09/10/2025
Това е поредният откъс от моя роман с работно заглавие "Сана"– поглед към история, която все повече се заплита в тайни и интриги.
🌴
This is another fragment from my novel, working title "Sana" – a glimpse into a story that grows ever more tangled in secrets and intrigues.
‼️ Сана, Йемен, 1993 г.
*
"Улицата, която започваше или свършваше на кръстовището до болницата, беше окупирана от малки магазинчета, предимно за глинени изделия, струпани на камари пред отворените им врати. Следобедното слънце, спечелило битката с навъсените слоесто-дъждовни облаци, огряваше лявата половина на колоритния souk¹, където се виждаха големи таджини, купи, вази, делви, кани, ръчно изрисувани с типичните йеменски червени и сини орнаменти. Отдясно, в дълбоката сянка, се намираха сергии за етерични масла, както и всякакви видове зърнени храни и кафе. Няколко слабовати котки се отъркваха в краката на преминаващите, търсейки внимание и залък. Случаен минувач би спрял и пред масите, покрити с вестници, върху които бяха нахвърляни снопове свеж кат².
Повечето продавачи седяха на ниски пластмасови столчета или върху постелки, направо на уличната настилка. Замаяни от сдъвкания кат, събран под бузите им, те изглеждаха потънали в свят, необясним за всеки, непознаващ местните обичаи.
От строгото присъствие на болницата Стела попадна сред невъобразим шум от десетки разговори, скърцащи врати и капаци на близките къщи, звън на монети и метални камбанки от складовете за подправки и билки. Пазарът следваше свой собствен ритъм, но на нея ѝ се стори странно напрегнат.
Като че ли керамичните съдове отваряха широко усти и шушнеха за някакви ножове и потайни убийци: …тук… около нас… пред вас… до теб…
Тя се опита да заглуши надигащата се тревожност в главата си, успявайки да се предпази от блъсканицата на множеството. Внезапно черна фигура, обвита изцяло в никаб³, я дръпна настрани, говорейки на непознат език. Стела изкрещя от изумление и тъкмо щеше да побегне, когато Иса я повика по име.
— Уплаши ли се? — той я хвана леко за лакътя и я поведе към кът в най-отдалечения ъгъл на сука, където под избледнял платнен навес бяха изложени джамбии⁴ — различни по големина и ценност. След една година тя щеше да притежава три от тях, но сега единствено отбеляза колко красиви и същевременно смъртоносни изглеждат. Където и да отидеше в града или страната, неизменно се натъкваше на такива.
— Това са произведения на изкуството — помисли си тя, задържайки поглед върху кобурите им, обковани със сребро и тъмна кожа, а най-скъпите — инкрустирани с полускъпоценни камъни.
— Тези жени са част от Мухамашийн и се препитават чрез просячество — каза той с приглушен тон. — На пръв поглед изглеждат безобидни, стига дрогата да не е замъглила съзнанието им. Но ти внимавай… понякога под ситара⁵-та се крият мъже, а тогава намеренията им са съвсем други.
Замириса на печена тиква и разтопен карамел. Стела преглътна, стараейки се да не покаже колко ѝ се яде.
Иса разбра. Посочи мъж, облечен в thobe⁶, отгоре зимно яке, а върху главата — zanna⁷, който триеше ръце — топлеше ги, за да откъсне поредното зеленокафяво листо.
— Виждаш ли го — каза тихичко. — Познат ми е. Разреши ни да използваме задната стаичка на baqala⁸ му, където ще можем да поговорим насаме… ще се намери и храна…
Стела се обърна, стиснала чантата си по-силно.
— В никакви непознати домове не отивам. — Тя закрачи обратно, откъдето беше дошла. — Кажи поне защо ме повика по спешност?"
________________________________________
Бележки:
1. Souk — традиционен арабски пазар.
2. Кат (qat) — местно растение със стимулиращ ефект, чиито свежи листа се дъвчат.
3. Niqab — пълно покривало за лице, носено от някои жени в Йемен и други арабски страни.
4. Jambiyas — традиционни йеменски извит ножове, често церемониални или декоративни.
5. Ситара — многопластова женска дреха, носена в Йемен.
6. Thobe — дълга мъжка роба, характерна за арабския свят.
7. Zanna — традиционно йеменско покривало за глава.
8. Baqala — малко квартално магазинче за хранителни стоки.
🟡🟢🔵
Sana'a, Yemen, 1993
*
"The street, which either began or ended at the intersection by the hospital, was lined with small shops, mostly selling clay items, piled in heaps in front of their open doors. The afternoon sun, having won its battle against the gloomy, layered rain clouds, illuminated the left side of the colorful souk¹, where large tagines, bowls, vases, jars, and jugs could be seen, all hand-painted in the typical Yemeni red and blue patterns. On the right, in deep shadow, stalls sold essential oils, as well as various grains and coffee. A few scrawny cats rubbed against the legs of passersby, seeking attention or a scrap. A casual visitor might stop at the tables, covered with newspapers, on which bundles of fresh qat² were scattered.
Most of the vendors sat on low plastic stools or on mats directly on the street pavement. Dazed from the chewed qat² tucked under their cheeks, they seemed lost in a world incomprehensible to anyone unfamiliar with local customs.
From the imposing presence of the hospital, Stella found herself engulfed in the unimaginable noise of dozens of conversations, creaking doors and shutters of nearby houses, the clinking of coins, and the metallic chimes of spice and herb warehouses. The market moved to its own rhythm, but to her it felt tense, almost expectant.
It was as if the ceramic vessels opened wide mouths and whispered about knives and secret assassins: …here… around us… in front of you… near you…
She tried to quell the rising anxiety in her mind, managing to shield herself from the jostling crowd. Suddenly, a black figure, entirely wrapped in a niqab³, pulled her aside, speaking in an unknown language. Stella screamed in surprise and was about to run when Issa called her by name.
“Did that woman frighten you?” he asked, gently taking her by the elbow and leading her toward a corner at the far end of the souk¹, where, under a faded cloth canopy, jambiyas⁴ of various sizes and values were displayed. In a year, she would own three of them, but for now she merely noted how beautiful and simultaneously deadly they looked. Wherever she went in the city or the country, she invariably encountered such weapons.
“These are works of art,” she thought, holding her gaze on the sheaths, bound with silver and dark leather, the most expensive ones inlaid with semi-precious stones.
“These women are part of the Muhamashiin and make a living by begging,” he said in a low voice.
"At first glance, they seem harmless, as long as the drugs haven’t clouded their minds. But be careful… sometimes men hide under the sitaras⁵, and then their intentions are entirely different.”
The smell of roasted pumpkin and melted caramel drifted through the air. Stella swallowed, trying not to show how hungry she was.
Issa understood. He pointed to a man wearing a thobe⁶, a winter jacket over it, and a zanna⁷ on his head, rubbing his hands to warm them before biting off another greenish-brown leaf.
“Do you see him?” he said quietly. “I know him. Allow us to use the back room of his baqala⁸, where we can talk privately… and we’ll find some food…”
Stella turned, clutching her bag tighter.
“I don’t go into unknown homes,” she said, stepping back the way she had come. “At least tell me why you called me urgently.”
________________________________________
Footnotes / Notes:
1. Souk — a traditional Arabic market.
2. Qat — a local plant with stimulating effects, whose fresh leaves are chewed.
3. Niqab — a full-face veil worn by some women in Yemen and other parts of the Arab world.
4. Jambiyas — traditional Yemeni curved daggers, often ceremonial or decorative.
5. Sitara — a multi-layered women’s garment worn in Yemen.
6. Thobe — a long male robe characteristic of the Arab world.
7. Zanna — traditional Yemeni head covering.
8. Baqala — a small neighborhood grocery shop.
🔸🔹🔸
Автор: Радостина Дианжело©️Жена - номад
Copyright©️
🇧🇬Abu Dhabi🇦🇪
2025/10/09
