17/07/2025
Припомняме поканата за среща с Виолета Радкова в Музей „Ахинора“, част от Художествената галерия - Казанлък, днес, 17 юли, (четвъртък) от 18 ч., която достигна до нас от Gergana Atanasova и Художествена галерия - Казанлък / Art gallery - Kazanlak
Гергана Атанасова пише:
“📖 Напомням за предстоящата среща с Виолета Радкова утре в Музей „Ахинора“, в 18,00 часа, в рамките на четвъртото издание на „Пос(в)ещение на картина“ - проект, който се осъществява благодарение на обичта и грижата на Художествена галерия Казанлък . Събират ни отново разговорите за изобразително изкуство и литература, и за мостовете между тях. Този път към обичайните поводи да сме заедно добавяме и романа на Виолета Радкова - „И леглото ни е зеленина“.
📖 Природата на вълнуващото писане
Първото нещо, което си помислих след като прочетох романа на Виолета Радкова е, че много ми се иска някой да ме попита какво мисля за книгата – не просто да разкажа, а да почувствам реципрочно внимание към този текст. Не, не поради модела на реципрочните музи в „И леглото ни е зеленина“, а може би и точно поради тях и отключената от текста кутия на разговора. Виолета Радкова е написала роман, в който диалогът (според мен сякаш малко оставен встрани от съвременната литература) се случва непрестанно – не само между героите, но и между разказвача и героя, между разказвача и читателя, което създава общо времепространство, където писането продължава да се случва всеки път и докато продължава четенето.
Действието на романа е изпратено в изключително болезненото време между Балканските войни и Първата световна война, в дълбоко наранените територии на Македония („българско село, което беше първо в Турция, а сега е в Гърция“.) , но най-неочаквано корабокрушира с „Титаник“ и, спасено от обичайната житейска магия, достига бреговете на Америка, където обръща хастара на събитията и, почти като в книга-игра, отваря вратата на един нов свят. В него главният герой има право да избере ново име, ново битие, нова смърт (явна или привидна) – нещо като да спечели нов живот, или да се върне едно ниво назад, в стария. Колебаех се дали да си послужа с това сравнение, защото се опасявам, че то може да създаде незаслужено лековата представа за иначе дълбоко въздействащия и задъхан роман, но смятам, че то дава ясна представа за лекотата, с която текстът прекрачва целия Атлантически океан , и започва сякаш отново. Повтарящото се усещане за начало е балансирано от изобилието на свършеци в романа.
Едновременно с играта с литературната форма, чувствителният читател ще открие богатство от символи и препратки – към поетически и библейски текстове, към фолклорни мотиви, към психологически формули. И всичко това е написано на един радващо богат , пълнокръвен и близък език, чрез който се редуват темите за неочакваното семейство, за некръвното родство, за придошлото бащинство, за любовта – лека като гълъб или усойна като орехова сянка, и за непростимата ù способност да се повтаря мъчително в нехайните знаци на живота, за паметта и двойнствената ù природа, за женската земност и женската крилатост.
„И леглото ни е зеленина“ е роман с много истории – нежни или безутешни , но във всяка една от тях Кляндовият Иван – този черен или бял овен на въображението , ще къса по парче от литературното си битие, за да завърши всеобщата приказка за правото на избор. И с всяко късче ще приболява по нещичко във вашето тяло. Такава е природата на вълнуващото писане.”
#посвещениенакартина #художественагалерияказанлък #литература #илеглотониезеленина #виолетарадкова #литература
