Китай днес

Китай днес Седмично издание за общество, политика, икономика и култура В.

"Китай днес" се издава от 10 години от Пресгрупа "Днес", която предлага на медийния пазар и ежедневника "Земя", седмичника "Русия днес" и "Турция днес".

Зам.-министър Дончо Барбалов: Съществуват неизползвани възможности за разширяване на българския износ за КитайВ специалн...
21/07/2025

Зам.-министър Дончо Барбалов: Съществуват неизползвани възможности за разширяване на българския износ за Китай

В специално интервю за КМГ, заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов споделя мнението си за неотдавнашната конференция в София с участието на пред-ставители на китайската провинция Съчуан, както и за перспективите за сътрудничество меж-ду България и Китай

– Господин заместник-министър, преди дни в София се проведе конференция с участието на представители на провинция Съчуан и Министерството на икономиката и индустрията на Ре-публика България. Моля, разкажете ни повече за нея – какви бяха основните теми и акценти на събитието, кои бяха участниците от българска и от китайска страна?
– Съчуан е шестата по големина провинциална икономика в Китай и един от големите индуст-риални центрове. Тя е най-многолюдната провинция и сред най-големите по площ. Админист-ративен център е град Чънду. В Съчуан има добре развити свободни зони като Високотехноло-гична зона за свободна търговия, Зона за икономическо и технологично развитие, Зона за об-работка на износа, Зона за високотехнологично индустриално развитие и др.
В тази връзка конференцията за икономическо и търговско сътрудничество между България и Китай (Съчуан), която се проведе в хотел „Милениум София“ имаше за цел да се насърчи обме-нът и сътрудничеството в областта на външната търговия и инвестициите на Съчуан, да се под-помогнат предприятията от Съчуан да участват в международната икономическа конкуренция и насърчаването на Съчуан да се превърне в отворен икономически планински район.
Конференцията откри с приветствено слово заместник-губернаторът на провинцията и прези-дент на Китайския съвет за насърчаване на международната търговия Съчуан (CCPIT), г-н Дун Уеймин.
В отправеното от мен приветствие към участниците бяха подчертани дългогодишните отноше-ния между България и Китай. Акцент беше поставен върху устойчивия икономически напредък на България, членството й в ЕС и Шенген, както и очакваното присъединяване към Еврозоната през 2026 г., които я утвърждават като стратегически партньор в международен план.
Изразено беше желание за разширяване на българския износ към Китай, както и за привличане на китайски инвестиции в сектори с висока добавена стойност. Беше отбелязано, че стокообме-нът между двете страни достига близо 4 млрд. щ. д. (2024) и се развива устойчиво.
В конференцията участваха над 80 представители на български институции, на китайски инсти-туции от провинция Съчуан, както и български и китайски компании. Участие взеха и представи-тели на Посолството на КНР в София.
В рамките на конференцията между Съчуан и български партньори бяха подписани три мемо-рандума за сътрудничество в областта на МСП, фармацията и ВЕИ.
– Как оценявате сътрудничеството в различни области на икономиката между България и Ки-тай?
– Отдаваме важно значение на сътрудничеството с Китай и бихме желали да продължим да работим за балансиране и увеличаване на двустранната търговия, като желаем да разширим износа ни за Китай.
Съществуват неизползвани възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които нашата страна е известна в Азия. Пример за това са селскостопанските и хранителните стоки, етеричните масла и козметиката, виното и минерал-ната вода, фокус върху които бе поставен и от китайската страна по време на събитието.
В контекста на сътрудничеството със Съчуан бяха посочени сектори като машиностроене, земе-делие, хранително-вкусова промишленост, енергетика и туризъм, като пример за практическо регионално партньорство в рамките на двустранния диалог между България и Китай.
– Какви са според вас перспективите за бъдещо сътрудничество между двете страни?
– Разглеждаме бъдещите перспективи за сътрудничество в контекста на членството на България в Европейския съюз. Провинция Съчуан е сред водещите икономически региони в Западен Ки-тай, с брутен вътрешен продукт от над 6 трилиона юана (прибл. 840 млрд. щ. д.) и устойчив го-дишен ръст от около 6%. Икономиката й се характеризира с бързо развитие на сектори като електроника, фармация, автомобилостроене, зелена енергия и цифрови технологии. Значите-лен е и приносът на частния сектор, който формира над половината от регионалния БВП. В кон-текста на членството на България в ЕС, Съчуан вижда страната ни като стратегически партньор и входна точка към европейския пазар. Потенциалните области на сътрудничество включват въ-зобновяема енергия, фармацевтична и хранително-вкусова промишленост, високотехнологично производство и иновации, като интересът е насочен както към търговски обмен, така и към инвестиции и съвместни проекти.
В. "Китай днес"

Оризовите тераси на Хонхъ хани: хармония между човека и природатаЗрелищният пейзаж на една устойчива система за управлен...
20/07/2025

Оризовите тераси на Хонхъ хани: хармония между човека и природата

Зрелищният пейзаж на една устойчива система за управление на земята

Културният пейзаж на оризовите тераси на Хонхъ хани покрива 16 603 хектара в Южен Юннан. Той е бе-лязан от зрелищни тераси, които се спускат по склоновете на извисяващите се планини Айлао до брего-вете на река Хон. През последните 1300 години хората от националността хани са разработили сложна система от канали, за да доведат вода от гористите планински върхове до терасите.
Горите по планинските върхове са живителната сила на терасите при улавянето и поддържането на вода-та, необходима за напояването им. За хората от националността хани съществуват четири вида гори –древни гори за „презареждане с вода“, свещени гори, консолидиращи гори и селски гори за осигуряване на дървен материал за строителство, храна и дърва за огрев. Свещените гори все още имат много силно влияние в съзнанието на хората, живеещи тук. Край селата има места за селищния бог Анма (душата на селото) и за бога за защита на земята Мисон, където селяните се молят за мир, здраве и просперитет.
Цепнатините в скалите канализират дъжда, а пясъчникът под гранитните планини улавя водата и след това я освобождава във вид на извори. Разработена е сложна система от канали за разпространение на тази вода около терасите и между различните долини. Над терасите в горите под планинските върхове са построени 82 сравнително малки села с 50 до 100 домакинства. Традиционните местни сгради са със стени, изградени от трамбована земя, кирпичени тухли или от пръст и камък под висок, покрит със слама покрив, който им придава характерна форма на гъба. Всяко домакинство има един или два „парцела“ от оризовите тераси. Червеният ориз се произвежда чрез сложна интегрирана система за отглеждане и раз-въждане, включваща биволи, говеда, патици, риби и змиорки. Тя съчетава дългогодишни традиционни социални и религиозни структури, основани на симбиотични отношения между растения и животни, кои-то засилват общите задължения и свещеността на природата.
Оризовите тераси на Хонхъ хани са изключително отражение на една устойчива система за управление на земята, която оптимизира социалните и екологичните ресурси, демонстрира изключителна хармония между хората и околната среда и се основава на духовно уважение към природата. Червеният ориз, ос-новната реколта на терасите, се отглежда чрез сложна интегрирана система, в която патиците оплождат младите оризови растения, докато пилетата и прасетата торят по-зрелите растения. С водния бивол се засаждат полетата, а охлювите, които живеят във водата на терасите, консумират различни вредители. Процесът на отглеждане на ориза се е оформил по начин, който укрепва връзката на хората с околната среда чрез задължения както към собствените им земи, така и към по-широката общност и утвърждава свещеността на природата. Тази система е известна като социалната система „Човек – Бог – единство“, която доказва една хилядолетна жива културна и стопанска традиция.
Традиционната система на земеделие в момента е стабилна и добре защитена. Смята се, че терасите имат висока устойчивост срещу изменението на климата и сушата, обаче са уязвими за свлачища, тъй като средните тераси са изградени на склонове, стръмни до 25%. Съществува уязвимост относно способ-ност-
та да се осигурят условия за живот на земеделските производители, които да им позволят да остават до оризищата през цялата година. Терасираният пейзаж е запазил своята автентичност по отношение на традиционната форма на пейзажните елементи, на непрекъснатостта на функциите на ландшафта, прак-тиките и традиционните знания, както и постоянството на ритуалите, вярванията и обичаите.
Три от терасите – Бада, Дуоишу и Лаохудзуей, които са в рамките на три речни басейна, са показателни с различните си геоложки характеристики. Наклонът на терасите в Бада е плавен, в Дуоишу е по-стръмен, а в Лаохудзуей е много стръмен.
Културният пейзаж на оризовите тераси на Хонхъ хани е защитен със закон като държавен приоритетен обект, определен от Държавния съвет на Китай. През 2008 г. е обявен като защитено историческо място от народната управа на окръга и е включен в мерките за опазване и управление на обекти на световното културно наследство.
В. „Китай днес“

Китай: туризъм в бъдещетоКак Западното езеро в Ханджоу пренаписа правилата на туризмаМоже ли един град да стане по-богат...
19/07/2025

Китай: туризъм в бъдещето
Как Западното езеро в Ханджоу пренаписа правилата на туризма

Може ли един град да стане по-богат, като направи най-ценния си актив напълно безплатен? Този на пръв поглед икономически парадокс е не просто теория, а работещ модел, който превърна китайския мегаполис Ханджоу в туристическа сила.
През юни тази година Ханджоу – градът, известен като „рай на земята“, повдигна завесата към тайните на своя успех, като събра на едно място експерти от пет държави в рамките на семинар за туризъм и хотелиерски мениджмънт по инициативата „Един пояс, един път“. Сред малцината поканени да надникнат зад кулисите на този феномен беше и български представител – Цветина Иванова, главен секретар на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, която сподели свои-те впечатления специално за нашите читатели.
В поредица от статии вестник „Китай днес“ ще ви отведе на пътешествие из най-впечатляващите постижения на съвременния китайски туризъм. Започваме с революционната история, която пре-написа правилата на играта – историята за езерото, което преобрази един град.

Завладяващата история за бизнес и култура, която показва как на пръв поглед нелогично решение – отказът от директни приходи от билети отприщва туристическа екосистема за милиарди юани, съз-давайки нов стандарт за управление на културното наследство, е разказана пред международната делегация от доц. Джу Бо от Джъдзянския университет за международни изследвания.
„Изчислението 241“ – формула за просперитет
В основата на икономическото чудо на Ханджоу стои една проста, но изключително мощна форму-ла, известна като „постижението 241“. Според нея всеки допълнителни 24 часа, които един турист прекарва в града, генерират годишни всеобхватни туристически приходи от 10 милиарда юана. Тази статистика обаче не е просто суха цифра. Тя е крайният резултат от икономически хазарт с висок залог, който предизвиква цялата философия на туризма в Китай в началото на 21-ви век. Централ-ният въпрос, който тази история задава, е: как, като предоставя най-ценния си актив безплатно, Ханджоу става по-богат от всякога?
За да разберем отговора, трябва първо да оценим актива. Западното езеро не е просто воден ба-сейн. То е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, възхвалявано в поезия и изкуство в продъл-жение на векове, символ на китайската градска култура и вечен източник на вдъхновение.
Неговата стойност не се измерва в площ, а в културен капитал. Именно този капитал се оказва в центъра на една смела визия, която превръща езерото от туристическа атракция в икономически двигател на цял един метрополис.
През 2002 г. правителството на Ханджоу, водено от далновидни лидери, предприема радикална стъпка. В рамките на план, наречен „Върнете езерото на хората“, стените около Западното езеро са премахнати, а входните такси са анулирани. Така то се превръща в първата туристическа атракция от най-високо ниво 5А в Китай, която предлага свободен достъп за обществеността.
Този ход е в пълен разрез с преобладаващата пазарна логика по онова време. Докато други извест-ни туристически обекти в страната повишават цените на билетите си, за да увеличат приходите, Ханджоу доброволно се отказва от значителен доход.
Първоначалните загуби от продажба на билети са оценени на над 20 милиона юана годишно, като по-късни анализи ги изчисляват между 26 и 50 милиона юана. Това е решение, което изглежда ико-номически несъстоятелно в контекста на туристическа индустрия, силно зависима от приходите от билети – през 2012 г. те все още съставляват близо 20% от всички вътрешни туристически разходи в Китай.
Зад този риск обаче стои стратегическа визия. Лидерите на града залагат, че свободният достъп ще привлече много повече туристи, които ще останат по-дълго и ще похарчат парите си в цялата градс-ка икономика – в ресторанти, хотели, транспорт и търговия на дребно. Това е фундаментална про-мяна в мисленето: преход от „икономика на билетите“, фокусирана върху директните приходи от обекта, към „индустриална икономика“, която разглежда културното наследство като катализатор за цялостно градско развитие.
Този ход не е просто промяна на политиката, а визионерски скок на вярата, основан на разбиране-то, че истинската икономическа сила на езерото не е в цената на входа, а в неговата гравитационна сила, която привлича и задържа капитал в целия град.
Това е история за виждане на голямата картина (икономиката на града) вместо само на отделните дървета (касата за билети на парка).
Икономическата трансформация, предизвикана от тази политика, е бърза и всеобхватна. Докато приходите от билети изчезват, приходите от наеми на търговски площи и бизнес операции около езерото отбелязват значителен ръст, достигайки над 70 милиона юана още през първата година. Основният двигател на приходите се превръща т. нар. вторична консумация.
Картината е ясна: туристите, спестили пари от входни такси, вече разполагат с по-голям бюджет за други дейности. Те могат да си позволят разходка с лодка, вечеря в крайбрежен ресторант, престой в близък хотел или пазаруване на местни специалитети като прочутия чай „Лондзин“. Този модел на потребление удължава престоя им и разпръсква икономическите ползи в целия град.
Макроикономическият ефект е огромен. Политиката удвоява годишния брой на посетителите и през годините носи приходи от „няколкостотин милиарда юана“ за региона, стимулирайки сектори-те на настаняване, хранене и търговия на дребно. Растежът на БВП на Ханджоу се ускорява, изпре-варвайки този на други големи градове в Китай.
Двигателят на привличането: защо моделът не би работил без културата
Свободният достъп е катализаторът, но горивото, което задвижва икономическия двигател на Хан-джоу, е дълбоката култура на Западното езеро. Икономическият модел е неразривно свързан с ог-ромното културно и историческо значение на обекта. Западното езеро е известно като „Културното езеро“, „Рай на земята“ и вдъхновение за хилядолетна поезия и изкуство. То е сцената на най-известните любовни истории в Китай, които привличат посетители, желаещи да се докоснат до романтиката на легендите.
Това културно привличане е пряко свързано с поведението на туристите. Те не идват само защото е безплатно; те идват, за да се потопят в автентичното китайско изкуство, архитектура и ландшафтно градинарство. Безплатният билет просто премахва бариерата за влизане и ги насърчава да останат по-дълго, за да абсорбират тази богата атмосфера.
Причинно-следствената верига е очевидна и неопровержима. Първо, огромната културна и исто-рическа стойност на езерото създава силно желание за посещение. Второ, политиката на свободен достъп премахва финансовите и физическите бариери, като по този начин увеличава максимално броя на посетителите.
Трето, дълбочината на преживяването – пейзажи, истории, атмосфера – насърчава по-дълъг прес-той. И накрая, по-дългият престой се превръща директно в по-високи разходи в по-широката „ин-дустриална икономика“ на града. Следователно икономическият успех не е просто резултат от ин-телигентна ценова стратегия, а пряко следствие от използването на дълбок, автентичен културен капитал.
Модел за света?
Т. нар. Модел на Западното езеро представлява културно ориентирана управленска политика, която дава приоритет на отворения достъп с цел генериране на широки икономически ползи. Възниква въпросът доколко този модел е приложим на други места. Успехът му е тясно свързан със специфич-ната способност на Ханджоу да осигурява финансово поддръжката на парка и с неговото богато, вече съществуващо културно наследство.
Въпреки че не е универсално приложим, историята на Западното езеро предлага мощен урок: ис-тинската стойност в туризма, свързан с културното наследство, не се крие в монетизирането на достъпа, а в създаването на среда, в която културата може да задвижи жизнена, устойчива и прос-перираща градска икономика. Това е доказателство, че понякога най-смелите решения са тези, които отварят врати, вместо да ги затварят.
Цветина Иванова
Специално за „Китай днес“

Защо САЩ губят своята привлекателностКитай става “по-готин” заради десетилетия на последователно, ориентирано към хората...
18/07/2025

Защо САЩ губят своята привлекателност

Китай става “по-готин” заради десетилетия на последователно, ориентирано към хората развитие. Съединените щати губят своята привлекателност поради години на изолацио-низъм и завладяване на елита

Наскоро списание „Икономист“ публикува статия, озаглавена „Как Китай стана готин“ – рядко отклонение от типичния си тон за Китай. Статията подчертава не само нарастващата глобална привлекателност на Китай, но и едновременния упадък на международния имидж на Съединените щати. Макар че някои американци може да отхвърлят този разказ, той улавя една неоспорима тенденция: международните възприятия все повече благопри-ятстват „по-готин“ Китай пред „по-малко вдъхновяваща“ Америка.
Икономически модели: Елитно-центрирани срещу човешко-центрирани
Докато Съединените щати се провъзгласяват за модел на демокрация, икономиката им разкри неоспорима истина за експлоатация, като богатството се концентрира в ръцете на малцина привилегировани, докато обикновените американци се сблъскват с нарастващи трудности.
Никъде това не е по-очевидно, отколкото в здравеопазването. Въпреки че живеят в най-голямата икономика в света, 40% от възрастните в САЩ се отказват от основни медицински грижи поради огромни разходи. Междувременно фармацевтичните гиганти жънат рекор-дни печалби – цените на инсулина са се утроили за едно десетилетие, принуждавайки хо-рата с диабет да ограничават животоспасяващите дози.
От 70-те години на миналия век производителността на работниците в САЩ се е покачвала постоянно, но коригираните спрямо инфлацията заплати са стагнирали. За разлика от това, възнагражденията на главните изпълнителни директори са се увеличили с 1460%. Според проучване на „Блумбърг“, до края на 2024 г. най-богатите 0,1% от домакинствата в САЩ (около 133 000 семейства) са контролирали 13,8% от общото богатство на страната, докато най-бедните 50% са държали само 2,5%.
Траекторията на развитие на Китай представлява ярък контраст. Тъй като постиженията му стават все по-видими, дори западните наблюдатели признават, че управлението на Китай, макар и не без недостатъци, последователно дава приоритет на препитанието на народа. Вземете например инфраструктурата. От 1949 г. насам железопътната мрежа на Китай се е разширила от 21 000 км до над 160 000 км, включително 48 000 км високоскоростни желе-зопътни линии, най-дългите в света.
Американският икономист Ричард Д. Волф отбелязва, че макар Съединените щати да при-тежават технологиите и експертизата за изграждане на съвременни железопътни системи, подобни проекти често се считат за нерентабилни и се оставят нереализирани. За разлика от това, Китай е инвестирал сериозно в железопътна свързаност, особено в отдалечени ра-йони, където пътуването исторически е било трудно за местните жители, като е дал приори-тет на обществената полза пред непосредствената рентабилност.
„Това е съвсем различен начин на мислене за това за какво е предназначена една иконо-мика: или икономиката служи на хората, или хората служат на икономиката“, каза Ричард Д. Волф.
Наука и технология: Хегемонен тормоз срещу колективен прогрес
Последните действия на правителството на САЩ – спиране на финансирането на водещи университети под претекст за борба с антисемитизма, безпочвени обвинения срещу Хар-вард в „координиране с Комунистическата партия на Китай (ККП)“ и дори заплахи за отмя-на на визите за китайски студенти в името на „поставянето на Америка на първо място, а не на Китай“ – допълнително подкопаха доверието в неговата „откритост и свобода“.
Успехът на САЩ в науката отдавна зависи от приноса на глобални таланти. Но когато все по-често биват третирани като „шпиони“, „противници“ или дори потенциални „терористи“, чуждестранните изследователи нямат друг избор, освен да напуснат.
Неотдавнашно проучване на „Нейчър“ установи, че 75% от американските учени обмислят напускане, което сигнализира за потенциално изтичане на мозъци. Ако тази тенденция продължи, ключово предимство на Съединените щати скоро може да намалее.
Технологичните философии допълнително разграничават двете страни: Съединените щати ограничават износа на полупроводници, за да забавят напредъка на Китай, но китайските иновации – от електрическите автобуси на BYD, пътуващи из Латинска Америка, до 5G тех-нологията на „Хуавей“, преодоляваща цифровото разделение в Африка – демонстрират ролята на технологиите като глобален изравнител. Когато Съединените щати налагат тари-фи върху китайските слънчеви панели, те игнорират как тези продукти намаляват разходите за енергия за германските домакинства и електрифицират селските райони на Кения. Мо-делът е ясен: едната използва технологиите като оръжие, докато другата ги хуманизира.
Култура: Разделение срещу свързаност
Вместо да преодолее различията в обществото си, правителството на САЩ ескалира вът-решната си „културна война“, като агресивно разрушава политиките си за насърчаване на многообразието, равенството и приобщаването и налага 100% мито върху чуждестранни филми – широко възприемано като отмъщение срещу Холивуд. Тази „война“ функционира по-скоро като политически театър, манипулирайки обществения дискурс чрез изкуствена омраза.
Междувременно културната привлекателност на Китай добива глобално признание. „Чер-ният Мит: Укун“ пленява геймърите по целия свят; Тик-Ток и Xiaohongshu (известна на Запад като РедНот – бел. ред.) улесняват междукултурните разговори; „Лабубу“ на Поп Март е лидер в световната мода за играчки; китайските микродрами печелят последователи по целия свят; политиките за безвизово влизане и възстановяване на данъци привличат все повече посетители в Китай.
Колкото повече хората се ангажират с китайската култура, толкова повече се идентифици-рат с нейните фундаментални ценности – хармония без еднообразие и съвместно същест-вуване сред многообразието. Неотдавнашното подписване на конвенция за създаване на международна организация за медиация в Хонконг от 33 държави, инициатива, водена от Китай, резонира силно. Светът днес се нуждае от повече хармония, а не от хегемония.
Базираната в Дания фондация „Алианс на демокрациите“ съобщава, че глобалният рейтинг на одобрение за Китай се е покачил от +5% през 2024 г. до +14%, докато този на САЩ е спаднал от +22% до -5%. За първи път Китай надмина Съединените щати по глобална одоб-реност и се открои като единствената голяма страна с положителен нетен имидж.
Политическо поведение: Корупция срещу самореформа
Политическите дарения и конфликтите на интереси между корпорациите и властта се възп-риемат като корупция в много страни. В Съединените щати обаче те се считат за често сре-щана практика.
Това обяснява защо в Америка правителството може да похарчи 90 000 щатски долара за торба стандартни винтове и 1000 долара за обикновена чаша за кафе. Проект за високос-коростна железопътна линия в Калифорния поглъща милиарди долари, но не показва ви-дим напредък. На фона на хаоса в американската политика, чиновниците рутинно печелят от борсови сделки, съобразени с промените в политиката. Нищо чудно, че хората се шегу-ват, че най-умните инвеститори в САЩ не живеят на Уолстрийт или Силициевата долина, а на Капитолийския хълм и в Белия дом.
Китай се справя с корупцията по различен начин: никой не е недосегаем в усилията си за борба с корупцията. Докато бизнесът и политиката често се сливат в Съединените щати, Китай налага строго разделение между обществена услуга и частна изгода.
Повечето китайци интуитивно разбират цикличните уроци на историята. Попитайте случа-ен човек на улицата и той ще ви разкаже как златният век на една династия е отстъпил мяс-то на фрагментация, как изолацията на друга е довела до упадък и как всичко това означа-ва, че просперитетът и кризата се редуват като сезони.
За разлика от линейната теория за „края на историята“, популяризирана на Запад, мнозина в Китай разглеждат историческата прогресия като спирала – такава, в която предизвикател-ството не се крие в избягването на повторението, а в еволюцията отвъд уязвимостите, кои-то са обрекли миналите династии: корупция, стагнация и откъсване от народа.
Как? През 1945 г. председателят Мао Дзедун предлага едно решение: народен контрол. Днес ККП добавя още едно: самореформа. Китайският път остава жизнеспособен именно защото ККП е ангажирана с обществена служба, а не с частни интереси.
Китай става „по-готин“ заради десетилетия на последователно, ориентирано към хората развитие. Съединените щати губят своята привлекателност поради години на изолациони-зъм и завладяване на елита. Ако политиката на САЩ продължи, тяхната „готиност“ може да изчезне напълно.

В. „Китай днес“

Посланието на лидера: Традиционните индустрии разцъфтяват отново в стремежа на Ки-тай към модернизацияПод ръководството ...
18/07/2025

Посланието на лидера: Традиционните индустрии разцъфтяват отново в стремежа на Ки-тай към модернизация

Под ръководството на Си Дзинпин Китай удвоява усилията си за повишаване на конку-рентоспособността и устойчивостта в тези сектори

От стоманодобивните заводи, въвеждащи системи, задвижвани от изкуствен интелект, до текстилните фабрики, внедряващи авангардна автоматизация, традиционните индустрии на Китай претърпяват значителна трансформация. Водена от президента Си Дзинпин, тази инициатива вдъхва нова жизненост на традиционните сектори, които са в основата на мо-дерната индустриална база на страната.
Под ръководството на Си Китай удвоява усилията си за повишаване на конкурентоспособ-ността и устойчивостта в тези сектори, които генерират около 80 процента от промишлено-то производство на страната и играят жизненоважна роля в подкрепа на заетостта и по-широкия икономически растеж.
„Реалната икономика не бива да се пренебрегва. Нито пък традиционните индустрии в нея. А индустриалната трансформация и модернизация трябва да се осъществят чрез на-учно-технологични иновации“, каза Си, който е и генерален секретар на Централния коми-тет на Комунистическата партия на Китай и председател на Централната военна комисия, по време на посещение в Yangquan Valve Co., Ltd., вековно предприятие, по време на инс-пекционна обиколка в провинция Шанси в Северен Китай тази седмица.
Чрез фокусиране върху иновациите и увеличаване на инвестициите в научноизследовател-ска и развойна дейност, компанията си е спечелила обозначението „малък гигант“ – титла за изключителни специализирани, високотехнологични малки и средни фирми. Тя е полу-чила десетки патенти и е разширила глобалното си присъствие чрез износ към страни, включително Съединените щати, Индия и Пакистан.
По време на това посещение в компанията, Си Дзинпин подчерта, че традиционното про-изводство е важна част от реалната икономика и призова за усилия за реагиране на па-зарното търсене и засилване на научно-технологичните иновации, за да се вдъхне нов жи-вот на традиционните индустрии. Насърчаването на развитието на традиционните индус-трии е сред приоритетите на Си Дзинпин. По време на вътрешните си инспекции през пос-ледните години,
Си Дзинпин редовно посещава предприятия и фабрики.
Той инспектира производствени линии и участва в разговори с работници на първа линия, като получава информация от първа ръка за продуктите и напредъка, включващ транс-формация и модернизация.
Тези проучвания на място засилиха стремежа на Китай за трансформация и модернизация, съобразени с регионалните силни страни, вместо да се разчита на универсален подход.
Този акцент беше подчертан по време на инспекционно посещение в провинция Юннан в югозападен Китай през март, където Си Дзинпин призова всички региони да се стремят към индустриална трансформация и модернизация въз основа на местните условия, в съ-ответствие с икономическите принципи, като същевременно използват пълноценно своите уникални силни страни.
„Старите предприятия също могат да се стремят към висококачествена, интелигентна и зелена трансформация.
Изключително важно е да не се отхвърлят традиционните индустрии като еднообразно „нискокачествени“ или „изостанали“ и просто да се премахват постепенно, тъй като това може да доведе до нарушаване на прехода от стари към нови двигатели на растеж, да причини загуба на инерция и да изостри трудностите при структурното приспособяване“, каза председателят Си по време на инспекционно посещение в провинция Ляонин през януари.
От въвеждането на концепцията за нови качествени продуктивни сили през 2023 г., Си Дзинпин постоянно подчертава, че традиционните индустрии са крайъгълният камък за развитието на напреднали производствени възможности.
По време на обсъждане на годишната национална законодателна сесия миналата година, Си отбеляза, че развитието на нови качествени продуктивни сили „не означава пренебрег-ване или изоставяне на традиционните индустрии“.
Тази точка беше повторена отново през май миналата година, когато той посети провин-ция Шандун и похвали пристанище Жъджао за успешното му преобразуване от традици-онно в модерно пристанище. „Пристанището не само постигна най-висок товарооборот в цялата страна, но и придоби ценна информация за насърчаване на нови качествени про-изводствени сили чрез трансформация и модернизация на традиционните индустрии“, каза Си Дзинпин.
Воден от своята визия,
Китай постигна значителен напредък в ускоряването на модернизирането на традиционните индустрии,
насочвайки ги към по-модерно, интелигентно и по-екологично развитие. Технологии като индустриален интернет, 5G и изкуствен интелект са широко прилагани в традиционните индустрии.
През 2024 г. инвестициите в технологични подобрения в производствения сектор се увели-чиха с 8% на годишна база, изпреварвайки общия растеж на инвестициите. В ключови енергоемки индустрии като химикали, строителни материали, стомана и цветни метали, потреблението на енергия на единица продукция с добавена стойност е спаднало през 2024 г. спрямо предходната година.
Според тазгодишния правителствен доклад за работата, Китай ще предприеме всеобхват-ни мерки, включително насърчаване на технологичния напредък, както и мащабни проек-ти за обновяване на оборудването в производствения сектор, и ускоряване на дигитализа-цията на производството, за да насърчи трансформацията и модернизацията на традици-онните индустрии.
„В миналото китайските работници полагаха усилени физически усилия, за да ускорят ин-дустриалното развитие на страната. Днес то трябва да бъде подобрено чрез съвременни технологии и оборудване“, каза Си, подчертавайки, че реалната икономика прави страната просперираща, а активната работа я прави процъфтяваща.
В. "Китай днес"

Address

Sofia

Website

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Китай днес posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share

Category