05/05/2026
Тази година се навършиха 150 години от Априлското въстание. Въстанието избухва преждевременно на 20 април (стар стил) 1876 г., в Копривщица. Макар и да няма военен успех, на изключително високата цена на хилядите жертви при кървавото му потушаване, то постига основната си цел – разгласа на каузата за освобождението на българския народ. Няма официална османска статистика за броя на загиналите, но консенсусната цифра според българската историография е около 30 000 души, като са опожарени напълно или частично стотици селища.
Панагюрище е основен военен и организационен център на Априлското въстание, според решенията на Оборищенското събрание на представителите на IV революционен окръг. Тук пристига „Кървавото писмо“ от Копривщица, което ускорява събитията и градът въстава веднага.
С доц. Атанас Шопов, директор на Исторически музей Панагюрище, разговаряме за историческата значимост на Априлското въстание и за ролята на Панагюрище в контекста на националноосвободителното движение. Доц. Шопов е историк и автор на историческа литература. Той е потомък на видния български общественик, дипломат, юрист и изследовател Атанас Шопов (1855-1940), също панагюрец.
- Доц. Шопов, със сигурност историите са много, но може ли да ни разкажете за конкретен важен артефакт в музея, свързан с Априлското въстание?
- Почти всички питат за знамето на Райна Княгиня, на което живите поборници навремето решават да се направи точно копие (б.а. оригиналното знаме не е запазено, следите му се губят). Това се случва около 25-тата годишнина от Априлската епопея. И когато говорим за копие, това означава, че трябва да бъдат възпроизведени напълно всички детайли от оригиналното знаме от 1876 г. По това време художникът е жив, жив е и шивачът, кроил знамето. И Райна Попгеоргиева-Футекова го извезва. Изпод нейната ръка излиза второ знаме, което е светиня и е изложено за поклонение 1901 г. (в Къща-музей „Райна Княгиня“ в Панагюрище). Друг артефакт, който е изключително ценен, дори не бих казал артефакт или експонат, защото реликва е събирателното понятие - това е Поибренският кръст. Той е изработен от Панагюрските златари за църквата в панагюрското село Поибрене. Когато избухва въстанието, Недельо Иванов, свещеник в Поибрене, грабва кръста и го понася с четата. После, понеже Иванов е ранен и остава в селото, кръстоносец става отец Кирил, игумен на манастира „Св. Никола“. Този кръст е уникална реликва, защото говори, че българите християни искат свобода. Много са реликвите и на личното оръжие на панагюрци. Да не забравяме, че Панагюрище е със специален статут, заради него панагюрците са имали право да притежават оръжие. Друга много свидна наша реликва е лъвчето на Георги Нейчев - единственото съхранено лъвче, направено от злато.
- Каква е неговата история?
- Много години, след като Нейчев е погребан, когато става препогребване на костите, неговите наследници съзнават, че това лъвче трябва да намери място в музея, и то e дарено на Исторически музей Панагюрище. Ето това са различни истории за това как се добиваме с артефакти. За съжаление не мога да се похваля, че ние закупуваме артефакти, много е трудно заради средства, процедури и т.н. Но аз се радвам, че хората ни повярваха и отвориха сърцата си към нашия музей. И когато идват хора да даряват, аз питам: „Вие знаете ли с какво се разделяте?“. Например - с уникални обеци на панагюрската златарска школа. Те казват: „Да, но смятаме, че мястото им е в музея“. „Вашите наследници знаят ли?“ „Да знаят“. И какво по-хубаво от това, че музеят, и не само нашият - че музеите в България печелят доверието на хората като съхранители на българската памет. И тази памет трябва да предаваме на поколенията.
