06/09/2025
Макрон има проблеми, откакто обяви, че ще признае държавата Палестина. Невъзможно е да не се направи паралел между мобилизацията в страната и тази ситуация.
Въпросът е: "какъв човек с профила на Макрон изведнъж реши да признае Държавата Палестина за сметка на кариерата си?"
Нека погледнем на нещата по в детайли
През юли 2025 г. Еманюел Макрон обяви, че Франция ще признае Палестина за държава на заседание на ООН през септември. Това беше голям шок, защото Франция стана първата голяма западна сила (от Г-7), която пое такъв риск.
Той го представи като реакция на тежката хуманитарна криза в Газа и като опит да върне разговора за мирното „двудържавно решение“ – Израел и Палестина една до друга.
Израел и САЩ много остро, нарекоха решението „подарък за терористите“ и „безотговорно“.
Европа е разделена – някои държави подкрепиха, други предпочетоха да не се месят.
Вътре във Франция напрежението е голямо, защото страната има и голяма еврейска, и голяма мюсюлманска общност. Едни виждат в това справедливост, други – предателство.
Защо го направи?
1. Да покаже независимост
Макрон от години говори, че Европа трябва да е по-независима от САЩ и да има собствена външна политика. Това решение беше начин да покаже точно това.
2. Морален аргумент
След месеци бомбардировки и хиляди жертви в Газа, той искаше да каже: „Няма как да стоим безучастни“.
3. Политически баланс
Във Франция има напрежение между различни общности. Решението му няма как да не е и вътрешнополитическо – да покаже, че чува и едната, и другата страна, но избира да действа в името на „справедливостта“.
4. Време на криза
Макрон често се активира силно именно в моменти на кризи. Той прецени, че положението е толкова тежко, че по-добре да рискува дипломатическа война, отколкото да бездейства.
5. Да увлече другите
Той се надява, че като направи първата стъпка, ще накара и други държави (например Великобритания или още от ЕС) да се присъединят и така да има реален натиск за мир.
Смел, но и рисков играч – готов е да си навлече гнева на силни съюзници.
Политик на символи – знае, че едно признание няма да промени всичко, но вярва, че може да задвижи нов процес.
Лидер, който се вижда като „европейски глас“ – не само президент на Франция, а човек, който представлява една по-независима Европа.
С други думи: Макрон постъпи така, сякаш е готов да жертва част от личния си политически комфорт и отношения със САЩ и Израел, за да остави историческа следа – Франция да е държавата, която „отключва“ нова страница за Палестина.
