16/10/2025
На 11 октомври 2025г. се проведе среща на участниците от молитвата "Маргаритка" в Пловдив, в църквата на капуцините „Дева Мария на ангелите“. Градът бе избран неслучайно. Пловдивският регион е центърът на католицизма в България, а в района има само две „Маргаритки“ – за о. Даниел Желиер и за о. Ивелин Генов. Отец Ярослав Бабик, домакинът на срещата, за пореден път показа организаторската си дарба, разбира се, не без вдъхновение от Светия Дух. Той умело съчета разгласата на тази набожност с поклонничеството през Юбилейната година, чийто център в Пловдив е катедралата „Св. Людвик“. Отец Ивелин Генов от Хисаря и отец Марчин Грец от Бургас водиха своите групи от поклонници. Програмата включваше Броеница, конференция, Света литургия, Броеница на Божието милосърдие. В своята конференция о. Ярослав пространно разясни историята на Юбилейните години в Църквата, както и условията за получаване на индулгенции. Имаше възможност да бъде представен „Апостолатът на Маргаритката“ както откъм история, така и откъм практическото организиране на „Маргаритка за свещеник“. От София присъстваха пет участнички в „Маргаритки“, но от Хисаря пристигна цяла „Маргаритка“. Водени от Мария Бегова, участничките в „Маргаритката“ за о. Ивелин показаха, че са разбрали в дълбочина същността на Апостолата – да обгърнеш с молитвата си един свещеник за цял живот. Кратката молитва, която обгръща 7-те участници в една „Маргаритка“, изглежда нещо много просто и обикновено, каквото всъщност е и цветето маргаритка. Но в дълбоката си същност това молитвено намерение, свързано с обещание за цял живот в подкрепа на един свещеник, достига до сърцето на Църквата – Евхаристията и свещеническата служба. Ето защо е много важно да разцъфтяват „Маргаритки“. Не че свещениците веднага ще станат свети, но тази малка и невидима подкрепа, която се издига към небето, освен духовната си стойност дава и чисто човешка подкрепа, която също е много необходима в това звание. В тази връзка отец Роман Котевич емоционално даде силно свидетелство за невидимата връзка, която дава кураж и сила в пътя на свещеничеството. За разлика от първата среща сега свещениците бяха повече – шестима. Което ясно показва ангажираността и взаимната връзка между тези, които се молят за свещениците, и тези, които оценявам важността на този подарък. Тази среща на участници от различни части на България, събрани около Евхаристията и своите свещеници, отново ни накара да почувстваме живото сърце на Църквата, в което всички сме едно, загрижени едни за други. Израз на тази загриженост е и инициативата „Лозето на Рахил“, представена от отец Артур, която предлага духовно изцерение на жените, направили аборт, която се провежда при Сестрите Бенедиктинки в Царев брод.
Когато тръгвахме от София, тайно се надявахме, че може би тази среща ще стане повод за създаването на поне една нова „Маргаритка“. Жените от Хисаря обаче ни бяха преварили. Те се бяха организирали да направят още една „Маргаритка“. Този път за предишния им свещеник о. Милко Топалски. След шествието, предвождано от францисканския Кръст и отец Ярослав, стигнахме до портите на покаянието и опрощението на „Св. Людвик“. Там отново имаше молитви и литания. А в самата катедрала след казването на Броеницата на Божието милосърдие жените от Хисаря дадоха тържествените си обещания за новата „Маргаритка“ на о. Милко.
На връщане във влака за София си дадохме сметка, че бяхме преживели едно малко поклонничество.
