Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.
хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл.хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно във времето на Римската империя тук се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията града участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос. Намерените материали при разкопки на хълма „Хисаря“ свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век.
