09/02/2024
За маминото синче и принцесата на татко /Как ставаме мъже и жени?/
/от книгата на Г. Вебер "Два вида щастие", която представлява описание на семинари на Берт Хелингер/
"Какво трябва да правим, за да се научим как да развиваме собствения си пол, да го приемаме, да го разпознаваме и да му съответстваме? Да започнем с момчетата. Като дете момчето е в областта на влиянието на майката, от нея то се научава какво е женствеността. Ако си остане там, момчето възприема женското отвъд мярката и то залива душата му. Това не позволява на момчето да приеме баща си, мъжкият принцип в него се стеснява и колкото повече времето минава, толкова повече изчезва. В сферата на влияние на майката нейния син се развива до нивото на юношата, но не и на мъжа. Той става завоевател на женските сърца, любовник, но не и съпруг. За да стане мъж, той трябва да се справи с изкушението самият той да се превърне в жена и да се отърве от илюзията, че може да бъде жена. Следователно той трябва да изостави първата жена в живота си /майката/ и колкото се може по-рано да премине от сферата на влияние на майка си към сферата на влияние на баща си. Да се откъсне от майка си и да застане до баща си. За синът това е огромен отказ и радикална промяна. В предишни времена този преход се е осъществявал съзнателно с помощта на ритуали за инициация. След тях момчето отива в света на мъжете и вече не може да се върне при майка си. В нашата култура преходният момент на раздялата с майката се случваше, когато младежът беше призоваван да отбие военната си служба. Там момчетата се превръщаха в мъже. Днес те могат да изберат алтернатива на службата и да си останат мамини синчета.
До баща си синът става мъж, който изоставя женското в себе си. Тогава той може да предостави на жената до себе си тя да му дари женското и така се формират надеждни и силни отношения.
Дъщерята също отначало се намира до майка си и я възприема интензивно, но по-различно от сина. Тя скоро започва да се свързва с баща си. Първото запознаване с мъжкото начало за нея се осъществява във връзка с бащата и с това мъжкото я очарова. И ако тя остане в сферата на влияние на баща си, душата ѝ се преизпълва с мъжкото. Тогава тя може да стане само момиче, но не и жена; любовница, но не и съпруга. По -късно тя няма да може да се сближи напълно с друг мъж, да го оцени и да го постави до себе си като равен.
За да стане жена, момичето трябва да изостави първия мъж в живота си, тоест баща си, да се отдалечи от него, да се върне отново при майка си и да застане до нея. Там тя ще се превърне в жена и по-късно отново ще намери своя мъж, на когото ще е способна да позволи да ѝ предостави своята мъжественост. Това е точно обратното на нарцистичната идея, че жената трябва да развие мъжки качества в себе си.
Най -добрият брак е този, в който синът на бащата се жени за дъщерята на майката. Но често се случва принцесата на татко да се омъжи за маминото синче. Тогава в брака възникват проблеми, в него няма напрежение и сила.
Така че темата за отказа на сина от майката възниква доста рано. Мисля, че някъде на възраст от шест до седем години. Вярно, не мога да го докажа, няма научни изследвания по този въпрос..."
Чрез Людмил Стефанов
