
30/06/2025
“Не замества, а продължава.”
Казват, че истинската любов идва само веднъж.
Аз казвам – понякога идва на четири лапи. И понякога си отива така – тихо, неочаквано, и оставя тишина, която боли.
Загубих приятел. Хера. Не просто куче, а душа, която ме разбираше без думи. Беше част от мен. От дома. От всичко.
И днес… днес не съм я забравил. Няма и да я забравя.
Но животът направи нещо неочаквано – подари ми Рея.
Същата тишина, която болеше, сега е пълна с нов звук – тропане на малки лапички, шумолене на любопитство, тупкане на ново сърце.
Не я гледам като заместник. Гледам я като светлина.
Тя не изтрива болката, но я превръща в сила.
В нова грижа. В обещание. В дом.
Добре дошла, Рея.
Ти дойде в свят, който още скърби – но вече има за какво да се усмихва.