14/07/2025
Подценявайки интелигентността на българите, управляващите ни пробутват някакви магически връзки между членството в еврозоната и кредитния рейтинг на страната. Премиерът Р. Желязков с патос ни уведоми, че “Повишеният кредитен рейтинг е сериозен вот на доверие за българската държава”. А бившият премиер Б. Борисов възторжено споделя “Държавата е стабилна и с възходящ хоризонт, сочат обективните международни оценки”. Все пак, нека се опрем на обективните факти, за да сме сигурни, че имаме основания за всенародни тържества.
Първо, става дума за кредитен рейтинг, касаещ единствено способността на дадена страна да обслужва държавния дълг. Оценките на международните кредитни агенции ( от най-високи AAA до трето ниско равнище CCC) се отнасят САМО за ДЪРЖАВНИ ОБЛИГАЦИИ, емитирани за финансиране на държавен дълг. Тези оценки нямат нищо общо с жизнен стандарт, пазарна конкурентоспособност, икономически потенциал и икономически растеж, ценова стабилност и пр.
Второ, няма никакви статистически или други фактически доказателства, че членството в еврозоната автоматично води до подобряване на рейтинга. Ако беше така, кредитните агенции щяха да публикуват обща оценка за еврозоната, но те правят оценки само за отделните страни. И това е повече от логично, тъй като структурата и делът на дълга в БВП на отделните страни е различен, различно е и състоянието на техните икономики. Швеция и Дания, например, не са членове на еврозоната, но имат максимален кредитен рейтинг ААА. Същият рейтинг имат Германия и Нидерландия, които са членки на еврозоната. Чехия има рейтинг АА-, по-висок от рейтинга на членовете на еврозоната Словакия, Испания и Португалия (и трите с А-, Fitch Ratings). Гърция, дългогодишна членка на еврозоната, има оценка едва BBB-, което е по-ниско от Полша и Чехия. Т.е. няма никаква автоматична зависимост между кредитния рейтинг по обслужването на дълга и членство в еврозоната.
Трето, няма еднозначна зависимост между кредитният рейтинг и трите показателя : инфлация, бюджетен дефицит и дял на държавния дълг в БВП. Япония има колосален държавен дълг от над 250% спрямо БВП, но кредитния й рейтинг е А. За САЩ, където размерът на държавния дълг спрямо БВП надхвърли 135%, рейтингът е АА+. Да припомним, че този показател за България е едва 24%, а бюджетният ни дефицит миналата година бе в нормите от 3%.
В Заключение: България има засега добри фискални показатели и заслужава висок рейтинг като страна, която може да обслужва държавния си дълг. По същество, дали оценката е BBB или А няма особено значение. Но като имаме предвид очертаващите се проблеми с нашият бюджет тази година и нарастващите проблеми пред европейската икономика, няма основание за оптимизъм. Кредитните рейтинги не са решаващи за преките чуждестранни инвестиции, също така тези рейтинги няма да подобрят производствените ни технологии, нито ще направят фирмите ни по-конкурентоспособни. Това, което е сигурно, е че в момента се разработват механизми за теглене на дългове от името на еврозоната за подпомагане на закъсалите с тежки дефицити и задължения страни като Франция, Белгия и Италия. В случай, че тези механизми бъдат въведени, тогава България ще стане първокласен платец на чужди дългове. Но това вече е сюжет за друг разказ.
