Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолянската община датират от края на бронзовата епоха - XIII в. пр.н.е. През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките). IV-V в. е времето, когато родопски
те траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.), и в тези земи протича процес на формиране на българската народност.
Още според античният гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500-3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва: “Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър”.
Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии - днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.
След падането на българската държава под турска власт със султански ферман от 1519 година Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби. В османо-турски документи от XVII в. селището се споменава като Езерово, преименувано по-късно в Башмаклъ. Впоследствие транскрипцията го променя в Пашмаклъ и Пашмакли. С това име остава до 1934 г.
През 1936 година в около запазените развалини на старата крепост над Смолян “Аетос” (Орел) били направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра и старо славянско селище “Могилата”.
На 17 януари 1878 г. казашката кавалерийска бригада на генерал Черевин влиза победоносно в града. Седем месеца по-късно Берлинският договор (1.VIII.1878 г.) ликвидира Санстефанска България. Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година. 34 години след Освобождението, по време на първата Балканска война през 1912 г., е освободен и Смолянският край. На 13 октомври 1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк начело с полк. Владимир Серафимов освобождава Смолян, а на 21 октомври се водят боевете на вр. Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в този регион.
През 1913 г. се създава Пашмаклийска (Смолянска) околия, която влиза в новообразувания Гюмюрджински окръг. След Първата световна война - през 1920 г., се формира Пашмаклийски окръг с 3 околии - Пашмаклийска (Смолянска), Даръдеренска (Златоградска) и Дьовленска (Девинска). През 1932 г. се извършва ново административно делене, при което Пашмаклийска и Дьовленска околия преминават към Пловдивски окръг, а впоследствие - през 1934 г., към Пловдивска област. Тогава градът от Пашмакли се преименува в Смолян. В новото административно делене през 1959 г. се създава Смолянски окръг. Той съществува до 1987 г., когато административно окръгът преминава към новосъздадената Пловдивска област. През 1999 г. на базата на границите на бившия Смолянски окръг се формира Смолянска област.
Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било занаятчийски център, а Устово — търговски.
