12/04/2024
Ето така е - невинаги се получават експериментите.
От известно време чета и гледам разни майстори как правят обемна спойка на сложни елементи.
Гледам, слюнча се, каня се - като граче, дето ще полети за пръв път.
Готвих се два дни и скочих.
Ми не, не стана. Не е чак отчайващо, но ако трябва да съм честна толкова пудрене и подготовка за неуспешна реализация не дават добър вкус в устата. Петъчна излагация, демек.
Първата снимка:
Най-напред направих много детайли, които после събрах върху подложка от специален пластелин.
После залях с още по-специален високотемпературен гипс - използвам го за отливките по принцип, издържа до над 1000 градуса на разтопения метал.
Чаках повече от 24 часа да изсъхне, защото остатъчната вода при нагряване после на гипса дава лош резултат.
Махнах пластелина. Първа неприятна изненада: направил някаква реакция със среброто и то почерняло. Преглътнах го.
Междувременно няма снимка или видео на процеса по спояване.
Втора снимка:
Както се оказа, една подобно упражнение изисква безчислено количество ... хм, нямам идея как се казват... на испански са payones и представляват миниатюрни парченца приготвена спойка. Тя сама по себе си представлява сребро с повече примеси от това, което се използва за създаване на изделието.
От което пък следва, че ако ще се оценява от лаборатория крайното изделие, то трябва да има минимално количество припои. В противен случай пада чистотата на среброто.
Е, с новия експериментален за мен метод се оказва, че припоя е в ужасяващи количества.
Още един минус за метода.
В крайна сметка, когато започнах да споявам, стигнах до неприятния извод, че гипса отнема топлината, при което се налага да се нагрява много повече от обикновеното, при което определени части от дизайна се топят, а отвратителния припой не се разтича и това си е.
Та така, както казах - петъчен ден за провал.
На който не му е станало ясно - ще си моделирам с восък и няма да губя повече време, емоции и усилия в подобни начинания.
