05/07/2026
Километри завои, планински проходи, тюркоазени води, невероятни гледки и много емоции. Така ще запомним това пътуване в Черна гора.
Пътешествието трябваше да бъде по-различно, без бързане, без стотици км на ден, без разчетено време до секундата...
И успяхме! Бяхме спонтанни!
Черна гора е от онези места, които трудно могат да се опишат с думи – трябва да се преживеят. 🇲🇪
Нашето пътуване започна с транзит през Северна Македония и Косово, където Шар планина ни очарова със своята гледка, а първа нощ прекарахме в Черна гора, в Рожайе.
На следващия ден заходихме към Албания, SH20, за да се спасим от жегите докато караме на юг към Шкодренското езеро. Малко след границата виждаме табела за вирче. Решаваме да идем да разгледаме. И там срещаме двойка от Франция, която в продължение на 6 месеца обикалят Азия и Европа. Това са Сам и Венсант. Минути след разговора ни, вече плуваме в бистрите ледените води на този вир. И така благодарение на Сам (жената от желязо, която не излезе от смазяващата вода 40 мин.) нашето приключение се сдоби с мотото "Бъди спонтанен!". После покарахме заедно серпентините, пихме по една вода на капанчето горе на SH20, разменихме си контактите и всеки пое по пътя си.
Карахме през шосето, което минава през самото Шкодренско езеро(в Черна гора) и се отправихме към Rijeka Crnojevica по едно тясно, но панорамно пътче. Това населено място много напомни на една малка Венеция, къщи потопени в реката, лодки плават и един каменен мост, който пази историята. Е, ние нощувахме в къщата-музей на майстора на моста.
Няма как да не отидеш лятото на море и съвсем логично се отправихме на там. Спуснахме серпентините на Которския залив и карахме по цялото панделкообразно крайбрежие. Жега е, трябва да се разхладим и както ни е заръчала Сам, намираме едно кейче с хубава сянка и цоп 😄. Карахме кану и се пекохме като кебапчета.
Но Черна гора е цяло съкровище и Которския залив не е единствената перла. Събрали много впечатления помахваме за чао на водичката и се отправяме към планините. Решаваме да заобиколим през Босна и Херцеговина, за да влезем отново в Черна гора през епичния граничен пункт "Хум", през мост от дърво.
Жега, жега - Виктор пука гума. "Само" 2 часа на силния пек, без възможност да се скрием на сянка, а и водата свърши, успяхме да подменим задната вътрешна гума с нова( добре, че Виктор носи цяло оборудване) и продължаваме да пътешестваме.
В следващите дни обиколихме парка Дурмитор и каньона на река Тара от всичките им страни. Карахме офроуд, тъй като пътя през гората свърши, валя ни и дъжд, нощувахме в сладурски бунгалца и къщички. Видяхме тези огромни, спиращи дъха планини във всяка светлина - осветени от последните слънчеви лъчи на деня, до забулени като в мистична мъгла.
Черна гора е едно кътче от рая, място на което всяка следваща минута, всеки километър, те карат да ахнеш повече. А храната - уникално вкусна и поднесена като за списание.
