12/09/2025
Уникален храмов комплекс от римската епоха разкрива тайните си край село Стройно
Втори месец продължават археологическите разкопки на най-големия извънградски храмов комплекс от римската епоха на Балканския полуостров, разположен край ямболското село Стройно, община Елхово. Проучванията се ръководят от екип в състав Даниела Агре (НАИМ – БАН), Деян Дичев и Христо Христов (Етнографско-археологически музей – Елхово), с финансиране от международна фондация „Хоризонти“ и Министерството на културата.
Комплексът заема площ от над 35 декара и включва внушителен храм-толос с диаметър 36 метра, разположен в центъра на вътрешен двор, обграден от над 120 мраморни колони. Дворът и прилежащите помещения са оформени с покрити перистилни коридори, а в интериора са открити полихромни стенописи, мраморни облицовки и архитектурни елементи, характерни за елитни сгради от епохата на Рим и Помпей.
При разкопките тази година археолозите са открили:
• Над 40 керамични съда, бронзови и сребърни монети, железни инструменти.
• Оброчни плочи, нов участък от перистилния коридор с бази за колони.
• Голям брой стилуси и мастилници, свидетелстващи за висока степен на образованост на обитателите.
Комплексът е изпълнявал не само религиозна, но и лечебна функция, като се предполага, че е действал и като Асклепион – древно място за лечение. Почитани са били множество божества:
• Тракийският конник,
• Тюхе/Фортуна – богиня на съдбата и благоденствието,
• Атина Палада/Минерва, символ на мъдростта и лечебното знание.
Откритите медицински инструменти, наред с култовите предмети, потвърждават многофункционалния характер на обекта.
Изграждането на комплекса се датира в началото на II век. Той е функционирал до края на същия век, когато е опожарен. По-късно, в средата на III век, след кратко повторно обитаване, е окончателно разрушен, вероятно при готските нашествия.
Откритият материал свидетелства за тесни културни и търговски връзки със значими центрове в Пергам, Ефес, Сирия, Бейрут, Кабиле, Анхиало и Дебелт.
Според ръководителите на разкопките, обект с подобен архитектурен план и функция не е известен до момента нито в България, нито на Балканите. Най-близкият му аналог е комплекс от Таманския полуостров, интерпретиран като царска резиденция и светилище.
Проучванията ще продължат и през следващите месеци, като археолозите очакват нови открития, които да разкрият още за ролята на обекта в духовния, културния и социалния живот на Югоизточна Тракия през римската епоха.