BROD Studios

17/09/2026

Победителите от Националния литературен конкурс „Георги Божинов“ 2026 бяха наградени на церемония в Исторически музей Лом на празника на град Лом - Вяра, Надежда и Любов, 17 септември.
Авторитетно жури, оглавявано от писателя Деян Енев и с участието на бившия директор на Националния литературен музей и настоящ директор на Дом музей „Ангел Каралийчев“ г-жа Румяна Пашалийска и писателя Бисер Тошев, оповести и награди победителите. Поради наличието на множество майсторски творби освен призовите места бяха връчени и три поощрителни награди. Повечето от отличените присъстваха, като с един от победителите беше изградена видеовръзка със Съединените американски щати, където живее и твори.
Националният литературен конкурс с международно участие „Георги Божинов“ 2026 е част от амбициозната програма на Община Лом „Памет и почит“, която почита личности и събития от своето богато минало и настояще, допринесли за културно-историческото развитие на града, региона и страната.
Георги Божинов е част от онази огромна плеяда талантливи нашенци, които винаги са подчертавали своя произход, асоциирали са се с Лом, но по една или друга причина са останали неприпознати и непознати.
Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломска околия. Възпитаник е на класическата гимназия в град Лом, която завършва с отличие. Следва философия и руска филология в СУ „Климент Охридски“, като същевременно се труди като хамалин, за да се издържа. След дипломирането си работи като учител по руски език, а по-късно става журналист и кореспондент на различни столични вестници. През 1975 година подготвя за публикация свой пътепис в сп. „Септември“, но в последния момент добавя в него спомените на петима българи, оцелели от съветския ГУЛАГ. След остра реакция от страна на съветското посолство броят е иззет, а авторът и неговата съпруга – учителка, както и цялата редакция на списанието са уволнени от работа. Божинов е изключен и от Съюза на българските журналисти, и от Дружеството на писателите в Благоевград, а органите на Държавна сигурност го поставят под наблюдение.
Така Георги Божинов остава напълно изолиран от литературния живот и никога повече не е назначаван на държавна работа. Заживял в уединение, от 1975 до 1980 г. той работи по своята най-добра книга – историческия роман „Калуня-каля“. След дълго отлежаване по редакциите романът е издаден едва през 1988 г., но по това време – поради спецификата на темата и Възродителния процес – неговата забележителна творба остава незабелязана.
След демократичните промени Божинов не издава нова книга, а другите му трудове също не са преиздавани. В последните си години живее самотно в Благоевград, а когато отпада физически, се прибира при дъщерите си в София.
Дочакал да бъде удостоен на 24 май 2004 г. с почетния знак „Златен век“ от Министерството на културата, на следващия ден той си отива от живота на 80-годишна възраст.
В продължение на четвърт век Георги Божинов остава напълно забравен. Преоткрит е от писателя Деян Енев, който влага усилия романът „Калуня-каля“ да бъде преиздаден през 2014 г. Достигнал отново до своите читатели, романът достига огромни тиражи, предизвиква широки дискусии в българското общество и се утвърждава като едно от класическите произведения в националната ни литература.
Памет и почит пред делото на Георги Божинов!
Бисер ТОШЕВ

Победителите от Националния литературен конкурс „Георги Божинов“ 20...

14/09/2026

В навечерието на 170-годишнината на Народно читалище „Постоянство 1856“ Лом, публикуваме един ценен архивен спомен.
Преди 25 години, по повод 145-годишнината на читалището, журналистът Любомир Йорданов разговаря с тогавашния председател Борян Никифоров.
Днес, когато сме на прага на 170-ата годишнина, този разговор звучи изненадващо съвременно.
Защото още тогава пред читалището стоят въпросите:
Как да привлечем младите? Как да съхраним традицията? Как да намерим място на новите технологии? Как да продължим, когато средствата не достигат? И какво е необходимо, за да има читалището бъдеще?
Борян Никифоров говори за читалището като за място, което трябва да събира хората, независимо от различията им, „в името на човешкия стремеж към повече духовност“.
Говори за хората, които работят безвъзмездно. За самодейците, които влагат време, талант и сърце. За дарителите и спомоществувателите. За онези, които, макар и далеч от Лом, не са забравили града и културата му.
Но най-силно говори за бъдещето!
За младите хора, които тогава все по-рядко прекрачват прага на читалището. За необходимостта традицията да срещне новото време. За интернет клубовете, аудиовизуалните средства, цифровата камера и създаването на архив на всичко, което се случва на сцената.
И когато журналистът го пита дали вярва, че за 200-годишнината читалището ще продължава да съществува, отговорът е категоричен:
„Читалището е доказало, че е устойчив модел.“
А причината за този оптимизъм той вижда в неговите корени - в изкуството, в доброто, във фолклора, в езика, в изконните истини, които държат нацията.
И тогава идва онзи прекрасен разказ за бабите от нашия край, за хорото и за децата, които стоят зад тях.
„Ние има да се изтупваме толкова много, защото зад нас стоят тези малките.“
Може би именно в тези думи се съдържа най-простият отговор на въпроса защо читалището продължава да живее.
Защото зад всяко поколение стоят следващите.
Защото традицията не е връщане назад. Тя е онова, което ни дава сили да продължим напред.
Чуйте интервюто с Борян Никифоров.
Разговор за миналото, настоящето и бъдещето на ломското читалище.
170 години „Постоянство“! 170 години дух, който продължава да живее!

* Това интервю е излъчено в предаването "Неделник" с водещ Богдана Владимирова на Кабелна телевизия "Глобо Лом".

В навечерието на 170-годишнината на Народно читалище „Постоянство 1...

13/09/2026

Как изглеждаше Лом преди повече от 25 години?
Кои места са се променили до неузнаваемост и кои все още пазят същия облик?
Връщаме лентата назад с един архивен, дигитализиран видеозапис, който ни среща с Лом от началото на новото хилядолетие. Познати улици, сгради, площади и лица - уловени такива, каквито са били преди четвърт век.
Лом тогава и Лом днес - какво се е променило, какво е изчезнало и какво е останало същото?

Как изглеждаше Лом преди повече от 25 години?Кои места са се проме...

12/09/2026

На 11 септември (петък) в Исторически музей Лом се състоя съпътстващата програма към изложбата на художника Радостин Иванов "Дива природа" - звуков пърформанс с гостуване на Боян Аврамов.

Художникът Радостин Иванов е роден в гр. Лом през 1981 г. Влиза в маслената живопис през пролетта на 2015 г. и оттогава пребивава предимно в това измерение. Преди да го вдъхнови рисуването, експериментира в музиката, фотографията и киното.
До момента Радостин има общо двадесет и осем самостоятелни изложби – в София, Пловдив, Варна, Бургас, Созопол, Русе, Плевен, Стара Загора, Благоевград, Враца, Видин, Монтана, Козлодуй, Оряхово, Белоградчик и Лом.
В периода 2018-2022г. изучава Педагогика на обучението по „Изобразително изкуство“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След това продължава образованието си в Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с магистратура - Философия през 2022-2023г.
През 2020 г. Радостин печели първо място с живопис в конкурса „Всичко е любов“ на студентски съвет към Софийския университет, а през есента на същата година става носителят на Първа награда с живопис от 13-тия национален студентски фестивал на изкуствата, организиран от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
През юни, 2023 г. Радостин е номиниран за 1-ва награда на името на проф. Цено Тодоров, в отдел живопис, със картината си "Риф" - Националната Изложба "ЗЕМЯТА НА БОТЕВ 2023", Враца, България.

Боян Аврамов е мултидисциплинарен артист работещ в сферите на звука, движенческият пърформанс и музикотерапията. Началото на творческата му кариера започва с участието в редица вокално-инструментални и електронни проекти като впоследствие открива пърформанса като форма на изразяване и създава собственият си проект Teeth of Divine. Задълбочава търсенията си в пърформанса като съорганизатор на пърформанс групите D_codeX и Tup-Dub. През годините участва в редица фестивали за съвременно изкуство като Sofia underground, Нощ на музеите и галериите - Пловдив, Шах с пешката. През 2015 създава Aeon festival & Session като редица големи и камерни събития където да даде пространство за развитие на всички форми в изкуството без стилови ограничения. Като основен фокус на събитията е търсенето на личен почерк от страна на артиста. Последното десетилетие Боян Аврамов започва да развива терапевтична и педагогическа дейност насочена към хора в неравностойно положение, маргинални общества и деца със специални образователни потребности. Тази му дейност помага да развие идеята си за различни музикални работилници за хора без музикално образование.

09/09/2026

Фотографията като свидетелство: гл. ас. д-р Антоан Божинов представи своята фотокнига в Лом
Представянето на книгата „Излишни“ - фотодокументален разказ за социалните домове в България, се състоя в Народно читалище „Постоянство 1856“ в специалната празнична седмица, предшестваща честването на 170-годишнината на читалището и театъра в Лом.
Събитието бе открито от г-жа Недялка Трайкова, Председател на НЧ "Постоянство 1856" и модерирано блестящо от писателят и журналист Любомир Йорданов.
За Божинов това бе и своеобразно завръщане към началото.
Роден през 1958 г. в село Златия и израснал в Лом, той прави първите си стъпки във фотографията именно тук като ученик, в кръжока, а по-късно и във фотоклуба. Следват изложби, награди, признанието „фотограф-художник“, инженерството, Плевен, София, преподавателската работа и десетилетия, посветени на фотографското изкуство.
Но когато заговаря за тези 46 години, Божинов съзнателно избира да не прави хронология.
„Какво ще говорим за фотографията? 46 години това правя.“
И започва от съмненията.
От усещането, че фотографията не бива просто да се опитва да „живописва“ с фотоапарат. От търсенето на онова, което е специфично и неповторимо фотографско. От въпроса какво може да каже фотографският образ, което не може да бъде казано по същия начин с други изразни средства.
Един от отговорите той открива в документалната природа на фотографията.
Тази връзка с действителността се оказва особено важна за неговото творчество.
Постепенно той стига до фотографските серии - до възможността не една отделна снимка, а поредица от изображения да създаде цялостен разказ. Оттам идва и естественият преход към фотокнигата.
Защото фотокнигата, подчертава Божинов, не е просто албум.
Тя е самостоятелна творческа единица, в която всичко има значение - форматът, хартията, шрифтът, отстъпите, печатът, начинът, по който изображенията се съчетават едно с друго и изграждат смисъл.
Тъкмо през времето някои от фотографските му серии остават като теми, които „излизат от ситото“ и "настояват" да бъдат запазени в книга.
Сред тях е и серията, станала основа на представената фотокнига с фотографии от пет социални дома.
Божинов си спомня за първите срещи с децата, които в онези години не са били лесно достъпни за фотографа и за обществото. Деца, които преминават от един дом в друг, от едно възрастово отделение в друго, без възможността да изживеят обичайния социален живот, който повечето от нас приемат за даденост.
А контактът с тях, разказва той, се оказва не предварително замислен фотографски експеримент, а човешка и спонтанна среща.
Тези снимки се раждат в конкретно време и конкретна обществена среда. Самият фотограф си спомня и за ограниченията, за подозрението към фотоапарата, за необходимостта да обяснява защо снима.
Но именно фотографията позволява тези хора и тези места да останат като свидетелство.
Първоначално снимките се появяват като изложба. По-късно времето „пресява“ материала и той постепенно намира естествената си форма - фотокнигата.
Така разговорът в Лом за една книга всъщност се превърна в разговор за много повече:
- за фотографията като изкуство;
- за фотографията като документ;
- за личната отговорност на фотографа;
- за паметта
и за хората, които иначе твърде лесно могат да останат невидими.
Срещата с Антоан Божинов беше и символично начало на празничните събития в Лом, посветени на годишнината на читалището и театъра.
И едно завръщане към родния град, което събра в една вечер паметта на Лом, личната история на един фотограф и историите на хората, преминали през неговия обектив.

Фотографията като свидетелство: гл. ас. д-р Антоан Божинов представ...

09/09/2026

Мандолинен оркестър при Център за работа с деца (концерт) 1999 | Горан Струнджев
Представяме ви дигитализиран архивен видеозапис от концерт на Мандолинен оркестър при Център за работа с деца с ръководител и диригент Горан Струнджев, записан в Експозиционна зала на Исторически музей Лом през 1999 г.
В оркестъра участват ученици от 5 и 6 клас, които преди повече от две десетилетия са превърнали детския ентусиазъм, музикалния труд и любовта към мандолината в истинско оркестрово изпълнение!
Качеството на записа е компрометирано от времето и процеса на дигитализация. Въпреки това решихме да го публикуваме, защото понякога съдържанието е по-ценно от качеството на картината.
А може би именно такива записи ни напомнят колко много се е променил светът на детското музикално образование и колко невъзможно е да станем свидетели отново на подобен мандолинен оркестър от деца.
Нека съхраним този малък фрагмент от музикалната история за участниците, техните семейства, техните учители и за всички, които пазят спомена за онези години.
Ако разпознаете себе си или свой близък в записа, споделете в коментар. Ще се радваме да научим повече за хората и историята зад този концерт. ❤️

Представяме ви дигитализиран архивен видеозапис от концерт на Мандо...

08/09/2026

1999: Паметникът в Лом беше осквернен. После се случи нещо още по-необичайно…
В центъра на Лом, на площад „Свобода“, от повече от седем десетилетия стои един от най-разпознаваемите монументи на града.
В началото на 1999 г. паметникът осъмва с надписи и графити. Следва почистване.
От самите кадри се вижда, че за премахването на надписите е използван ъглошлайф. Така графитите са заличени, но е засегната и повърхността на камъка.
При почистване на исторически каменни повърхности съществуват различни методи, включително химически средства, гелове, разтворители и внимателни механични методи. Подходът трябва да бъде съобразен с вида на камъка и материала на графита, като принципът е да се използва възможно най-щадящият метод.
Съвременните консервационни препоръки предупреждават, че шлайфането и други агресивни абразивни методи могат да отнемат от самата каменна повърхност и да оставят трайна следа.
Така паметникът се оказва белязан два пъти.
Първият път от хората, които го изписват.
Вторият - от тези, които се опитват да заличат написаното.
И това е може би най-големият парадокс в тази история.
Едното оскверняване е извършено с надписи. Другото - с опитите да бъдат премахнати.
И днес на площад „Свобода“ той продължава да стои със своите фигури, релефи и... белези...

Паметникът на падналите в борбата против фашизма: накратко за неговата история
Паметникът обединява в един разказ Септемврийското въстание от 1923 г., последвалите политически репресии и антифашистката съпротива през 30-те и 40-те години, завършвайки с периода на Втората световна война.
И още нещо важно: този паметник е костница/мемориал, а не просто декоративна скулптура. Според описанието му в специализиран каталог, в постамента са били съхранявани тленните останки на загинали, което обяснява мемориалния характер на конструкцията.
Авторите са скулпторите Георги Гергов и Крум Димитров, а архитект - Илия Дамянов.
Паметникът е посветен на хората, определяни по времето на социализма като загинали в „антифашистката борба“. Мемориалът е открит през 1953–1954 г. и е свързан с официалния разказ за събитията в България от Септемврийското въстание през 1923 г. до края на Втората световна война.
Върху паметника са изписани имената на 65 души, превърнати в част от колективната памет на града. Самият монумент е типичен за епохата след 1944 г. - чрез скулптура, надписи и мемориални списъци той разказва историята през тогавашната официална гледна точка.
За младите днес е важно да знаят, че понятието „антифашистка борба“ има конкретно историческо значение, но и че начинът, по който тези събития са представяни, е бил силно свързан с идеологията и политическата система на Народна република България. В този период паметници като този са били не само места за почит, но и средство за изграждане на определена историческа памет.
След 1989 г. отношението към много от тези паметници се променя. Някои са премахнати, други са оставени без поддръжка, а трети продължават да стоят на местата си като свидетелства за времето, в което са били създадени.
Днес този паметник може да бъде гледан по различни начини: като място на памет за конкретни хора, като произведение на социалистическата монументална скулптура или като свидетелство за начина, по който една политическа епоха е разказвала собствената си история.
Но независимо от личната ни оценка към неговото послание, той е част от историята на Лом.

В центъра на Лом, на площад „Свобода“, от повече от седем десетилет...

06/09/2026

Един прекрасен спомен от 2016 година, посветен на Деня на Европа - празник на единството, приятелството и мечтите за по-добро бъдеще!
С много усмивки, песни, танци и детски ентусиазъм, децата от Детска градина №7 „Калинка“ представят своя празничен концерт „Улица Европа“, състоял се на сцената на Народно читалище „Постоянство 1856“, гр. Лом.

* Лентата е предоставена за дигитализиране и публикуване от Анжело Иванов и Любомир Замфиров (архив на Община Лом). Благодарим!

Един прекрасен спомен от 2016 година, посветен на Деня на Европа - ...

03/09/2026

🎬 ОБЩИНА ЛОМ, съвместно с НЧ „Постоянство 1856“ и BROD Studios, представя:
🌊 „ОДИСЕЯ“ ⚔️
Една легенда. Едно пътуване. Едно незабравимо преживяване.
🎥 Гледайте трейлъра!
На 30 септември легендата оживява на големия екран в
🎬 КИНО "ЛОМ"
📍 Театрален салон на НЧ „Постоянство 1856“
⏰ Часът на прожекцията и информация за билетите очаквайте скоро!
🌊⚔️ Пригответе се за „ОДИСЕЯ“!

01/09/2026

„ВИДЕНИЯ“: ИЗЛОЖБА НА ПЕТКО ПЕТКОВ - ЛОМСКИ В ОХГ „ИВАН МАНОЙЛОВ“
Днес, 1 септември, в Общинската художествена галерия „Иван Манойлов“ в Лом бе открита изложбата „Видения“ на обичания ломски художник Петко Петков - Ломски.
Експозицията, организирана от Община Лом, представи около петдесет нови произведения - живописни маслени платна и акварели, обединени от мистичното заглавие „Видения“.
В новия си цикъл Петко Петков отново показа характерния си експресивен почерк и богат колорит. Удължените човешки фигури, многофигурните композиции и наситените цветови решения превръщат творбите в своеобразни пространства на емоции, състояния и трансформация. В тях художникът пресъздава променливата крехкост на човешката фигура и душевност и търси границата между видимото и невидимото, реалното и вътрешния свят.
Петко Петков - Ломски е роден през 1958 г. в Лом. Завършил е Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а след това Националната художествена академия „Николай Павлович“, специалност „Живопис“, в класа на проф. Иван Кирков.
Художникът е участвал в множество национални и регионални изложби, както и в самостоятелни експозиции в страната и чужбина. Във Варна е представял своето изкуство в над 10 самостоятелни изложби, като два пъти е избиран за художник на града. През последните години Петко Петков живее и твори в родния си Лом.
„Видения“ е неговата пета самостоятелна изложба в Лом - среща между художника, неговия вътрешен свят и публиката.
Творби на Петко Петков са притежание на Националната художествена галерия – София, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия във Варна, както и на редица държавни и частни галерии и колекционери в България и чужбина.