26/08/2026
☀️ **И ТАКА… ПОСЛЕДНАТА НИ ЕКСКУРЗИЯ ЗА ЛЯТОТО ДОЙДЕ С НАДПРЕВАРА С ВРЕМЕТО. БУКВАЛНО!** 🌦️
С Комана и въжените препятствия приключихме сезона. И ако трябва да направим равносметка на всички наши екскурзии това лято, едно нещо е сигурно – **през цялото време бяхме в постоянна надпревара с времето.** 😄
Но тази последната… тази направо ни довърши! 😂
Пристигнахме – беше валяло, изчакахме да изсъхне и тъкмо качихме децата – едва успяха да минат едно трасе и край… небето реши, че точно днес е чудесен момент да излее всичко, което е събирало през последните няколко месеца.
Започна с дъжд. 🌧️
Летяхме по зиплайна над езерото в дъжда.
Правихме ритуали за спиране на дъжда:
* пяхме „Ало, ало, Слънчице“ с най-голямата надежда в сърцата. ☀️
* духахме облаците и ги пращахме да си ходят с вярата, че **ще се случи**.
Само че времето не се оправяше.
И в един момент (когато служителите на въжения атракцион казаха, че затварят) Митко отсече: „Край. Тръгваме.“
Стигнахме до автобуса… И точно тогава **слънцето се показа.** А аз… се запънах. 😂
„Митко, чакай! Да не тръгваме още!“
Не ми даваше сърце. Някак тайно се надявах, че времето ще се оправи. Че все пак ще успеем. Че няма да си тръгнем, преди децата да са минали трасетата, които толкова чакаха.
И знаете ли какво? **Оправи се.** ❤️
И тук специални благодарности на Митко, че **пак ми уйдиса на акъла** и заедно направихме така, че финалът да е точно такъв, какъвто трябва да бъде. ❤️
После обаче дойде на ход следващата драма – трасетата трябваше да изсъхнат!!!
И така започна новата ни надпревара.
Обиколихме парка още веднъж. После още веднъж. После още няколко пъти… 😂
Гледахме небето. Гледахме трасетата. Снимахме се (на всеки ъгъл… буквално!)
Докато най-после всичко изсъхна.
Нооо, тогава дойде следващото препятствие!!!
Момчетата, които работят на трасетата, се опитаха да ни върнат.
Само че вече бяхне обещали на децата. А щом сме обещали… ще ги качим, ако ще и да се бием с тях! 🤣
Е, слава Богу, до бой не се стигна. 😂
Момчетата от трасетата бяха добронамерени и в крайна сметка… **успяхме!**
И тогава се случи най-хубавото.
Погледнах децата и видях усмивките им, видях щастливите им лица, видях благодарността в очите им… ❤️
Бяха на седмото небе, защото знаеха, че **ще изпълним мисията**. Ще направим това, за което сме дошли. Ще се качим. Ще се престрашим. Ще преборим страха. И ще го направим заедно.
Минахме трасетата **в най-прекрасното слънце**, смяхме се много, викахме много… макар и не толкова, колкото предния път. 😁
И така, след поредната доза адреналин, страх, смях, мокри дрехи, облаци, слънце и една малка битка с времето… **сложихме точка на това лято.**
И тогава си дадох сметка, че това всъщност беше **перфектният финал на нашето лято.**
Тръгваме си доволни. Щастливи. Усмихнати. С торба смелост и още по-голяма торба преживян страх. 😂 И, разбира се — с усещането, че някак май надхитрихме времето…
Това беше нашето екскурзионно лято. ❤️
Лято, в което не просто ходихме на екскурзии.
Преживявахме ги.