06/12/2025
ИЗВОДИТЕ НА ПРОФ. СТОЛЕШНИКОВ ЗА ЛИМФНАТА СИСТЕМА
Най-важният лимфен орган е далакът.
Централи по очистването на лимфата са лимфните възли, разположени на протоците й. Съществуват канали, по които тече лимфата. Лимфата не се изтласква като кръвта от сърцето, а циркулира благодарение на съкращаването на скелетните и дихателните мускули. Ако кръвта извършва пълен оборот средно за 27 секунди, лимфата тече лениво, за цял ден преодолява своя път само 5-6 пъти. Тя се движи пасивно за сметка на съкращаването на съседните мускули.
Кръвта доставя хранителни вещества до клетките, но отнема от тях само въглеродния двуокис.
Лимфата протича през междуклетъчната течност, забирайки токсини, отработени белтъчини, излишната вода от нея, и попада в лимфните протоци. Чрез тях лимфата стига до лимфните възли, които са лимфни филтри. Част от веществата остава в тях, след това попадайки в първичната отделителна система, т. е. в бъбреците, където протича обработката на всякакви вредности.
Част от веществата лимфата отнася по-нататък и ги отдава на кръвта, която ги носи до черния дроб, където те се разлагат на по-малко вредни вещества или въобще се неутрализират или превръщат в нещо полезно.
Очистителната функция на лимфата е най-главната, но не е единствената. Лимфа изтича от раните заедно с кръв, помагайки на организма да се съпротивява на вредоносни агенти.
Лимфата няма сърце и я движат освен мускулите и собствената гладка мускулатура. Помага й диафрагмата при дихателните движения.
Когато междуклетъчната течност попадне в лимфните съдове вече се нарича лимфа. По своя състав тя прилича на кръвната плазма. В нея, както и в кръвта, обитават тромбоцити и левкоцити, които се наричат вече лимфоцити.
Сама по себе си лимфата се получава в резултат от всмукването на междутъканната течност в лимфните капиляри. Заедно с нея в капилярите се всмукват и белтъчини, които поради своите размери не могат да се промъкнат обратно в кръвоносните капиляри, и части от разрушили се клетки и чуждородни частици, попаднали в организма ни по различни пътища.
Лимфните капиляри се сливат в по-големи лимфни съдове и се обединяват в два големи лимфни протока. Първият е гръдният проток, в който се влива лимфата от цялото тяло, без дясната половина на шията и главата.
Лимфните съдове от дясната половина на главата и шията образуват десния проток, който се влива в същите вени, но вече от дясната страна на тялото. Цялата лимфа от тялото попада във вените.
В цялата лимфна система циркулират само 1,5-2 литра лимфа.
Движението й се осъществява от мускулните елементи на стените на лимфните съдове и от съкращаването на нашите скелетни мускули при движение на тялото, работата на вътрешните органи и отрицателния натиск, който възниква в гърдите при дишането.
С една дума, всичко е насочено към постоянно циркулиране на лимфата, към постоянно очистване на нашия организъм.
В излизащите от всевъзможните органи лимфни съдове винаги има от 1 до 10 лимфни възела, при това най-много са на съдовете, които носят лимфата от тънкото и дебелото черво, бъбреците, стомаха и белия дроб, т. е. от онези места, откъдето е най-възможно проникването на вируси диверсанти и микроби окупатори.
В лимфните възли се образуват и размножават различни видове лимфоцити.
По времето на схватка с микроби, токсини и други патогени, лимфните възли се увеличават, тъй като лимфоцитите за борбата трябва да бъдат повече.
