29/07/2025
Украински протести разтърсиха властта - търпението се изчерпва
С отслабването на популярността на президента той и екипът му инстинктивно се опитват да затегнат контрола върху властта
С отслабването на популярността на президента той и екипът му инстинктивно се опитват да затегнат контрола върху властта. Но търпението започва да се изчерпва. Това посочва Джейми Детмър за Politico.Президентът на Украйна Володимир Зеленски се изплаши миналата седмица, но с основание.
Само ден след като подписа закон, който отне независимостта на две ключови антикорупционни институции:Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) той отстъпи под натиска на масови протести. Демонстрациите бяха първите от началото на пълномащабното руско нахлуване през 2022 г.
Първоначално изглеждаше, че украинският лидер ще се опита да пренебрегне протестиращите, сред които имаше ветерани от войната, действащи военни и цивилни. Но протестите се разраснаха в цялата страна, а общественото възмущение се засили, включително чрез остри критики от фронтови бойци в социалните мрежи.
После и видни граждански активисти повдигнаха глас. Виталий Шабунин, ръководител на Центъра за противодействие на корупцията и в момента обект на държавно разследване, което според неговите поддръжници се основава на измислени обвинения, предупреди: "Главният прокурор на Зеленски ще спре разследванията срещу всички приятели на президента."
Някои предупредиха, че недоволството може да прерасне в народно въстание, подобно на това, което свали тогавашния президент Виктор Янукович през 2014 г. "Изправени сме пред най-опасното развитие на събитията от Майдан насам", написа Севгил Мусаева, главна редакторка на "Украинска правда". Както и други, тя предположи, че зад действията стои мощният началник на кабинета на Зеленски - Андрей Ермак, като посочи признаци, че НАБУ се готви да образува дела срещу приближени до президентската администрация.
В крайна сметка, при нарастващо обществено недоволство, Зеленски се огъна под натиска и се съгласи да възстанови независимостта на агенциите. В четвъртък трябва да бъде гласуван нов закон, с който да се отмени предишният.
Но защо изобщо не осъзна риска от толкова остра реакция? Става ли дума за надменност на властта или за усещане за безнаказаност?
Сред вътрешните кръгове, които в момента са обект на разследване, са бившият вицепремиер Олексий Чернишов и бившият заместник-ръководител на президентската канцелария Ростислав Шурма. Шурма беше уволнен миналата година, след като стана ясно, че неговият брат е получавал "зелени" субсидии от украинското правителство за соларни електроцентрали, действащи в контролираната от Русия част на Донбас. Междувременно, в средата на юли, германската полиция и следователи от НАБУ извършиха обиск в жилището на Шурма в Мюнхен.
"Изключително важно е да не изгубим единството. Да слушаме хората, да водим диалог и така нататък", каза Зеленски на пресконференция в петък, обяснявайки решението си да се откаже от закона и да възстанови независимостта на агенциите.
НАБУ и САП бяха създадени през 2015 г. под натиска на Европейския съюз и други международни партньори. А тези партньори, особено европейските, изиграха ключова роля, за да накарат Зеленски да се откаже. Докато при други случаи на отстъпление от демократичните стандарти оставаха сдържани, този път официални представители на ЕС, включително председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, открито изразиха неодобрение и "загриженост".
В частни разговори тонът беше още по-рязък. Известната украинска опозиционна депутатка Ивана Климпуш-Цинцадзе, която вечеря с двама европейски пратеници в нощта, когато бе подписан спорният закон, разказа пред Politico, че европейските лидери не са си поплювали в разговорите си със Зеленски по телефона и чрез лични съобщения. Сред предупрежденията било и това, че "ще има последици за процеса на присъединяване на Украйна към ЕС", ако той не отстъпи, макар заплахите да не са стигнали до спиране на военната помощ.
И изглежда самият Зеленски призна, че критиките от страна на ЕС са били решаващи. "Ние искаме да бъдем част от Европа. Никой не желае да поема рискове. Успокоих всички наши партньори", каза той пред журналисти.
Факт е, че с намаляващата си популярност Зеленски и екипът му инстинктивно се опитват да затегнат хватката си върху властта, като подкопават други институции и сплашват критици, включително чрез санкции срещу предшественика му Петро Порошенко, които биха му попречили да се кандидатира за президент. Междувременно все повече хора подозират, че някои от "лововете на шпиони" за издирване на предатели и руски сътрудници може да са прикрити политически репресии, насочени към опозицията и потискане на критичните гласове.
Опасенията са, че Зеленски и екипът му в крайна сметка ще се опитат да проведат "управляеми" избори, а не свободни. Но това ще бъде трудно постижимо при толкова активното гражданско общество и при народ, който след всички жертви по време на войната е решен да постигне държава по свой образ - такава, която не е парализирана от корупция.
Уличните протести в Украйна бяха сериозен сигнал към Зеленски. Те показаха, че търпението се изчерпва.