12/10/2024
"Щур ден"
Нали съм ви казвал... няма случайни неща!
Днес беше "ОктомврийскиятГолямДен" - хиляди любители на птиците по цял свят обикаляха поля и горички, блата и рекички, въоръжени с бинокли, фотоапарати с ееейтакива обективи, микрофони и телефони с приложения и книжки с картинки за разпознаване и преброяване на пернатите. И аз сред тях, като едно бебе, току що открило "че може да пълзи" в това занимание.
Няма да ви занимавам със статистика - колко вида, колко екземпляра, колко точки на наблюдение и колко изминати километри съм направил. Нама да се фукам с кадри и редки видове, нито пък с "черешката на тортата" за мен, според eBird - платформата организатор - обикновеният мишелов, който първо чух, а после и видях в небето над мен.
Това, за което искам да разкажа, е последния ми "улов" за днес.
След като се погрижих да нахраня домашните"орли, лебеди, пъдпъдъци, пегас-ка и летящите кучета" рекох да поседна на скалата, може пък да видя още някое пиле...
Тишина. Тук-там в далечината някой фазан, зелен кълвач или сойка извисява глас. Нищо общо с май и юни, когато надпяването продължава буквално денонощно. Особено активни, по залез слънце и в близост до скалните отвеси са "ескадрилите" от алпийски бързолети, за много хора "онези големи лястовици, които пикират току над главата ти, ехидно кикотейки се".
В същност бързолетите (у нас се среща и черения бързолет) са едни меко казано уникални птици.
Прелетни са пато лястовиците - идват и изчезват по едно и също време. Правят "гнезда" от глина примесена със слюнка, черно-бели са, похапват насекоми, идват в България за да отгледат малките си. Но има една огромна разлика. Бързолетите, кацат САМО в гнездото си. Еееее чудо голямо, може да си помисли някой... всички сме чели за това как ако намерим бързолет трябва да го сложим на перваз или балкон за да може да излети... Не приятели. Бързолетът каца САМО в гнездото си. Да. Каца, за да снесе, измъти, отгледа (мътят и хранят и двамата родители) и полита. "Зимува" в Африка. Но... не каца! 19 дни мъти, 42 дни отглежда и после лети. 10 месеца!
Да не казвам "една от най", но в пепелина си имаме стабилна популация от бързолети. И тази есен си тръгнаха с лястовичките или малко след тях (дват 2 седмици по-рано). И стана тихо.
Та днес си ходя по ръба на скалата (без кавички) и..... чувам бързолети. Познатото хиииии-хи-хи-хи-хи....поглеждам нагоре - няма ги. Поглеждам към скалите и там ги няма. Спирам дъха си, пак ги чувам. Запушвам уши - не ги чувам, слава богу не са ВЪВ главата ми. Пак поглеждам нагоре, към облаците и разбирам. Те са над облаците! Вече почтии два месеца са там. Летят! Дали да се върнали? Или пък са чакали нещо? Още няколко минути се взирах да ги зърна в някоя пролука, но 2000м (там спят) са си предизвикателство дори и без облаци.
Стигнах до къщата и отворих вратата. Там, Щурецът пееше - "..и дори да пропадна, поне за миг да полетя...". И разбрах къде отиват душите...
Щур ден ви казвам!
снимката е от тук:
© Etienne Artigau🦩
eBird S30780206
Macaulay Library ML 34748631
