22/04/2025
Скъпи приятели,
предлагам на вашето внимание откъс от моя роман "Сана", чието издаване все още предстои.
/Умишлено не споменавам имената на главните герои./☺️Приятно четене!
🌺
Сребристото, прилично изглеждащо БМВ се движеше уверено по каменните настилки на непознати улици, по които тук-таме се виждаха хора. Но тя почти не ги забелязваше. Изгаряше от нетърпение час по-скоро да пристигне в дома на Доктора. Запомняше пътя. Стараеше се да се ориентира в лабиринта от къщи-извисени към небето стройни кули, облепени с бял лайм, витражи и деликатни машрабии. Гледаше ги с широко отворени очи, като малко момиченце попаднало в приказка, сред гигантски джинджифилови замъци. Захласната, тя не усети кога колата направи рязък завой надясно и излезе от града. Шофьорът, мъж на неопределена възраст, облечен в тъмнозелена униформа и фуражка на главата, я помоли да не пуши, след което се съсредоточи върху неравния път. Беше се почти здрачило, когато колата спря пред ярко осветена постройка. От двете ѝ страни, като нощни стражи, се извисяваха тъмнозелени кактуси с внушителни размери. Тя слезе от автомобила и се огледа. Изкусен майстор строител бе градил къщата само донякъде в традиционен йеменски стил. По-късно размислил и създал дворец от бъдещето. Несиметрична и нереална, триетажната сграда като че ли бе израснала от страховитата и грамадна скала зад нея. Покривът на основната част на сградата беше плосък, а каменните стълби водещи към вътрешността ѝ наподобяваха раирана змия. Другите два етажа представляваха кокетни правоъгълници, окичени с бели гипсови розетки. Мощни лампи, закрепени за ъглите на етажите осветяваха, оградения с високи каменни стени, двор. Танцуващи черни сенки се изнизваха от градинските фенери, в близост до входната врата.
"Наслаждавай се на вечерта, приятелко! Забрави за огорченията и носталгията. Шифонената ти рокля, в цвят на прясно откъсната мента, и блясъкът на евтините , но ефектни бижута, са твоят щит тази вечер. Ти си елегантна и очарователна! Бъди волна като птица в пролетно небе, спасила се и този път от коварната прегръдка на зимата. Без значение колко дръзка е мечтата ти, бъди свободна от всякакви ограничения и се забавлявай!"
Тя оправи с леко потупване образувалите се от пътуването гънки по роклята си и се запъти по посока на ярката светлина.
"Аз съм нощна пеперуда, подмамена от светлината към сладката си смърт. Ха-ха! Избива ме на поезия...дотук с глупостите! Приказката започва!"
Очакваше да бъде посрещната от Доктора, но на прага, с безизразно лице , стоеше слабоват мъж, на не повече от двайсетина години, облечен в бежови шалвари и курта в керемиден цвят.
"Непроницаемо лице-какво ли се крие зад него?"изучаващо го погледна тя, без да помръдне от мястото си.
- Good evening, ma'm! Welcome!* – младежът я поздрави неочаквано вежливо, покланяйки се.
- Good evening! Thank you! Where is the Doctor?*- нетърпеливо попита тя.
- He’s inside, ma’m, talking on the phone*
--Okay, I'll be waiting for him here!*-каза тя, оглеждайки се за колата. От нея нямаше и следа.
За пореден път тя се почувства сама и беззащитна.Намираше се в подножието на злокобна планина-обвита в безформен мрак, пред осветена като театрална сцена къща. Не смееше да мръдне от мястото си, скована от присъствието на непознатия мъж.
Пристъпи напред едва когато Доктора се показа на прага , широко усмихнат:
-Добре дошла ! Радвам се, че най-после прие поканата ми!
За нейна голяма изненада, той не ѝ подаде ръка, а я прегърна поривисто. Леко объркана от тази фамилиарност, тя се усмихна смутено и каза:
-Не знаех, че живеете в планината. Страшничко е...и пусто.
Доктора разхлаби прегръдката и се изсмя весело на изненаданото ѝ изражение.
-- Свикнал съм с грамадата от скали. Крият удивителни тайни, а през деня са дори симпатични. Ако ми позволиш, някой път ще те разходя по козите пътечки. А ти не се страхувай! Ела, ще ти покажа моята пещера!- той я хвана за ръката и я поведе по каменното стълбище към къщата. Мъжът с куртата ги последва безшумно.
-Това ли наричате пещера? -закачливо попита тя, докато преминаваха под арката на стабилна врата от тъмно дърво.Тесният и сравнително дълъг коридор бе боядисан в нежен люляков цвят, а позлатени розетки украсяваха краищата на стените. В две апсиди отдясно, ръчно изработени марокански фенери, инкрустирани с бели, сини и червени ромбоидни стъклени цветя, създаваха вълшебна атмосфера. Необичайна пейка за двама , със стругована дървена рамка, многоцветни въртящи се шпиндели и оригинално изплетена въжена седалка, красеше лявата страна на коридора.
- Донесох я от подножието на Москва-от дачата на моите родители. Подобни изработки могат да се видят само в етническите музеи в Русия.- обясни той, забелязал интереса на гостенката към цветната, ръчно изработена пейка.
На една от стените бяха закачени снимки на Доктора, застанал редом до някакви хора, пред известни забележителности на Йемен. Тя ги погледна мимоходом и забрави за тях.
Просторната гостна грабна вниманието ѝ с уюта и богатството си. Блясъкът на мраморния под, с изрисуваните по него дълги, зелени, лианоподобни листа, с тъмночервени рози около тях, предизвика нескрития ѝ възторг. Приказката започваше сред ниски дивани, покрити със снежнобели копринени дамаски. Грижливо подредените по тях тюркоазени възглавници, различни по размери и форми, с тежки златни пискюли, допълваха пленителната им красота.
Никога през живота си тя не бе виждала толкова пищни мебели и домашна обстановка.
Спомни си избелялата дамаска на дивана, в семпло обзаведения ѝ български апартамент, и това я натъжи.Почувства се малка и незначителна сред великолепието и разкоша на този дом.
"Спри да се самосъжаляваш, а се научи най-после да живееш! Приемай с благодарност даровете на живота! Усмихни се, приятелко! Каквото и да се случи тази нощ, знай, че имаш право на щастливо и богато съществуване."
Застанала в средата на кристалната белота, тя гледаше с интерес ,и с известна доза завист, позлатените орнаменти в основата на диваните, и по краката на масивната маса. Върху бледосивкавата ѝ мраморна повърхност бе поставена изящна, висока около метър, кристална ваза, от която грациозно се подаваха незнайни цветя, с месести жълти и яркосини листа. Около тях се увиваха тънки зелени стебла, с малки пухкави островърхи краища, подобни на шапчици.
Възхищението на младата жена от лукса премина в силно възклицание, когато от трите огромни прозореца пред нея се откри пленителна гледка към нощна Сана.
На фона на облачното небе и тъмнолилавите очертания на масивните скалисти планини в далечината, градът и неговите неземни къщи, приличаха на призрачни небостъргачи от фантастичен филм.
-Възхитителна гледка! Бих останала тук през цялата нощ.- тя посочи с ръка напред и сви рамене.
"И все пак, тези планини ме плашат. Стегнали са града в силна, назъбена прегръдка, от която няма отърване. Какво ли се крие в тях?"- потръпна от мислите си тя.
Доктора се доближи съвсем близо до нея и с нежно движение махна падналия върху челото ѝ рус кичур, усмихна се и каза:
-Някой ден ще ти разкажа история за Сана, която научих от възрастен йеменец. Звучеше като древна легенда. През цялото време, докато слушах, имах усещането, че самотният старец се готвеше да напусне този свят, но не и преди да сподели още веднъж с някого затрогващия си разказ, изгарящ го отвътре. А сега ти предлагам да продължим с това, за което те поканих. Можем да останем тук, или да се преместим в трапезарията на втория етаж. Ти избираш- хитро намигна той и натисна незабележимо копче под масата.
В стаята безшумно влезе мъж на средна възраст, облечен в дълга слънчогледово жълта роба и бели, тесни панталони. Изражението на лицето му бе безизразно , а посребрената му дълга коса, бе прибрана в ниска конска опашка на тила. Буташе елегантна сребърна количка, върху която се виждаха подредени в стройна редица бутилки, с различни видове напитки; кристални чаши, както и разнообразни хапки-сандвичи. По-късно, тя щеше да научи, че в лъскавите парти лъжички пъстреят коктейлни скариди-поляти с млечен сос и декорирани с прясна червена чушка, каперси и свеж копър. Мъжът остави количката до голямата мраморна маса. Не поздрави и не се поклони. Преценяващият му поглед, под полуспуснатите клепачи, премина през младата жена като елмаз през стъкло.Тя сви устни и замислено се вгледа в мъжа. Веднага след като той изчезна от погледа им, каза:
- Уютно място...приказно. Сам ли го създадохте това гнезденце, или го получихте в наследство?
--Преди мен тук е живял известен френски пътешественик и изследовател на арабската култура.
Осъвременил е , доколкото е било възможно, къщата, страейки се да създаде уютно място за живеене. Аз само я пригодих по свой вкус, като я разнообразих с предмети, донесени предимно от Русия, Мароко и разбира се Йемен. Харесва ми тишината на местността и неповторимия изглед към града.- отговори Доктора, предлагайки на гостенката си от питиета и коктейлните хапки. Първоначалното вцепенение бе преминало , но тя все още не знаеше как да се държи с домакина, когото познаваше единствено от съвместната им работа в болницата.
Обърна се към масата със сандвичи. Хвана с два пръста лъжичка с млечен сос и скарида в средата, и я поднесе неумело към устата си.
"Точно това ли реши да опиташ? Само една капка от този млечен сос да капне върху единствената ти официална рокля и с нея е свършено."- намръщи се тя, сякаш някой ѝ бе излял чаша лимонов сок в устата.
Повдигна засрамено брадичка и срещна пламтящия поглед на Доктора.Чуваше ускореното му дишане, ала очите ѝ следяха само деликатните ръце на анестезиолога, толкова познати и същевременно смущаващо чужди.
"Кажи нещо, продумай, иначе огънят в очите му ще те овъгли точно за една минута.
Защо прие поканата му, ако ще се държиш като монахиня пред гол мъж? Искаше приказка, хайде сега да те видя, дали я заслужаваш?"
🌺🌺
* Добър вечер, мадам! Добре дошли!
* Добър вечер, благодаря! Къде е Доктора?
*Той е вътре, мадам, говори по телефона.
* Добре, ще го чакам тук.
***
Изображение:https://www.pinterest.com/pin/337558934593625367/
