15/10/2025

Извадка от Aлманаха на род Сивари.
Илюстратор: Steli Sharko

Извадка от Алманаха на род Жарна.Илюстратор: Steli Sharko
29/09/2025

Извадка от Алманаха на род Жарна.
Илюстратор: Steli Sharko

Извадка от Алманаха на род Угар.Илюстратор: Steli Sharko
19/09/2025

Извадка от Алманаха на род Угар.
Илюстратор: Steli Sharko

Извадка от Алманаха на род Навари.Илюстратор: Steli Sharko
30/08/2025

Извадка от Алманаха на род Навари.

Илюстратор: Steli Sharko

10/08/2025

Из спомените на Чеслав Мъдри - гласът на Древните и жрец на Сварог.

____

Текст: Мария Колева
Разказвач: Симеон Алексиев
Илюстрация: Стеляна Шаркова
Анимация и монтаж: Мария Колева

“Някога, в незапомнени времена, част от Родозем била разтърсена от катаклизъм. Тогава Боговете чули молитвите на смъртни...
02/08/2025

“Някога, в незапомнени времена, част от Родозем била разтърсена от катаклизъм. Тогава Боговете чули молитвите на смъртните и се притекли на помощ, като отцепили малък къс земя, за да я запазят от опустошителните стихии наоколо.

Новообразувалият се остров се понесъл по високите вълни, далеч от бедствието. В чест на своите спасители, оцелелите го нарекли Великият Дар, за да съхранят паметта за благородното деяние на Боговете.

От тогава, жителите на острова превърнали почитането на Боговете в традиция, за да опазят този кът от Злите сили. В знак на вярност и дълбоко признание, те извършвали разнородни ритуали и обреди в специални светилища, на определени дни от годишните цикли пренасяли своите дарове и жертви, а след това пирували до сутринта с песни, танци и огньове, издигащи се до небесата.

С течение на времето, името на острова се преобразило във Вел’Дар и малцина днес помнят истинския му корен. Паметта за старите традиции също започнала да избледнява през поколенията, а с нея и вярата в Боговете постепенно угаснала.

Ала и днес празниците все така не стихват. Древните ритуали и обичаи, наситени със сила и смисъл, се превърнаха в повод за пиршества, значението на които е загубено някъде там във времето. Жреците не спират да шептят злокобни поличби, но гласовете им все остават заглушени от бурни веселия.

И така, от сянката на забравата, защитата на боговете отслабна, границите на световете избледняха и по нашите земи изпълзяха форми, които не принадлежат на живите.

Не след дълго, от същата тази забрава, в навечерието на пролетното равноденствие, се появи и Чумата - безмилостна, безскрупулна и болезнена, хранеща се от страха и самата смърт.

В нейния плен първо паднаха мнозина от по-старите и мъдрите, жреците и гадателите на Вел’Дар, сетне и децата - за да скърши надеждата за бъдещето, а накрая покоси и животните, и водите, и почвата.

Насред цялата разруха, смъртните отново си спомниха за Боговете и в отчаянието си отправяха към тях безспирни молитви. Но никой вече не помни древните думи, точните билки и правилните стъпки на ритуалите и старите обреди.

Чумата бързо се разпростря над острова като безкраен и неумолим мрак, принуждавайки Седемте рода да напуснат владенията си, които от векове пазеха. В своята безпомощност, те се оттеглиха към полите на величествения град Старогор, вярвайки, че само там могат да намерят убежище и сила да се изправят срещу надвисналата гибел.

Заедно с тях, тръгнах и аз.
И нека боговете ни бъдат на помощ.”

Из дневника на Ростислав Светли

Слънцето все още не се бе показало над хоризонта, когато в покоите на Бран връхлетя запъхтян пратеникът му. - Що за лудо...
25/07/2025

Слънцето все още не се бе показало над хоризонта, когато в покоите на Бран връхлетя запъхтян пратеникът му.

- Що за лудост! - кресна Бран.
- Прости, жупа̀не, но както знаеш идвам от дълъг път... - отговори пратеникът на пресекулки, опитвайки да си поеме дъх.
- Карай направо! Какво има?
- Про… пророчеството…
- Какво за пророчеството, глупец, говори!
- Сб.. сбъднало се е.
- Кажи ми какво видя и без да пелтечиш! - Бран опря длани в челото си и се сгромоляса върху креслото си до писалището.
- Четирите посоки отвъд нашите планини са потънали в мрак, приижда бърже. Навярно още Месечината няма да се е извъртяла и ще се озове и тук.
- Значи Рада е била права… Какво още? Има ли новини за Седемте?
- Д-да. Родовете Угар и Ердагир са тръгнали най-бързо насам, последвани от Жарна и Наварите. Едва преди три нощи Сиварите видели гъстите сенки от Юг и тръгнали насам, а днес вече и Ездарите.
- А Дракарите? За тях нищо не казваш! Говори, бе, човеко!
- Не казвам, защото не знам. Силите ми не стигнаха да видя до там - мракът вече беше погълнал земите им.
- Проклятие… Колко оцелели видя?
- Не повече от шестотин. Като не броим и Дракари, разбира се.
- От всичките Седем Рода?

Пратеникът замълча и Бран кимна с гримаса, сбръчкана в ужас.

- Не може да бъде... Мислиш ли, че това е Нейно дело?
- На Ч… - поде пратеника.
- Да не си посмял! - Прекъсна го Бран. - Рада предупреди да не назоваваме името й!
- По всичко личи, че е Нейно дело, да. Оттатък творенията на Мокеша са само спомен.

Настана дълга и мъчна тишина в стаята. Само цикадите скърцаха в синхрон и напомняха на безгрижно безвремие. Бран вдиша дълбоко и дробовете му се напълниха със специфичния аромат на влажна пръст преди прииждаща буря, въпреки, че в небето не личаха облаци.

- Щом е дошло времето пророчеството да се сбъдне - така да бъде. Предай на Владан да свика Съвета, но без да всявате страх. След това извикайте всички жители на Старогор на площада.
- Какво ще им кажеш?
- Че е време да отворят вратите си и да бъдат готови да посрещнат Седемте в домовете си.
- Но можем ли да поберем и изхраним толкова много хора, Бран?
- Във време, в което боговете изоставиха хората, това е единственото, което остава.

_____

Илюстрация: Steli Sharko

“Древни корени: Проклятието на Родозем” е проект, в който обединяваме сили с нашите скъпи приятели от Yellow Madhouse, в...
16/07/2025

“Древни корени: Проклятието на Родозем” е проект, в който обединяваме сили с нашите скъпи приятели от Yellow Madhouse, вдъхновен от любовта ни към фолклора, митологията и ролевите игри.

Винаги сме мечтали за LARP игра, вдъхновена от славянски и български фолклор и малко след като Yellow Madhouse представиха света Родозем в приключението си “The Devil’s Bridge”, се роди уникалната възможност да я развием заедно.

За да постигнем пълно потапяне, избрахме да проведем играта си в архитектурния резерват село Боженци, където духът на миналото остава съхранен и до днес, непокътнат от времето.

Датата, която избрахме също не е случайна, тъй като е обвързана с традиционна обредност и символика от българския календар и тепърва предстои да ви запознаем с легендата, която стои зад нея.

За да се доближим максимално до магията на миналото, за наша огромна чест, ще имаме възможността да работим с професионален фолклорен ансамбъл. Изпълнителите ще допринесат не само със своите музикални, певчески и танцови умения, но ще се заемат и с изключително важната задача да изиграят ключови игрови персонажи от местното население.

Винаги сме се вълнували от силата на историите, предадени от миналото, олицетворяващи желанието на човека да разбере себе си, природата, обществото или най-общо казано смисълът на нашето съществуване.

Нямаме търпение да започнем да споделяме повече подробности с вас за този магичен, но все пак мрачен и суров фентъзи-фолклорен свят!

Добре дошли в Родозем!

____

Илюстрация: Steli Sharko

“Има едно място, скрито сред старите стрехи от очи любопитни, застинало в шепота на прастария лес. Място, в което минало...
07/07/2025

“Има едно място, скрито сред старите стрехи от очи любопитни, застинало в шепота на прастария лес. Място, в което миналото оживява, магията се превръща в древен танц, а всяка стъпка по калдаръма води не просто назад във времето, а отвъд него.

***

В гъстите сенки на дърветата нещо пропълзява. За миг сякаш впива очите си в теб, а след това изчезва. Всеки повей на вятъра ехти като злокобна поличба и смразява умът ти, а всяка счупена клечка напомня на скършени кости.
Луната нехайно извръща глава.
Тишината звъни като спомен за изгубена клетва край огън, отдавна угаснал. Земята трепва под нозете ти от спомени, подута от пропитата кръв, но помнеща имената, гравирани по старите разпукани камъни, обрасли в отровен бръшлян.
Дълбоко в мрака се чува дихание, гладно като зимата, древно като живота, очакващо нетърпеливо, както само очаква смъртта. Нещо се ражда от самата забрава, от истина, смачкана под петата на времето.
Оставаш само ти на поляната и зовът, който усещаш. Зов, който прошепва, че е време да тръгваш, защото онзи, който забрави корените си, ще бъде пометен от бурята. А онзи, който се върне към тях, завинаги ще помни цената.”

🌿Повече информация можете да намерите в линка на събитието.
____

Илюстрация: Steli Sharko

Address

Plovdiv
4000

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Ancient Roots LARP posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category