Podul prieteniei - Мостът на приятелството

01/01/2026

În discursul său de Anul Nou adresat poporului bulgar, șeful statului Rumen Radev a afirmat că a fost un an dramatic pentru lume. „Cred că țara noastră trebuie să sprijine fără echivoc eforturile pent…

31/12/2025

Текстът е транскрипция на интервю с българския журналист Владимир Митев, основател на блога „Мостът на приятелството“, проведено от Едуард Попеску от Euronews România на 30 декември 2025 г. в Русе, дни преди присъединяването на България към еврозоната (1 януари 2026 г.).

Основни моменти:

Трескавост преди присъединяването към еврозоната: Описва се напрегнатата ситуация, при която много българи бързат да внесат парите си в банките за автоматично превалутиране на 1 януари 2026 г. Обменните бюра също са претоварени, като голямото търсене на евро е довело до промяна на курса от фиксирания 1,95 лева за евро до 2 лева за евро.

Любопитен казус: Разказва се за случай, при който голяма сума пари в левове, съхранявана „в дюшека“ с нафталин и депозирана в банков трезор, се е запалила при контакт с климатичната система. Този случай се посочва като доказателство за липса на инвестиционна култура.

Разделени мнения: Обсъждат се нагласите на българите към присъединяването към еврозоната:
- Поддръжници: Виждат присъединяването като завършване на процеса на европейска интеграция и символ на равнопоставеност с останалите в Европа. Очакват и по-голям контрол върху банковата система, който да ограничи „машинации“ и „шмекерии“.
- Противници: Разглеждат лева като символ на националното достойнство и смятат, че България трябва сама да управлява финансите си и да запази своята политическа и финансова независимост.

Интервю с Владимир Митев

31/12/2025

Материалът на Euronews România анализира потенциалните икономически ефекти от присъединяването на България към еврозоната както за България, така и за Румъния, представяйки мненията на румънски икономисти и Милен Добрев, председател на Русенската търговско-индустриална камара.

Основни ползи за България и бизнес перспективи:
- Гаранция за инвестиции: Милен Добрев подчертава, че еврозоната представлява гаранция за сигурност и прогресивен растеж на инвестициите, което ще направи България много по-привлекателна за международния бизнес.
- Стимул за икономиката: Очаква се приемането на еврото да стимулира икономиката на България и да укрепи връзките ѝ със Запада.

Рискове за Румъния:
- Конкурентно предимство за България: Румънските анализатори Адриан Кодърлашу и Кристиан Насуля предупреждават, че България, запазвайки ниските си данъци и влизайки в еврозоната, ще придобие конкурентно предимство.
- Изтичане на румънски капитал: Съществува риск румънски компании да изберат да се преместят в България. Насуля добавя, че улесняването на приема на документи на английски би направило България още по-привлекателна.
Социално-икономически предизвикателства:

Жизнен стандарт:
- Въпреки очакваните ползи, Клаудиу Казаку посочва, че България все още значително изостава от Румъния и средния европейски БВП на глава от населението (66% за България срещу 77% за Румъния), което е показателят, който гражданите усещат.
- Доходи и инфлация: България е с най-ниската средна годишна заплата в ЕС (€15 400 спрямо €21 100 в Румъния), като инфлация от над 5% подкопава доходите. Надява се се, че присъединяването към еврозоната ще доведе до ръст на доходите в по-голяма степен от разходите.

Румънски икономисти и председателят на Търговско-промишлената палата в Русе анализират възможните ефекти от присъединяването на България към еврозоната върху дв...

31/12/2025

Текстът е транскрипция на репортаж на Euronews România, заснет в Русе на 30 декември 2025 г., посветен на нагласите на българите непосредствено преди присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.

Основни акценти:

Разделение и опасения: Преходът се случва на фона на напрегнат вътрешен контекст, белязан от опасения за повишаване на цените и дълбоко разделение в обществото. Според последния Евробарометър, почти половината от българите се противопоставят на въвеждането на еврото.

Сива икономика: Преминаването към еврото изважда наяве мащабите на сивата икономика. Според БНБ, поне 10 милиарда лева от приблизително 30 милиарда в обращение произхождат от сивия сектор. Наблюдават се масирани депозити на пари в брой и съмнения за „пране“ на пари чрез покупки на имоти и луксозни автомобили, което допринася за инфлационен натиск (цените на жилищата са се повишили с над 15%).

Пазарен курс: Голямото търсене на евро е довело до промяна на фиксирания курс лев-евро (1,95 лв. за 1 евро) на свободния пазар до 2 лева за евро.

Мнения на граждани и експерти:
- Противници смятат, че страната не е готова, виждат в еврото „капан“ и посочват сериозната корупция като основен проблем.
- Подкрепящи/колебаещи се виждат в това прогрес, но изразяват несигурност относно подходящия момент заради политическата нестабилност. Надяват се преходът да бъде само смяна на цифрите, но допускат, че някои търговци ще се възползват, за да вдигнат цените.
- Експерт (Адриан Митрой) очаква покачване на цените от страна на търговците, които ще защитават маржовете си на печалба.

Подробности за прехода:
- От 1 януари 2026 г. парите се превалутират автоматично.
До края на януари българите могат да плащат както в левове, така и в евро.
- Банките ще обменят левове до края на 2026 г., а БНБ – за неограничен период от време.
- В резултат на присъединяването, Националната банка на Румъния ще спре да публикува курса на българския лев спрямо леята от 5 януари 2026 г.

Репортаж на Euronews România, заснет в Русе Euronews România

31/12/2025

Interview with the Romanian expert on good governance about the new anti-corruption discourse in Romania, following the release of the film Recorder and the outbreak of protests calling for justice reform: what has remained the same and what has changed in the justice system over the last 20 years, what is or could be the role of civil society, the secret services, and the political system in any judicial reform, and what is a realistic final outcome of the reform

Interview with the Romanian expert on good governance about the new anti-corruption discourse in Romania, following the release of the film Recorder and the outbreak of protests calling for justice reform: what has remained the same and what has changed in the justice system over the last 20 years,....

31/12/2025

Textul este transcrierea unui interviu realizat de jurnalistul Euronews România, Eduard Popescu, cu jurnalistul bulgar Vladimir Mitev, fondatorul blogului româno-bulgar Podul Prieteniei, despre situația din Bulgaria în ajunul aderării la zona euro, la 1 ianuarie 2026.

Punctele cheie:

Pregătiri tensionate: În ultimele zile înainte de aderare, bulgarii s-au grăbit să-și depună banii lichizi în bănci (deoarece sumele în leva din conturi se convertesc automat în euro la 1 ianuarie) sau să-i schimbe în euro la casele de schimb.

Curs de schimb nefavorabil: Cererea mare de euro a dus la schimbarea cursului fix de 1,95 leva/euro la 2 leva/euro în unele puncte de schimb.

Economii la „cearșaf”: Schimbarea monedei a scos la iveală faptul că multă lume ținea sume mari de bani în numerar acasă, indicând o lipsă a culturii investițiilor.

Caz curios: A fost menționat un caz excepțional în care o sumă de 30.000 de leva, păstrată în naftalină, a luat foc într-o trezorerie bancară din cauza contactului naftalinei cu sistemul de climatizare.

Opinii împărțite: Atitudinile bulgarilor față de euro sunt diverse:
- Pro-euro: Consideră că aderarea încheie procesul de integrare europeană și este un simbol al apartenenței la comunitatea europeană. De asemenea, speră la un control mai mare și la limitarea „șmecheriilor” din sistemul bancar bulgar.
- Anti-euro: Văd leva (moneda națională) ca un simbol al demnității naționale și susțin ideea ca țara să-și gestioneze singură finanțele și să-și exercite politica și independența.

Interviu cu Vladimir Mitev din orașul bulgăresc Ruse

31/12/2025

Aderarea Bulgariei la zona euro este un subiect analizat de economiști români și de reprezentanți ai mediului de afaceri bulgar, precum Milen Dobrev, președintele Camerei de Comerț și Industrie din Ruse.

Punctele cheie ale materialului sunt:

Beneficii economice și investiționale: Reprezentanții mediului de afaceri bulgar, inclusiv Milen Dobrev, susțin că trecerea la moneda euro va stimula economia și va consolida legăturile cu Occidentul, făcând Bulgaria mult mai atractivă pentru investitori. Dobrev consideră că zona euro este o garanție pentru siguranța investițiilor și dezvoltarea progresivă.

Riscuri pentru România: Analiștii români avertizează că Bulgaria ar putea obține un avantaj competitiv semnificativ, datorită taxelor mici și stabilității oferite de moneda unică. Există riscul ca firme românești să se relocheze în Bulgaria. Un economist sugerează că acceptarea documentelor în limba engleză ar spori și mai mult atractivitatea Bulgariei.

Decalajul față de UE și România: În ciuda perspectivelor pozitive, Bulgaria se află încă în urma României și a mediei europene în ceea ce privește nivelul de trai. PIB-ul pe cap de locuitor al Bulgariei este de 66% din media UE, în timp ce al României este de 77%.

Salarii și inflație: Bulgaria are în prezent cel mai mic salariu mediu din Uniunea Europeană (15.400 de euro pe an, comparativ cu 21.100 de euro pe an în România). Deși se așteaptă o creștere a veniturilor, inflația de peste 5% erodează câștigurile bulgarilor. Milen Dobrev este însă optimist că atragerea de afaceri internaționale va duce la o creștere a veniturilor mai mare decât cea a costurilor.

Economiștii români și președintele Camerei de Comerț și Industrie din Ruse analizează posibilele efecte ale aderării Bulgariei la zona euro asupra ambelor țări

31/12/2025

Articolul prezintă rezultatele unui sondaj Euronews România realizat în Ruse, Bulgaria, la finalul anului 2025, privind atitudinea bulgarilor față de adoptarea monedei euro de la 1 ianuarie 2026.

Puncte Cheie:

Context și Opoziție: Bulgaria se pregătește să devină al 21-lea stat din zona euro într-un climat intern tensionat, marcat de temeri privind creșterea prețurilor și de o societate divizată. Aproape jumătate dintre bulgari se opun deciziei, conform unui Eurobarometru recent.

Economia Subterană Expusă: Tranziția la euro a scos la iveală o parte semnificativă din economia subterană. Estimările Băncii Naționale a Bulgariei indică faptul că cel puțin 10 miliarde de leva din cele 30 de miliarde aflate în circulație provin din zona gri, ducând la depuneri masive de numerar și la modificarea temporară a cursului fix leva-euro pe piața liberă.

Presiuni Inflaționiste: Spălarea fondurilor din zona gri prin achiziții de imobiliare și mașini de lux a alimentat presiunea inflaționistă, prețurile locuințelor crescând cu peste 15%.

Opinii Contradictorii:
- Adrian Mitroi (profesor de finanțe): Consideră că schimbarea scoate la suprafață banii neproductivi din economia subterană și se așteaptă la reașezări de prețuri pe măsură ce comercianții își vor proteja profiturile.
- Cetățeni: Opiniile sunt împărțite. Unii consideră aderarea un progres, deși se tem de instabilitatea politică și de faptul că unii comercianți vor folosi schimbul pentru a mări prețurile. Alții văd adoptarea euro ca pe o „capcană” sau o „mare eroare” din cauza lipsei de pregătire a țării și a corupției.

Termenele de Tranziție: Banii vor fi convertiți automat de la 1 ianuarie 2026, cu o perioadă de plată duală (leva și euro) până la sfârșitul lunii ianuarie. Băncile vor schimba leva până la finalul anului 2026, iar Banca Națională a Bulgariei pe o perioadă nelimitată.

Implicații pentru România: Banca Națională a României va înceta să mai publice cursul levei bulgărești în raport cu leul începând cu 5 ianuarie, România neavând încă o dată oficială pentru aderarea la euro.

Sondaj Euronews România realizat la Ruse

31/12/2025

The interview discusses the state of the Romanian justice system following the Recorder documentary and subsequent protests, comparing the current situation with two decades ago, and proposing necessary reforms.

Key Points of the Interview:

Recorder Documentary and Fear: The documentary confirmed anecdotal collusion but surprisingly showed that magistrates are still afraid to speak publicly about issues, fearing the disciplinary mechanisms controlled by the Supreme Judicial Council (CSM)/Judicial Inspection.

Comparison to 20 Years Ago:

- Similarity: There is a common collusion between politicians seeking impunity and magistrates seeking benefits.

- Difference: The 2003-2007 period fostered genuine judicial independence and stronger anti-corruption. However, since 2017 ('Dragnea era'), politicians have used laws and compliant magistrates (like Savonea) to 'capture' the system, making it difficult to hold high-level criminals accountable. Today, the judicial factor uses procedural tricks to delay cases until the statute of limitations expires.

Supreme Judicial Council (CSM): Since 2016 and 2022 elections, conservative/anti-reformist magistrates have consolidated power, with Ms. Savonea being instrumental in capturing the system.

Civil Society (NGOs): The sector is now much weaker than 20 years ago, with funding sources (Soros, USAID, EU structural funds) having diminished. Key reformist figures who moved into politics (USR PLUS) lack the legislative influence to enact change, leaving only two major civic organizations active in the governance area.

Secret Services (SRI) Role: Re-defining corruption as a national security threat is viewed as a mistake, reminiscent of the flawed "anti-corruption with a club" style of 2004-2008, which targeted individuals but failed to achieve systemic change. The proposed role for the services starting in 2026 should be to focus on systemic intelligence—uncovering legislative loopholes and analyzing "phenomena" of influence—to inform legislative intervention, rather than operational/procedural involvement in individual criminal cases.

Change in Corruption & Anti-Corruption: Corruption has evolved from seeking material wealth (Năstase era) to controlling decision-making power and influence ("post-materialist" corruption) (Dragnea era). The current anti-system anti-corruption movement is also "post-materialist," but the sovereignist political camp (including part of the PSD) supports the anti-reformist judicial mechanism.

Reaction to Protests/Referendum: A reformist segment (20-25%) of magistrates supports the protests. President Nicușor Dan's proposal for a referendum within the judiciary is viewed as partially populist, possibly illegal, and untrustworthy if conducted through the captured SCM. The political solution is for the Government (led by Bolojan) to take responsibility before Parliament to pass reforms, requiring the full support of the PSD to overcome the anti-reformist legislative majority.

Needed Reforms (by Law, not Ordinance):

- Changing the mechanism for setting up court panels to prevent repeated changes and trial delays.

- Intervening in the statute of limitations regime (remedying Constitutional Court issues and suspending the statute once a case enters the trial phase).

- Supreme Judicial Council Elections: Changing the term structure (elections every two years for one-third of members, instead of "en bloc" every six years) and changing the specific mechanism that favors anti-reformist candidates.

- Including auxiliary staff (clerks, assistant magistrates) in the reform package with guarantees of independence and professional development.

Realistic Outcome: While systemic change is needed, the realistic outcome is feared to be only "one or two cosmetic changes at the legislative level" due to the arrangement of political forces in Parliament.

Magistrates and Austerity: The refusal of magistrates to accept limitations on retirement privileges is "not morally correct" but is "technically correct" due to their immense, unregulated workload (10-14 hours a day). The government is intervening with pro-cyclical policies (cuts) instead of counter-cyclical policies (investing in personnel and working conditions) to justify lower pay and career extensions.

Interview with the Romanian expert on good governance about the new anti-corruption discourse in Romania, following the release of the film Recorder and the outbreak of protests calling for justice reform: what has remained the same and what has changed in the justice system over the last 20 years,....

30/12/2025

Interviul cu expertul în bună guvernare Codru Vrabie analizează starea justiției românești după documentarul Recorder și protestele pentru reformă, comparând situația actuală cu cea din urmă cu 20 de ani.

Constatări și Comparații:

Documentarul Recorder: A confirmat informațiile anecdotice, dar a scos în evidență faptul că magistrații încă se tem să vorbească public din cauza puterii mecanismelor disciplinare ale Consiliului Superior al Magistraturii (CSM) prin Inspecția Judiciară.

Justiția în prezent vs. acum 20 de ani:
- Asemănare: Există o înfrățire între politicieni care caută impunitatea și magistrați care se supun pentru diverse beneficii (conivență).
- Diferență: Acum 20 de ani (epoca Năstase), factorul politic decidea să nu fie investigat. Acum (epoca post-Dragnea), factorul judiciar (magistrați de tip Savonea) capturează sistemul și folosește „chichițe procedurale” pentru a împiedica ajungerea la condamnare și executarea pedepsei în cazurile de corupție la nivel înalt.
Rolul actorilor cheie:

CSM: Mandatele lungi și mecanismul de alegere actual favorizează candidații conservatori/antireformiști, blocând accesul reformiștilor (doar trei au fost aleși în 2010), ceea ce face instituția anchilozată și susceptibilă de a fi capturată.

Societatea civilă (ONG): Vrabie consideră că sectorul ONG din zona civică și de reformă este mult mai slab acum decât acum 20 de ani, din cauza lipsei de finanțare și a plecării multor activiști către partidele politice (ex. USR PLUS), unde nu mai sunt animați de același spirit reformist.

Serviciile secrete: Includerea corupției în Strategia Națională de Apărare este o eroare care reflectă stilul vechi, „cu ciomagul” (epoca Băsescu-Macovei), care nu a produs schimbări sistemice sustenabile. Începând cu 2026, implicarea lor ar trebui să se mute în zona de inteligență sistemică (analiză) pentru a identifica vulnerabilitățile legislative și procesuale care permit corupția, nu doar pentru a se ocupa de persoane.

Spiritul anticorupție: Corupția s-a schimbat, devenind „postmaterialistă” (controlul mecanismelor decizionale, putere și influență), nu doar pentru resurse materiale. Lupta anticorupție postmaterialistă actuală este mai slabă decât cea materialistă din trecut.

Reforme necesare și schimbarea realistă:

- Reforme necesare (prin lege și asumarea răspunderii guvernului):
Modificarea mecanismului de înființare a completurilor de judecată (pentru a preveni tergiversarea).
- Intervenția asupra regimului prescripției (repararea semnalărilor CCR și suspendarea termenului odată ce dosarul intră în faza de judecată).
- Reforma alegerilor la CSM (mandate eșalonate și modificarea mecanismului de alegere).
- Includerea personalului auxiliar (grefieri, asistenți) în reformă, cu garanții de independență.

Schimbarea realistă: Deși este necesară schimbarea aproape întregului sistem, Vrabie se teme că realist se vor realiza doar una sau două modificări legislative cosmetice, fără o reformă de substanță, din cauza poziționării forțelor politice în Parlament.
Reacția la măsurile de austeritate:

Refuzul magistraților de a accepta limitări ale privilegiilor de pensionare este incorect moral (lipsă de solidaritate socială), dar corect tehnic. Magistrații sunt sub-normați și suprasolicitați (10-14 ore/zi), iar Guvernul le cere să lucreze mai mult pentru o plată mai mică, fără a investi în creșterea numărului de personal sau în reducerea volumului de muncă.

Interviu cu expertul român de bună guvernare despre noul discurs anticorupție din România, după difuzarea filmului Recorder și izbucnirea protestelor pentru reformă în justiție: ce e la fel și ce s-a schimbat în ultimii 20 ani în justiție, care e sau va putea fi rolul societății civil...

30/12/2025

Интервюто с експерта по добро управление Кодру Врабие обсъжда състоянието на румънското правосъдие след документалния филм на „Recorder“ за „плененото правосъдие“ и последвалите протести, сравнявайки го със ситуацията отпреди 20 години.Основни констатации и сравнение с миналото

Сътрудничество между политика и магистратура: И преди 20 години, и сега, съществува съглашателство между политици, търсещи безнаказаност, и магистрати, които се подчиняват срещу облаги.

Основна разлика: Преди 20 години политическият фактор е решавал да не се разследват корупционни актове. Днес съдебният фактор (прокурори и съдии) гарантира, че разследванията срещу политици не стигат до осъждане чрез процедурни хватки.

Висш съвет на магистратурата (ВСМ): ВСМ е доминиран от консервативни/антиреформистки магистрати, които са консолидирали властта си, като се започне от изборите през 2016 г.

Гражданско общество: Врабие счита, че гражданското общество в Румъния е в много по-слаба позиция в сравнение с преди 20 години поради значително намалено финансиране и преминаването на влиятелни фигури към политиката (USR/PLUS).

Тайни служби: Връщането на корупцията в Стратегията за отбрана се смята за грешка. Ролята на службите трябва да премине от оперативно-процедурно участие (предоставяне на подслушвания) към системен анализ и „интелигентност“ (intelligence) за разкриване на законодателни пропуски и системни уязвимости, а не фокусиране върху отделни личности.

Антикорупционен дух: Корупцията се е променила от стремеж към материално богатство към контрол върху вземането на решения и покваряване на системите (постматериалистична корупция). Сегашният антикорупционен дух е антисистемен, но по-слаб и представлява малцинство (20-25%).

Необходими реформи

Врабие изтъква, че са необходими фундаментални промени, фокусирани върху:

Съдебни състави: Промяна на механизма за сформиране на съставите, за да се предотврати многократното им сменяне с цел забавяне на делата.

Давност: Спиране на давностния срок, след като едно досие влезе в съдебна фаза.

Върховния съвет на магистратурата: Съкращаване на мандата и организиране на избори на всеки две години за по една трета от членовете, вместо „ан блок“ на всеки шест години. Промяна на избирателния механизъм, който фаворизира антиреформистките кандидати.

Помощен персонал: Включване на деловодителите, помощник-магистратите и другия помощен персонал в реформата и предоставяне на гаранции за тяхната независимост.
Реалистична промяна и политическа реакция

Реализъм: Врабие се опасява, че най-реалистичното развитие е да се осъществят само една или две козметични законодателни промени, без съществена реформа, поради политическото разположение на силите в Парламента.

Позицията на магистратите за икономии: Отказът на магистратите да приемат ограничения на привилегиите, свързани с пенсионирането, е морално неправилен, но технически оправдан, тъй като те са силно претоварени (работят по 10-14 часа на ден). Правителството трябва първо да увеличи броя на магистратите и да намали обема на работа, преди да поиска по-дълги кариери и намалено заплащане/пенсии.

Ролята на президента Никушор Дан: Предложението на президента за референдум в рамките на магистратурата е критикувано като потенциално незаконно или популистко. Врабие смята, че единственият път за съществена реформа е Правителството да заложи своята отговорност пред Парламента за пакета от реформи, за да се избегне блокиране от страна на антиреформистките сили.

Интервю с румънския експерт по добро управление относно новия антикорупционен дискурс в Румъния след излъчването на филма на „Recorder“ и избухването на протестите ....

30/12/2025

Днес имах включване в 10 часа на живо по Евронюз Румъния от Русе, за да коментирам последните дни на подготовка за присъединяване към еврозоната и отношението на българите към това присъединяване. Екипът на Евронюз Румъния продължи след това с анкета сред гражданите по централната улица Александровска и разговаря в 13:30 с директора на Русенската търговско-индустриална камара Милен Добрев.
На снимката съм заедно с журналиста Едуард Попеску, с оператора Стелиан Бунила (автор на снимката) и с шофьора Дан Тудосе.

Astăzi, am apărut în direct la Euronews România la ora 10 dimineața, din Ruse, pentru a comenta ultimele zile de pregătire pentru aderarea la zona euro și atitudinea bulgarilor față de această aderare. Echipa EuroNews România a realizat apoi un sondaj în rândul cetățenilor de pe strada Alexandrovska și a discutat la ora 13:30 cu Milen Dobrev, directorul Camerei de Comerț și Industrie din Ruse.
În fotografie, sunt alături de jurnalistul Eduard Popescu, cameramanul Stelian Bunila (autorul fotografiei) și șoferul Dan Tudose.