Стълбата

27/07/2025

Една история от Руанда, където въпросът на едно дете и решението на една майка дадоха игра за първи път на стотици деца

"Човекът е само тогава напълно човек, когато играе."
– Фридрих Шилер, германски писател, поет, драматург, историк и философ

Тези думи вероятно са запознали стотици фенове на спорта с Шилер. Те могат да бъдат прочетени и днес на фасадата на Националния стадион „Васил Левски“ в София. Но Шилер ни дава един много по-дълбок смисъл. Нещо, за което рядко се замисляме – ролята на играта във формирането ни като хора. Отражението, което оставя една игра на криеница върху това кои сме днес: умеем ли да губим, налагаме ли мнението си, искаме ли да „накажем“ другарчето си, ако не спечелим?

Играта разказва за първите натрупани дефицити в нас, за първите ни победи и поражения. И често определя битието ни. Именно чрез играта е най-добрият момент да нанесем корекции, да изградим онова, което по-късно ще наричаме характер.

Считаме играта за право и забавление, но тя е много повече. И за милиони деца по света… тя не е нито право, нито нещо, до което имат свободен достъп. Мислим, че ни се полага. Че всяко дете има право на игра, на достъп до нея. Но това не е така. А още повече ще се изненадате, че думите на онази майка, която крясва на детето си „Стига си си играл! Сядай да учиш!“, може би са дълбоко погрешни.

История от Руанда: българката, която направи първите детски площадки

Благой Цицелков

Една история от Руанда, където въпросът на едно дете и решението на една майка дадоха игра за първи път на стотици деца

26/07/2025

Ала сякаш по-важното е, че играта – подобно на водата – винаги приема формата на съда, в който се намира. Попаднала в Югозападна Европа, докоснала се до провансалската лирика на трубадурите, фигурата на халифа бързо и неусетно става дама или кралица. Самопонятно е, че това е същата Прекрасна дама, за която векове по-късно ще говори Александър Блок. Ще е жена в плът и кръв. Но и ще е алюзия за небесната царица, тоест за Света Богородица. Затова в един миг ще може да стига от единия край на дъската до другия. Защото шахматните влъхви добре знаят, че има нещо, което сродява покрова на Божията майка с шахматната дъска. И тъй като смисълът на човешкия живот предполага след дълъг и аскетичен труд да можем (по благодат) да получим ново естество, то пешката – след като стигне до края на дъската – ще има възможност да се претвори в царица. Защото трябва да има нещо общо между края на шахматната дъска и живота в бъдещия век. Има нещо общо между грозното пате, което става лебед, и логиката на шахматните правила.

Последните ще станат първи. Ще видят Нова земя и Ново небе. И – иска ли питане – шахматът ще се превърне в есхатологична игра. Ще бъде алегория за това, че с черните играят нашите страсти. И че белите са образ на логосите, чрез които Господ ни е промислил.

Николай Петков

Най-старата и най-известна притча за шаха е за индийския мъдрец Сиси бен Дахир, който изобразил безкрайността в шахматната дъска.

23/07/2025

Когато любопитството срещне хоризонта 🪜

23/07/2025

Космосът – това е толкова рядка тема между две жени, но точно тя е поводът да се запознаем.

„Кои са 10-те ти най-отличителни качества?“, започвам разговора. А тя през смях споделя, че макар да е била вундеркинд, завършила гимназия на 16 години в паралелка за изпреварващо развитие в Математическата гимназия във Варна, предпочита един ден на надгробния ѝ камък да пише: „Тя беше доблестна, смела, откривателка“.

„Но се опасявам, че реално съм по-скоро любопитна, объркана, търсеща. Това са най-движещите фактори у мен, нещата, за които съм любопитна.“ Изабела не е имала идея какво точно иска да постигне и макар на 22 години да е вече дипломиран инженер и с малко бебе, не знае каква иска да стане. „На късен етап открих какво е да живеем живота си пълноценно. Нали често се казва „Намери своята страст и ѝ се отдай изцяло“. И аз цял живот съм търсила тази страст, тази моя сила. Още от детските ми години завиждах на съучениците и колегите от университета, които знаеха какво искат да правят. Аз никога не съм знаела, защото съм любопитна за най-различни неща и се втурвам ту на една страна, ту на друга, ту на трета. И накрая на стари години прочетох в книгата на Елизабет Гилбърт Big Magic: Creative Living Beyond Fear: „Ако не можеш да намериш своята страст, просто се отдай на любопитството си“. И оттогава го правя без чувство на вина. Оказва се, че любопитството е най-съществената ми черта.“

Милла Иванова

За света на космическото момиче от Варна с ненаситен интерес към живота и бъдещето знаете от страниците на „Стълбата“.

16/07/2025

Онзи ден минах по улицата, на която израснах. Бях забравил за черешата хрущялка и съседната вишна, които ни служеха за футболни греди. Горна греда липсваше, тя беше фантазна и това предизвикваше шумни караници при някой удар на спорна височина: дали е гол, аут или… греда.

След мач се вграждахме по трима сред короните на овошките, на различни нива, и ядяхме до премала. Сега посегнах и откъснах едно лъскаво червено топче. Все едно ми го връчи някакъв Морфей от 90-те. Когато го вкусих, сякаш излязох от Матрицата на настоящето и се пренесох директно TAM по Васко Кеца…

Играещите деца наоколо се сменят, но тези две дървета остават неотклонни свидетели на препускащото време. Нашето детство беше каскада от култури.

Всичко беше прекрасно.

Всичко беше отвратително.

Да, беше мрачно, но имаше светулки.

Ангел Иванов

Онзи ден минах по улицата, на която израснах. Бях забравил за черешата хрущялка и съседната вишна, които ни служеха за футболни греди.

11/07/2025

Случвало ли ви се е да гледате поредната истинска трагедия по новините, но да имате усещането, че това е просто страшна сцена от филм? Земетресение в Банкок, бомбардировка над болница в Киев, престрелка в Америка, жестоко убийство в Хасково…

Зловещите кадри от света и у нас преминават през съзнанието ви, но не предизвикват стягане в корема, сълзи, болка или силно състрадание, каквито би следвало да изпитвате. Това не ви прави нито безчувствени, нито коравосърдечни. Всъщност не може да съществува умора от състрадание, ако то не е налице. Дължи се на факта, че насилието преобладава в новините до степен, която човешкото съзнание не е способно да понесе и се изключва като защитен механизъм – умът и сърцето ни издигат стена. Причината не е, че не ви трогва, а че постоянният поток от човешко страдание се превръща в аудио-визуален фон и ви кара да се усещате безчувствени по особен начин. В медийните среди този феномен се нарича „десенсибилизация“ (desensibilization) или „умора от състрадание“ (compassion fatigue). С други думи, притъпена обществена чувствителност към кризи, когато сме постоянно изложени на новини за човешко страдание и катаклизми.

Нона Драмова

Случвало ли ви се е да гледате поредната истинска трагедия по новините, но да имате усещането, че това е просто страшна сцена от филм?

10/07/2025

Изкуството е вечното отражение на душата на твореца – така бихме могли да обобщим неговата същност. Според Платон то е подражание (mimesis) на реалността. Но разгледано в дълбочина, изкуството не е единствено възпроизвеждане на заобикалящия ни свят, защото има способността да го допълва, понякога да го преосмисля и дори да го поставя под въпрос. Независимо от функцията си обаче, изкуството винаги носи частица от същността на своя създател – неговото светоусещане, морални търсения, лична и културна памет. Изкуството е един Ноев ковчег, чрез който творецът може да спаси себе си от потопа на времето, безмилостно заличаващ следите на Аза. То е не само носител на индивидуалността на човека, но и на културната памет на обществото, в което живее той.

С времето понятието изкуство постепенно разширява своите граници. Съзнанието на класическия, просветен по темата, човек ще се отправи към картини, литература, театър, кино, музика, когато прави асоциации с думата, но надали ще му хрумне на първо място това, което съчетава изброените форми на изкуство в едно завършено цяло – Играта!

Димана Пеева и Александър Косев

Изкуството е вечното отражение на душата на твореца – така бихме могли да обобщим неговата същност.

10/07/2025

Отговорният редактор на “Стълбата” Кремена Димитрова в “Артефир”.

“Със своите 70 000 тираж, 123 текста и 10 броя списанието спечели наградата за "Медиен сайт на годината“ за 2024-та. След два месеца, на 15 септември, то отново ще се захване с темите на времето, които ни вълнуват, а дотогава ще можем да четем летния му брой, който говори за киното, като политическо изкуство, за шахмата, като игра на притчи, и въобще за игрите на 90-те, за дигиталния код, като отражение на културния, ще ни поведе и по следите на изчезващото българско гурме, като съдържа и още теми, фокусирани върху идеята за играта.”

Десетият брой на списанието за култура, общество, бъдеще и технологии “Стълбата” побира в себе си нишките, по които...

08/07/2025

Има нещо особено в това да си на пазара на „любовните игри“, ако си 40-годишна жена, хващаш окото в някои добри дни и на концептуално ниво би искала да имаш партньор. На практическо ниво обаче имаш усещането, че ако още веднъж ти се наложи да проведеш опознавателния разговор „Кой ти е любимият цвят?“, може би ще направиш опит да си прободеш сънната артерия с коктейлното чадърче. Както казах – има нещо особено в това. Особено дразнещо.

Но стига сме киселели – идва лято, пазарът за романтика отново ще се отвори с буйна сила. Няма защо да пропускаме възможностите, които ще ни предложи, нали така?

Има няколко неща, които е добре да знаете, преди да се устремите към насладата от търсенето на нова любов. Например, че през последните години стана много по-лесно да осъществяваш нови запознанства и много по-трудно да се свържеш наистина с някого.

Надя Брайт

Има нещо особено в това да си на пазара на „любовните игри“, ако си 40-годишна жена, хващаш окото в някои добри дни и на концептуално ниво би искала да имаш партньор.

08/07/2025

Днес рожден ден има Михаил Ангелов – съосновател и заместник главен редактор на „Стълбата“.

В екипа той е нашият вътрешен компас – балансьор, коректив, този, който ни връща към същественото, когато се подведем по шума на ежедневното. Мишо е нашият дълбок ум с голямо сърце, който с усет към словото и отношение към човека крепи, и сплотява.

Бъди здрав, все така вдъхновен и продължавай да вървиш нагоре – със същата вяра, топлота и характер!

С обич,
Екипът

07/07/2025

Александър Иванов е от онези рядко срещани личности, които съчетават мъдростта на учител, визията на предприемач и сърцето на артист. Професионалният му път започва в класната стая, воден от желанието си да среща будни погледи и да създава стойност. Той продължава да прави това и днес, излизайки от рамката на класната стая и от рамките като цяло. Алекс е гост-лектор в SoftUni, съосновател на креативната агенция CreateX и създател на мрежа от дигитални агенции от ново поколение под шапката на WellConnected. Разговорът ни надхвърли пределите на това интервю, но и в тези внимателно подбрани редове ще се докоснете до вдъхновяващите му възгледи за вярата, бизнеса, предпочитания от него труден път, технологиите, детските спомени и – разбира се – любовта към това, което си и което правиш. За онзи вътрешен глас, който ти казва кой си наистина, ако умееш да го чуеш. Приятно четене.

Нона Драмова

Александър Иванов е от онези рядко срещани личности, които съчетават мъдростта на учител, визията на предприемач и сърцето на артист.

03/07/2025

Романът „И леглото ни е зеленина“ на Виолета Радкова (изд. „Жанет 45“, 2024 г.) наистина е памет и обич. Едно топло доказателство за това, че ни е имало. И едно обещание – че пак ще ни има. С премрежени от болката очи, неспособни да изплуваме над себе си, заобиколени от странните други, тук винаги ще тече кръвта, която стопля; и вече няма да има „странни други“, нито ще го има пречещото, незаобиколимо Аз. От всяка малка история, от всяка дума в тази книга – несъмнено на мястото си – струи обич, братска и милосърдна, към другия, бил той исторически враг, конкурент, далечен непознат със съпернически блясък в очите, обикновен луд или съсед по душа.

През 1893 г., на 4 август, в село Крушово (днес Ахладохори), се ражда Иван, един Иван, всъщност Иван Кляндов, който ще премери сили със стихиите на своето време, за да се научи да преодолява. По пътя си ще гладува, ще го бият по кокалчетата, докато се опитва да избяга от ледника, ще добива занаят, ще се влюби, ще сънува, ще се връща у дома и ще остава, ще се превръща в звезда на бейзбола, ще пече бисквити и ще губи безвъзвратно части от себе си. От Крушово, Сярска област, през борда на потъващия „Титаник“, до Чикаго и назад, до „Княжево“ и София. Един човек, а в действителност история, по-обширна и от най-солидния учебник.

Диана Маркова

Ще започна отдалеч, досущ като всеки самозабравил се писател. Ще говоря за книги, не, по-точно за една книга.