30/12/2025
Десислава Филипова пише в Споделяй какво четеш!
"НАСЛЕДСТВОТО" от Мигел Бонфоа е втората книга, с която се потопих в неговия омаен магически реализъм (аз лично нарочно ги четох хронологично като действие, а в "Сънят на ягуара", която ми предстои има продължение на някои образи и сюжети, с "Черна захар" нямат общи герои, освен продължението на рода Бракамонте - тук второстепенен образ).
Заглавието е интересно - в тази семейна хроника, започнала в емиграция, всяко поколение носи донякъде своето наследство, като чилийски французи, принадлежащи на една неуловима родина отвъд океана, която е повече илюзия и идеал и на Чили, новата случайно отредена, която ги приютява и им дава бъдеще, като родовата карма да преследват мечтите си и да са изправени пред тежки избори и загуби, няколко поколения си проправят път в един суров свят между две световни воини и една диктатура.
Историята се разгръща в рамките на сто години - от 1873г., когато първият Лонсоние, напуска Франция, разорен от филоксерата, за да пусне корени на място, което никога дотогава не е чувал, Валпарайсо Чили, сякаш по каприз на съдбата. Той дори не се казва така, родом от Лон льо Соние, понеже не знае езикът, го казва на митницата и така се сдобива с ново име, като белег на новия си живот, ново начало с различни възможности, в една далечна страна. До 1973 - след преврата на Пиночет, когато неговият внук Иларио Да, символично затваря историята.
Всяко поколение избира своя път, но по стечение на обстоятелствата те остават чужденци. Лонсоние се посвещава на виното и лозарството, но си намира съпруга, също случайно попаднала в Чили. Магическият реализъм през повечето време е деликатен, но прави историята по-пъстра и дава силен латино нюанс, макар почти през цялото време да има доминиращо френско усещане.
"Нито капка латиноамериканска кръв нямаше във вените на децата, които им се родиха - по френски и от френските деца. .. езикът, на който проговориха беше френски."
Лазар, първородният, и неговите братя са теглени от родово чувство и отиват да се сражават във Франция през Първата световна. Там на един кладенец, двама почти непознати от двете страни на войната, но от една обща родина, ще се срещнат, за да бъдат белязани от този момент и от трудния избор. Обстоятелствата превръщат двама със сходна съдба във врагове. Често противникът на бойното поле е просто човек.
Лазар, също ще открие своята жена, по един причудлив начин, тя също има френски корени. Но много повече нейният ярък образ е свързан с природата, в нея има нещо волно и неуловимо като кондорите, тя носи душата на птица и предава тази своя страст на дъщеря си, Марго, която мечтае да лети, но по един различен начин, по-рационален, да бъде жена пилот. Тя е родена да е различна, затворена и саможива, тя не се вписва сред другите, не създава трайни връзки и приятелства, но в нея витае една промяна, тя ще пречупи ролята на жената от една страна, като създаде свои собствен самолет, но и ще я въплъти по един мистичен начин, като създаде живот, но тук именно стилът на магически реализъм, по свръх естествен начин възстановява баланса и сякаш компенсира миналата несправедливост.
В много малко страници, романът разказва много различни истории, свързани по различни и причудливи начини, някъде назад в родословието, те са търсели ново начало и Чили се превръща в Обетована земя, неслучайно освен французи, едно от семействата - емигранти, са източно-европейските евреи ашкенази, семейство Дановски. Така синът им и Марго, създали съвместно един самолет, ще отидат и заедно на война, за да следват мечтата си да летят. Войната се оказва по-силна връзка от любовта. Нейните следи остават дълбоко. Но не само войната ще е разрушителна, диктатурата на Пиночет, ще властва със страх и терор, а хиляди ще бъдат измъчвани и убити.
Без брутални описания, понякога е достатъчен един акт на жестокост, за да разкрие целия ужас на режима, една клетка с птици се превръща в кървав символ на настоящето.
"Младежът всъщност не беше младеж, а призракът на диктатурата, суровата, страховита, ужасяваща метафора на един изтерзан народ."
