Journaligator

14/03/2026

Изданието „Между простонародните ястия и гозбите на Цариград. Храненето и кухнята в Османска България и околните земи (от 30-те години на XIX в. до 1878 г.)“ представлява любопитно етно-културно изследване за влиянията на Близкия изток и на съседните ни балкански земи в рамките на Османската империя върху формирането на хранителните навици, кулинарната култура и българската национална кухня изобщо.

„Книгата е съобразена с постиженията на световната наука и е блестящ пример за интердисциплинарно изследване. Макар и научен, текстът ще достигне до много широк кръг от читатели. Трудът респектира с ерудицията на автора и в същото време увлича и забавлява.“, казва проф. д.н. Надя Данова.

За автора на труда - Стефан Дечев, проф. д-р Райна Гаврилова допълва: „Авторът познава отлично както изворите, така и социалния и културния контекст, което придава висока стойност на изследванията му. Стилът му е научно издържан, но и едновременно с това четивен. Убедена съм, че книгата ще има успех както сред изследователите, така и сред широката публика.“.

Можете да намерите книгата тук: https://knigabg.com/index.php?page=book&id=72566

03/03/2026

БЕЗСТРАШНИЯТ ЛЕКАР НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ

Когато говорим за военни действия, често на заден план остава ролята на медицинските лица, които спасяват човешки живот и проявяват храброст от различен, но не по-малко значим порядък.

Такъв е случаят на д-р Константин Везенков, лекар и участник в Българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война.

Роденият в Крушево Везенков учи в Цариград, а след това завършва Медицинския факултет на Московския университет и остава да работи в Русия. Когато войната избухва, той подава молба за присъединяване към Опълчението и е назначен за лекар на Трета дружина.

В битката за Стара Загора полага неимоверни усилия в грижа за ранените. Остава последен в превързочния пункт и се спасява на косъм от обграждащите го турци благодарение на своя кон.

По време на ключовите сражения за Шипка, Везенков повежда в контраатака група от леко ранени опълченци, които възнамеряват да отстъпят. На направена забележка да се занимава със занаята си, той отговаря: „Сметнах, че е по-свят дълг в момента да се помогне за спасяване на отряда от позор и поражение.“

В края на януари 1878 г. в сражение срещу башибозук при с. Кадър факлии, д-р Везенков оглавява последната атака и е ранен. Така и не успява да се възстанови и умира същата година.

Подвизите му по време на войната са оценени като е награден с орден „Св. Анна“ II и III ст., „Св. Станислав II ст. и „Св. Владимир IV ст. В негова чест с. Кадър факлии е прекръстено на Везенково.

08/02/2026

Някога, през Възраждането, Панагюрище е бил красив град - културно и стопанско средище с впечатляваща архитектура. При разгрома на Априлското въстание градът е почти изцяло унищожен. Остават около 10-12 възрожденски къщи. Жертвите при потушаването са хиляди, загинали в името на един идеал.

Снимките по-долу са от централната част на Панагюрище, в близост до Историческия музей, църквата “Св. Георги”, която е еманация на духовния разцвет през Възраждането (през Априлското въстание е изгоряла, но е възстановена 1878-1880).

Днес има още един разгром, по-скоро множество разгроми, разгромчета (уж малки по размер, но като проказа) и метаразгроми. Сред тях е разпадът на градовете извън София, оставени на разрухата, нищетата и битовото безхаберие.

Представям си как Райна княгиня с коня си, развяла знамето, препасала револвера и сабята, пренесена в днешно време с някаква магична машина, би стояла на фона на панагюрските улици. Сред олющените мазилки, тенекиени замазани табели, оставените да се рушат сгради, неизмазани къщи. Да, това е днес почти цяла България.

p.s. Панагюрище сам по себе си е (би бил) един много красив град, обрамчен от планинските героични склонове, ако отстраним мислено разрухата. Като светулка насред битовия мрак светят единствено читалището на главния площад, възрожденските къщи, и още няколко сгради.

07/12/2025

Чудесната история на Хана Дуайт и онлайн

Как семейство от Великобритания обикна България и заживя на село

16/11/2025

Хана от Уелс има какво да ни разкаже за живота си и този на семейството си в България.

Пълният материал - в новия брой на “Жената днес”

16/11/2025

Опитвали ли сте да готвите с препечени семена от мак или ферментирал черен чесън? Австро-словашкият готвач Филип Ондрушек разказва за своите рецепти, пътешествията си в над 30 държави и за това колко е впечатлен от българската кухня.

Филип Ондрушек е готвач, представител на устойчивата кулинария, която се стреми да съхрани вкусовете на кулинарното наследство в съвременната

22/09/2025

Как избираме мястото, където искаме да живеем? Историята на семейство Иванови може да бъде полезна

Аня и Мариян Иванови са семейство в търсене на щастието, което понякога е пропорция между възможности, здравеопазване, образование, климат, баланс между

11/08/2025

Как фермерски семейства се борят да започнат от нулата след юлския пожар в Сакар планина.

Ако желаете да дарите, дарителски сметки в статията.

Сакар планина – местообитание на тритона, царския орел, и още няколко вида орли, и общо над 90 птици от Червената книга. Природен резерват и идеален за

11/08/2025