12/07/2025
Споделям мнението на криминален психолог д-р Неделчо Стойчев, който е направил психопрофил на жени от този тип, която и аз като клиничен психолог подкрепям напълно:
"Принцип за анализ на човешкото поведение е, че демонстративната показност в него прикрива сериозни личностни дефицити и вътрешна несигурност – обяснява доц. Стойчев. - В случая с тунингованите красавици този принцип важи с пълна сила. Прекалено много корекции, силикон, татуировки, демонстративно и арогантно поведение, шофиране с висока скорост след употреба на алкохол и наркотици са компенсаторен опит за поддържане на фалшив образ за собствена значимост."
Според него това са демонстрации от нарцистичен тип, маскиращи неустойчив "Аз" образ, силно зависим от външни оценки и влияния.
"Перманентните съмнения в себе си са комбинирани със субективни ценности от екзистенциален характер, стремеж към задоволяване на първични потребности и неустойчиво чувство за лично достойнство и самоуважение - анализира той. - Екстремната показност в поведението е единственият достъпен за тях начин да бъдат забелязани, да изглеждат важни, да получават материална и емоционална подкрепа и да преживяват моментно превъзходство над останалите."
Доц. Стойчев посочва и основния проблем за личностното функциониране на тези момичета - ниското самочувствие.
"Фасадният образ на фатални красавици всъщност прикрива несигурността им в отношенията с мъжете, защото дори с големи гърди и устни те изпитват съмнения, че са харесвани и желани – изяснява поведението им психологът. - В този контекст те са готови да се подчиняват на прищевките им, само и само да фокусират вниманието върху себе си. Всъщност се опитват да привличат мъжете само с външния си вид, а това е крайно недостатъчно за пълноценна интимна връзка, за каквато тайно мечтаят. Мъжете, които им осигуряват стандарта на живот, не се снимат с тях, защото вероятно ги възприемат като покупка за ползване или се предпазват от евентуални репутационни щети."
Разковничето според Стойчев са ранните години от детството на тези жени, когато са формирали траен комплекс за малоценност. Като малки те често са били критикувани, подигравани, обезценявани и рядко са получавали похвали и положителни оценки.
"Вътрешната несигурност в собствените възможности обикновено е в резултат на незаинтересовано и амбивалентно отношение на родителите към децата – казва специалистът. - В зряла възраст те се опитват да компенсират тези дефицити, като играят социални роли, съдържащи външни белези на статус, престиж и влияние, но само по отношение на визията си на фатални жени. В случая физическите корекции, татуировките и демонстративната показност в поведението са начинът, с който компенсират чувството си за лична несъстоятелност. Те разчитат единствено на външни белези за красота, с които да привличат мъжкото внимание и да поддържат някакъв социален образ. Това е доста инфантилен модел за придобиване на ползи и одобрение и поставя тези "миски" в още по-голяма емоционална и материална зависимост."
Психологът казва, че когато те не получават очакваното внимание и одобрение, често поддържат образ на жертва на тенденциозно и злонамерено отношение. Същевременно са склонни да проявяват както пасивна, така и активна агресия към другите.
"Една форма на пасивна агресия е системната проява на прекалена суетност, докато активни форми на вербална агресия са разпространяването на клюки и слухове – изяснява Стойчев. - Друг вид вербална агресия е арогантността. Арогантното поведение е често срещан защитен механизъм при хора с комплекс за малоценност. Когато се държат грубо и нахално, те всъщност прикриват дълбокия си страх и паника от възможността отново да бъдат "разкрити" от другите като обикновени неудачници."
При жените с комплекс за малоценност агресията може да се прояви и под формата на автоагресивни или автодеструктивни актове.
"Такива актове са злоупотреба с алкохол и наркотици, екстремно шофиране с висока скорост, безразборни сексуални връзки – твърди психологът. - Подобни прояви обикновено са съпътствани от различни по сила и времетраене депресивни състояния, които още повече задълбочават чувството за лична неадекватност и безпомощност. За да избегнат или копират такива състояния, потискащи настроението и провокиращи пристъпи на самосъжаление и безперспективност, силиконовите красавици завишават дозата на алкохол и наркотици, както и участието в екстремни авантюри. Така животът им протича в един омагьосан кръг, от който трудно могат да се измъкнат."
Специалистът допълва, че при подобни татуирани тунинговани красавици този тип поведение е двузначно. От една страна, те се опитват да преодолеят комплекса си за малоценност, като демонстрират комплекс за превъзходство чрез перфектна външна визия, материални символи на статус и престиж, арогантно поведение и показно незачитане на правила. От друга страна, същите тези поведенчески признаци са показателни за несъзнаван стремеж към автоагресия, приемане на ролята на жертва, зависимост от мнението и настроението на спонсорите и чести състояния на депресивна раздразнителност.
"Така се оформя поведенчески модел, който условно може да бъде определен като "манийно-депресивен", но не в клиничния смисъл на понятието – казва доц. Стойчев. - В "манийната" част, когато са сред другите хора, те са разкрепостени, атрактивни, весели, забавни, докато в "депресивната" част, когато останат сами със себе си, са потиснати, неудовлетворени, тъжни, самокритични. На практика те са самотни жени, които изпитват остър дефицит от внимание, грижа и любов."
Източник: inews
