Китай днес, Sofia (2026)

23/12/2025

Европа трябва да играе картата на Китай по стратегически интелигентен начин

В контекста на продължаващата украинска криза и бързо развиващия се глобален геополитически пейзаж, Европа е изправена пред решаващи избори, посочва специалният коментатор на Китайската медийна група (КМГ) Уан Пън в статия, публикувана от агенция „Синхуа“.
През последните три години европейската политика, особено по отношение на украинския конфликт, е опорочена от фундаментално неразбиране на ролята на Китай, което води до пропуснати възможности за по-добро сътрудничество. Време е Европа да преосмисли стратегията си и да възприеме по-прагматичен подход, посочва Уан Пън. Една от най-големите грешки на Европа е тълкуване на позицията на Китай по украинската криза. Далеч от това да е „проруски“, Китай поддържа неутрална позиция, призовавайки за зачитане на националния суверенитет и настоявайки за диалог.
Идеята, че Китай е съучастник в действията на Русия или че е предоставил военна помощ, е фундаментално погрешна. Както посочи заместник-постоянният представител на Китай в ООН, Гън Шуан, ако Китай беше избрал да подкрепи напълно едната страна, ситуацията щеше да е много различна досега. Опростеният двоичен поглед на Европа към Китай в това отношение възпрепятства смисления диалог и сътрудничество.
Още по-вредно обаче е погрешното убеждение на Европа, че натискът върху Китай – чрез политически санкции и медийна стигматизация – ще го принуди да се откаже от отношенията си с Русия. Това „пожелателно мислене“ игнорира както националните интереси на Китай, така и реалността, че никоя суверенна държава няма да жертва стратегическите си приоритети под външен натиск. Китай няма да прекъсне връзките си с Русия само за да умилостиви Европа или Запада. Последните три години на натиск не само не успяха да постигнат желания резултат, но и влошиха отношенията между Китай и Европа, накърнявайки доверието и забавяйки ключови икономически инициативи.
Вместо да продължава този контрапродуктивен подход, Европа трябва да признае огромните стратегически и икономически възможности, които се крият в по-прагматични, съвместни отношения с Китай. Съществува много по-дълбоко и по-критично съгласуване на интересите между Китай и Европа, особено в контекста на кризата в Украйна. Докато Европа се фокусира върху морализирането и оказването на натиск върху Китай, тя пренебрегна потенциала за сътрудничество в различни области, включително стабилизирането на региона и справяне с по-широки проблеми със сигурността.
Непосредственият приоритет на Европа трябва да бъде да използва икономическите силни страни на Китай – неговия индустриален капацитет, огромните му вериги за доставки и напредналите му технологични възможности – за да стимулира собственото икономическо възстановяване на Европа. Вместо да следва безсмислени политики, насочени към изолиране на Китай, Европа трябва да задълбочи сътрудничеството си в Китай във високотехнологичните сектори, стратегическите минерали и ключовите индустрии, заключава Уан Пън.

22/12/2025

На дневен ред: Стратегическата координация между Китай и Русия

У Хайлон: Япония може да се превърне в пряка заплаха за двете страни в Азиатско-тихоокеанския регион

На 5 декември т. г. Международният дискусионен клуб „Валдай“ и Пекинският диалог проведоха дискусия в Пекин на тема „Световен ред и глобално управление: Към по-голяма съгласуваност между Русия и Китай в съвременния световен ред“. В срещата участваха над 20 руски и китайски експерти и учени. У Хайлон, ръководител на Китайската асоциация за народна дипломация, обсъди отношенията между двете сили в един променящ се свят.
Речта на У Хайлон:
„Колеги от Русия, уважаеми гости! Това събитие ще се проведе паралелно с разработването на мирно споразумение за Украйна. Това е един от ключовите въпроси, които ще обсъдим. Стратегическата координация между Китай и Русия е от съществено значение за съвместен отговор на променящата се международна ситуация. Откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп дойде на власт, отношенията между Русия и САЩ постепенно се нормализираха и някои експерти дори предполагат, че страните се опитват да се обединят, за да противодействат на Китай. Пекин има много ясно разбиране за китайско-американските отношения. Вашингтон разглежда Китай като стратегически конкурент. Въпреки това, в лицето на тарифната политика на САЩ, Китай е единствената страна, която се осмелява да каже „не“. Пекин не възнамерява да се конфронтира със САЩ, но иска те да разберат, че вече не е възможно да се използват минали мисли и натиск, за да се принуди Китай да отстъпи или да се подчини. Китай неизбежно ще се съпротивлява.
Вашингтон е принуден да се съобразява със силата и ролята на Китай на международната сцена. САЩ не са в състояние сами да решат различни глобални проблеми и се нуждаят от Китай. Ако двете страни могат да си сътрудничат, те ще постигнат резултати. Междувременно европейците са изключително объркани, озадачени и несигурни накъде да поемат. В продължение на десетилетия, Те следваха външната политика на САЩ, но след президентството на Тръмп различията с Европа се засилиха значително. Вашингтон е безмилостен към ЕС и оказва силен натиск върху него по въпроси като разходите за отбрана, „реципрочните тарифи“, икономиката и търговията. Двете страни имат различни виждания и за конфликта между Русия и Украйна. САЩ искат той да бъде прекратен възможно най-бързо, докато Европа се стреми да удължи боевете. Европейските лидери са унижени от Тръмп, но са безсилни да направят нещо по въпроса.
ЕС се стреми да намали зависимостта си от Съединените щати и да постигне „стратегическа автономия“, но му липсват както политическа воля, така и сила и е принуден да разчита на Америка. Както каза бившият държавен секретар Хенри Кисинджър: „Да бъдеш враг на Съединените щати, е опасно, но да бъдеш приятел, е смъртоносно“.
Европейското мислене за отношенията с Китай е изключително сложно. Още през 2019 г. ЕС определи Китай като системен конкурент. Политиките, насочени към смекчаване на рисковете и намаляване на зависимостта от Китай, доведоха до спад в различни области. След избухването на конфликта между Русия и Украйна, Европа се стреми да принуди Китай да се откаже от подкрепата си за Русия. Естествено, този безпочвен призив беше игнориран. На фона на влошаващите се отношения между САЩ и ЕС, ЕС обмисля бъдещите си отношения с Китай, но все още не е взето конкретно решение. Европейците разбират едно: Китай се развива бързо във всички области и конкурентоспособността му непрекъснато расте.
Ако не си сътрудничат с него, ще пропуснат възможността си. Китайският пазар е изключително привлекателен за Европа и той не може да се справи без ключови звена в световната верига за доставки, контролирана от Китай. Поради идеологически съображения и мислене от времето на студената война обаче, ЕС е загрижен за тясното сътрудничество с Китай поради „рискове за сигурността“.
Сегашният европейски манталитет е първо на страх, а след това на тревога за пропуснати възможности. И все пак европейските лидери идват в Пекин един след друг, защото разбират глупостта на отказа да сътрудничат с втората по големина икономика в света.
Съединените щати и западните страни също обмислят как да се справят с Русия. От разширяването на НАТО на изток до Майдана и конфликта между Русия и Украйна, Вашингтон винаги е играл водеща роля.
Целта на Запада е проста: да отслаби силата на Русия и да свие стратегическото й пространство. Но те погрешно прецениха ситуацията: опитите за отслабване на Русия дадоха обратен ефект.
В конфликта между Русия и Украйна руските въоръжени сили винаги са държали инициативата на бойното поле. Тръмп е много прагматичен човек. Той знае, че ако конфликтът продължи, позицията на Украйна ще се влоши. И тъй като Западът и Съединените щати не могат просто да напуснат сцената, може да избухне трета световна война или дори ядрена война.
И това е червена линия, която нито Съединените щати, нито Европа смеят да преминат. Следователно прекратяването на конфликта е най-приемливият вариант. Ето защо Тръмп продължава да промотира мирен план.
Ако конфликтът приключи, руско-американските отношения ще се подобрят, поне докато трае президентството на Тръмп. Но САЩ все още ще гледат на Русия като на противник, а не като на приятел.
Как Русия трябва да управлява отношенията си с Европа, е сложен въпрос. Европа винаги е смятала Русия за най-голямата заплаха за своята сигурност. Дори когато конфликтът приключи, враждебността на Европа към Русия ще остане непроменена, бдителността й няма да се отпусне и отношенията ще останат в безизходица за дълго време.
Ако мирното споразумение се провали този път, това ще бъде отчасти по вина на европейците. В момента те не искат да прекратят конфликта, вярвайки, че това ще застраши тяхната сигурност. Но както всички знаят, споразумение, което отговаря на нуждите на Европа, няма да бъде от полза за Русия. Европейците трябва внимателно да преосмислят подхода си към конфликта. Те не само създадоха враг, който не е трябвало да съществува, но и си изкопаха дупка, нанасяйки удар по собствената си сигурност. Те трябва да се поучат от грешките си.
Независимо как се променя международната ситуация, Китай и Русия винаги са оставали надеждни партньори и приятели. По отношение на руско-украинския конфликт Китай винаги е поддържал обективна и справедлива позиция, устоявайки на заплахите на САЩ и европейския натиск и последователно поддържайки тесни отношения с Русия.
Когато се обсъждат китайско-руските отношения, е необходимо да се спомене Япония. След като японската премиерка Санае Такаичи дойде на власт, тя заяви, че „нападението на Китай срещу Тайван може да представлява ситуация, заплашваща оцеляването на Япония, което оправдава упражняването на правото й на колективна самозащита“.
Тази очевидна намеса във великата кауза за обединението на Китай не може да остане незабелязана. Япония иска да предотврати обединението. Токио никога не е размишлявал истински върху престъпленията си по време на Втората световна война, а желанието на Япония да възроди милитаризма никога не е отшумявало.
Страната непрекъснато укрепва военната си мощ и ускорява разполагането на войски, за да противодейства на Китай и Русия. Япония е много вероятно да се превърне в най-голямата и най-директна заплаха за Русия и Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. И двете страни бяха победители във Втората световна война и трябва да защитават наследството си. Япония, след като претърпя поражение, не може да подценява катастрофалните последици, които милитаризмът ще донесе на Азиатско-тихоокеанския регион
в бъдеще. Стратегическото руско-китайско сътрудничество трябва да вземе предвид провокативната милитаристична политика на Токио. Китай и Русия трябва да обединят сили, за да предотвратят дестабилизацията в Азиатско-тихоокеанския регион.
Гуанча

21/12/2025

Най-красивите храмове на Китай – част 2

Продължение от миналия брой

Едно от доказателствата за хилядолетната история на Поднебесната са нейните храмове. Тези свещени и тихи кътчета на духовността разкриват разнообразните религиозни влияния на будизма, конфуцианството, даоизма, заедно с отличителната им архитектура. От традиционните тибетски манастири до имперските дворцови олтари, Китайските храмове са единствени по рода си. Във всеки град на поднебесната има поне един голям и впечатляващ храм, затова степенуването им е почти невъзможно, но представянето на някои от по-известните ми се струва по-лесна задача.

Храмът на белия кон (до град Лоян)
Ако сте запалени по историята, не пропускайте да посетите този невероятен храм, за който се твърди, че е най-старият будистки храм в цял Китай. Основан е през 68 г. Дългата му история и множеството легенди, свързани с него ни показват неговата важност като обител за религиозно учение и поклонение през вековете. Днес по коридорите на храма може да видите древни статуетки, сред които известната нефритена статуя Буда Сакямуни. Също така може да се насладите на прекрасните градини, които особено оживяват през април, по време на Фестивала на божурите в Лоян.
Храмът Йонгхъ (Пекин)
Великолепният храм се намира в оживен квартал в един от най-големите градове в света и се приема като най-известния тибетски будистки храм извън Тибет. Построен за първи път като императорска резиденция през 1694 г., обектът е превърнат в манастир през 1722 г. и така е останал до днес. Той е активен манастир на тибетската секта гелуг и е обичайно да виждате монаси в ярко оцветени одежди и местни жители да се молят и кадят, придавайки на храма много автентична и спокойна атмосфера.
Храмът Да Цъ‘ън (Сиан)
От Теракотената армия до вековната градска стена, град Сиан е пълен с древни чудеса и храмът Да Цъ‘ън не е изключение. Храмът е дом на всеизвестната Пагода на голямата бяла гъска и е будистко светилище, което може да се похвали с история, обхващаща над хилядолетие, и забележителна архитектура, разположена в оживен градски квартал. Да Цъ‘ън и славната Пагода на голямата бяла гъска са построени и стопанисвани от легендарния будистки монах и учен Сюендзан през 652 г., чието поклонение в Индия е увековечено в романа „Пътешествие на Запад“.
Докато е управител на храма, Сюендзан основава източноазиатската школа Йогачара на будистката мисъл, а храмът Да Цъ‘ън остава най-свещеното място за тази традиция и нейните последователи. Религиозното значение на този храм, съчетано с неговата величествена пагода, го прави едно от най-известните места в Сиан.
Храмът Нанпуто (Сямън)
Храмът се намира в близост до връх Улаофън (върхът на петимата старци), в същото време открива красива гледка към морето, което го прави привлекателна дестинация за посетителите на град Сямън в провинция Фудзиен. Дори да не се интересувате от будизъм, със сигурност ще оцените красивата природа, обграждаща храма. Някога той се наричал Пуджао – храмът на всеобщото просветление. Построен е през династия Тан (618 – 907), а по-късно е унищожен заради войни по време на дин. Мин (1368 – 1644). При на управлението на император Канси от династия Цин (1622 – 1722) високопоставен адмирал нарежда храмът да се построи отново с името Нанпуто.
Комплексът покрива над 30 хил. кв. м с четири основни сгради и павилион, построен допълнително през 1936 г, в който се съхраняват будистки писания, изображения на Буда от Бирма, скулптури от слонова кост и други произведения на изкуството. Сградите, заобикалящи основните постройки, включват общежития, библиотеки и килии за монасите.
Изкуствените пещери Майдзишан
Изкуствените пещери Майдзишан приличат повече на нещо от научната фантастика. Може би някакъв антиутопичен свят, в който хората са принудени да живеят в подобни на мравешки тунели във вътрешността на планината, укривайки се от хищниците в равнините. В действителност Майдзишан представлява серия от 194 пещери, издълбани в отвесните скали на каменна планина преди повече от 1500 години. Високо над заснежените земи на провинция Гансу, Мейдзишан прилича на гъба.
Черни дупки пробождат скалната стена, на чийто фон изпъкват грамадни будистки статуи, издълбани в камъка. Пещерите са еволюирали с течение на времето, трансформирайки се под влияние на нови култури и народи. Те оцеляват през управлението на 12 династии, като запазват будизма през цялата си еволюция. Въпреки че пещерите съдържат над 7000 будистки статуи, има значителни различия между тях. Много от статуите, особено тези вътре в пещерите, са по-богато украсени.
Тези по-детайлни статуи обикновено не са създадени с местен камък, което означава, че скалата за огромните статуи е била изтеглена по планинските пътеки от някъде другаде, но и до днес не е известно откъде.
Продължава в следващия брой

20/12/2025

Китай – нов хоризонт за българския бизнес: Българска делегация посети Поднебесната

Китай все по-уверено затвърждава водещата си роля в глобалните иновации – не само в производството на соларни панели, батерии и електромобили, но и в развитието на изкуствения интелект, роботиката и високите технологии. Паралелно с това устойчивият икономически растеж води до повишаване на доходите на домакинствата и разширяване на вътрешния пазар. До този извод стигнаха български учени, общинари и представители на бизнеса, които посетиха Китайската народна република в периода 2 – 11 декември 2025 г.
16-членната българска делегация бе сред официалните гости и изложители на Global Artificial Intelligence Machines and Electronics Expo (AIE 2025) – Световното изложение за машини, електроника и изкуствен интелект в Макао. Поканата бе отправена лично от Уан Нин, президент на Китайската камара за електронна търговия (CECC), по време на неговото посещение в България в края на октомври, инициирано от бизнесмена инж. Красимир Петков. Тогава г-н Уан присъства и на откриването на първата китайска индустриална инвестиция у нас – завода на „ЗиЕс Юръп“ (ZS Europe) в Тракия икономическа зона.
Българската делегация бе водена от инж. Красимир Петков и инж. Пламен Панчев, съосновател и директор на Тракия икономическа зона (ТИЗ). По време на форума в Макао Мартин Панчев, главен оперативен директор на ТИЗ, представи България като инвестиционна дестинация и входна точка към европейския пазар за китайските компании. Той и инж. Красимир Петков дадоха интервюта за местния телевизионен канал на Макао, като акцентираха върху индустриалната инфраструктура, кадрите и инвестиционния потенциал на страната ни.
Част от делегацията пропътува над 4000 км за седем дни, за да се срещне с университети, компании и потенциални инвеститори във вътрешността на Поднебесната империя.
Първата спирка бе Шънджън – 20-милионният мегаполис, известен като Силициевата долина на Китай. Там българските представители посетиха централата на BYD, един от световните лидери в електрическите автобуси, автомобили и батерии.
Делегацията бе приета и в община Шънджън.
Особено емоционална бе срещата между Катя Стайкова, директор на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие и Клъстер Тракия икономическа зона, и Фън Сюкун, директор „Планиране и развитие“ към Службата за външни работи на общината. Двамата са сред ключовите фигури, допринесли за побратимяването между Пловдив и Шънджън през 2014 г. Беше предадено и личното послание на кмета на града под тепетата Костадин Димитров за по-интензивни отношения в културата, образованието, науката, икономиката, туризма и спорта.
В крайбрежния град Циндао, където се намира четвъртото по големина пристанище в света, българските гости проведоха среща с г-жа Го Ли Цин – председател на компанията Qingdao Huashuo Gaoke New Energy Technology, производител на зарядни станции за електромобили.
Паралелно с бизнес срещите, български учени, водени от проф. Иван Бъчваров от Физическия факултет на СУ и ИФТТ – БАН, изнесоха лекции в четири изследователски и образователни институции в Шанхай, Фудзоу, Гуанджоу и Шънджън.
„Посещението показа, че Китай вече не е просто „фабриката на света“, а глобален иновационен център с отворени врати за партньорства“, коментира визитата инж. Пламен Панчев.

19/12/2025

В Нанкин се проведе церемония в памет на загиналите от Нанкинското клане

И до днес японското правителство никога не е провеждало задълбочено анализ на агресивната война, а десните сили в Япония упорито отричат военните престъпления и се опитват да избегнат историческата си отговорност
Да забравиш историят,а означава да я предадеш, да отричаш вината, означава да я повториш, припомниха китайските медии

На 13 декември отбелязваме 12-ия национален ден в памет на жертвите от Нанкинското клане. В Мемориалната зала в памет на жертвите от клането на японските агресори се проведе официална церемония в памет на загиналите сънародници.
От името на цялата нация днес китайският народ заедно скърби за всички загинали от ръцете на японските агресори и почита революционните мъченици и национални герои, които жертваха живота си за победата на съпротивата на китайския народ срещу японската агресия.
Днес в много райони на страната се провеждат и други паметни церемонии и мероприятия по повод 12-ия национален ден в памет на жертвите от Нанкинското клане.
Китай никога няма да забрави своето минало, използвайки го за стабилна основа за развитие на своята сила в модерния свят.
В свой коментар по повод годишнината Радио Китай написа: 88 години след Нанкинското клане, на 13 декември беше отбелязан 12-ият национален ден в памет на жертвите на това чудовищно зверство. В този ден Китай отдаде почит на загиналите и мъчениците от името на цялата нация. Предният ден Централният архив публикува пакет от разсекретени съветски протоколи от разпити, свързани с японския „Отряд 731“, предадени на Китай от Русия.
Тези материали потвърждават още веднъж, че биологичната война на Япония е представлявала организирано, преднамерено и систематично държавно престъпление.
И до днес обаче японското правителство никога не е провеждало задълбочено самоанализиране на своята агресивна война. Десните сили в Япония упорито отричат военните престъпления и се опитват да избегнат историческата си отговорност.
В началото на ноември японската министър-председателка Санае Такаичи намекна за възможността за военна интервенция в Тайванския пролив. Тази реторика прилича удивително много на историческата милитаристка нагласа на Япония. Поредицата от действия на Япония показва, че милитаризмът в страната никога не е бил напълно изкоренен, а остава неспокоен с амбиции за възраждане. Това предизвика повишена бдителност в международната общност.
Да забравиш историята, означава да я предадеш, да отричаш вината, означава да я повториш. Тази година се навършват 80 години от победата в Световната антифашистка война и в съпротивата на китайския народ срещу японската агресия. Истината за Нанкинското клане не трябва да бъде заличена.
Действията на Санае Такаичи и японските десни сили, които се стремят да изопачат историята и да възродят милитаризма, противоречат на основните принципи на международното право, подкопават постиженията на Втората световна война и нарушават моралната съвест на човечеството.
По този начин Япония се противопоставя на цялата международна общност. Историята отново ще докаже, че справедливостта, светлината и прогресът ще победят злото, тъмнината и реакционерите!

19/12/2025

Председателят Си: Предложихме китайско решение за подобряване на системата за глобално управление

Председателят на КНР изпрати поздравително писмо до Международния форум за мир и доверие, проведен в Туркменистан

На 12 декември се проведе Международният форум за мир и доверие в Туркменистан, китайският председател Си Дзинпин изпрати поздравително писмо до участниците в събитието.
Китай и Туркменистан са добри приятели със споделени стремежи и надеждни партньори, ангажирани с взаимноизгодно сътрудничество, каза той, отбелязвайки, че Китай твърдо подкрепя Туркменистан в преследването на политиката му на постоянен неутралитет и приветства активните му усилия за защита на глобалния и регионален мир и стабилност и насърчаване на общото развитие.
Той отбеляза, че във време, когато глобалните предизвикателства се увеличават и конфликтите и конфронтациите продължават да се разпалват, светът призовава за мир и доверие повече от всякога.
Историята показва, че колкото по-бурен и хаотичен става международният пейзаж, толкова повече международната общност трябва да се обедини и да се подкрепя взаимно, каза Си.
Необходимо е да се поддържа взаимно уважение, взаимно доверие и взаимно разбирателство, да се преодолява дефицитът на мир, твърдо да се запазва авторитетът и статутът на Организацията на обединените нации, да се разрешават спорове по мирен път и да се противопоставя на хегемонията, тормоза и преследването на егоистични интереси за сметка на другите, каза той.
Си също така призова за широки консултации, съвместен принос и споделени ползи за справяне с дефицита на доверие, насърчаване на справедливостта и правосъдието чрез върховенството на закона в международните отношения и за напредък на солидарността и сътрудничеството чрез мултилатерализъм.
Глобалните въпроси трябва да се обсъждат от всички, международният ред трябва да се защитава от всички и резултатите от управлението трябва да се споделят от всички, каза той. Си добави, че неотдавнашното му предложение за Инициативата за глобално управление предлага плана на Китай за напредък в реформите и подобряването на системата за глобално управление. Той също така изрази готовността на Китай да работи с всички страни за поддържане на световния мир, насърчаване на общото развитие и напредък в изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството.

14/12/2025

Модернизацията в китайски стил е уникален модел, съчетаващ икономически растеж, социална стабилност и технологичен напредък

Детелин Опров е експерт в областта на технологическите и технически науки и новите технологии, с над 25 години професионален опит както в държавната администрация, така и в частния сектор. Член е на Гражданското сдружение „Родина, Общество, Държавност“, което работи за изграждане на силно и отговорно гражданско общество, насърчава прозрачността и ефективността в управлението и подпомага диалога между институциите и граждани.
„Модернизацията в китайски стил е доказателство, че технологичният прогрес и социалната стабилност могат да вървят ръка за ръка” – с тези думи започваме разговора с българския експерт. По-нататък той споделя мнението си за използването на изкуствения интелект, а също и за възможностите на Китай, от които България би могла да се възползва. „Китай показа на света, че дигитализацията не е просто удобство, а инструмент за по-ефективна държава. Това е урок, от който България може да се поучи”, категоричен е Детелин Опров в интервю за КМГ, публикувано в Радио Китай за чужбина.

– Г-н Опров, като експерт в областта на технологически и технически науки и новите технологии, моля да ни кажете Вашето мнение за модернизацията в китайски стил и още по-задълбоченото развитие и използване на различните иновационни техники и технологии в различните области на живота.
– През последните десетилетия в развитието на икономиката и на другите сфери на живота в КНР се наблюдава нов етап, насочен към технологии, образование и дигитална икономика. Китай демонстрира впечатляваща последователност в стратегическото си развитие. Модернизацията в китайски стил е уникален модел, който съчетава икономически растеж, социална стабилност и технологичен напредък.
– Тази години в Пекин се проведе Четвъртият пленум на 20-ия ЦК на ККП и бе приет новият
петгодишен план, част от приоритетите в който са продължаване отварянето на КНР в контек-
ста на стабилното разширяване на институционалното отваряне, както и разширяване на международното икономическо сътрудничество. Моля кажете ни Вашето мнение по този въпрос.
– Новият петгодишен план ясно показва, че Китай продължава да гледа напред — към устойчиво развитие, по-голямо отваряне навън и към иновации, които подкрепят социалния прогрес. Това е пример за държавническо мислене с хоризонт, от което и страни като България могат да почерпят опит — особено в дългосрочното планиране и прилагането на политики, базирани на анализ и наука. Китай показа на света, че дигитализацията не е просто удобство, а инструмент за по-ефективна държава. Това е урок, от който България може да се поучи – как чрез технологии и партньорства администрацията да стане по-близка до хората.
– По темата за изкуствения интелект – като експерт, моля кажете ни Вашето мнение и по-специално за китайския модел DeepSeek – смятате ли, че може да се приложи успешно и няма ли да остави много хора без работа например? И също така китайският модел за електронно управление – как го приемате?
– Китайският модел DeepSeek е впечатляващ пример за прилагане на изкуствен интелект в полза на икономиката, науката и обществото. Важно е да подчертаем, че изкуственият интелект не трябва да се разглежда като заплаха за работните места, а като инструмент за промяна на тяхното съдържание. Да, някои професии ще отпаднат, но ще се създадат нови – по-висококвалифицирани и творчески. Ключово е образованието – хората трябва да се адаптират към новата технологична реалност. Китайският подход е пример за контролирано и целенасочено внедряване на иновации в полза на обществото, а не за негова сметка. Китай изгради цялостна дигитална държавна инфраструктура, известна като Digital China. Тя обединява всички нива на управление в една платформа, която предлага на гражданите бързи и достъпни услуги — от плащане на данъци до медицински записи и образование. Това е модел, който не просто улеснява хората, но и изгражда доверие в държавата чрез прозрачност и ефективност. Най-голямото предизвикателство пред дигиталната трансформация е доверието – хората трябва да вярват, че техните данни са защитени. Това е основата на модерното управление.
– Нека сега поговорим за отношенията между България и Китай и какво бихме могли ние да „вземем” от Китай, да приложим у нас, именно в областта на новите технологии, дигитализация и иновации?
– България и Китай поддържат приятелски отношения вече повече от 75 години. България е сред първите държави, признали Китайската народна република още през 1949 г.
От тогава насам нашите страни развиват партньорство, основано на уважение, диалог и икономическо сътрудничество. Днес България има реалната възможност да се възползва от опита на Китай в областта на електронното управление, иновациите и модернизацията на публичния сектор. България може да приложи подобен принцип – „една платформа, много услуги“, интегрирайки министерства, агенции и общини в единна система. България има реален интерес да черпи опит от китайските практики.
Възможностите са много – от внедряване на електронни услуги и киберсигурност до съвместни проекти в областта на изкуствения интелект, зелените технологии и „умните градове“. Китай има опит, технологии и ресурси; България има потенциал, експерти и стратегическо положение в Европа. Това е основа за партньорство, което може да бъде от полза и за двете страни. България може да търси помощ и партньорство от Китай – както хардуерно, така и софтуерно. Китай разполага с опит, технологии и готови решения, които могат успешно да бъдат адаптирани към нашите нужди.
Модернизацията в китайски стил е доказателство, че технологичният прогрес и социалната стабилност могат да вървят ръка за ръка. България, като приятелска държава, има възможност да почерпи ценен опит от този модел и да го приложи по свой, балансиран начин. Ключът е в доверието, последователността и ясната визия за бъдещето.

Китай днес

23/12/2025

22/12/2025

21/12/2025

20/12/2025

19/12/2025

19/12/2025

14/12/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category