19/04/2025
🚂🚃🚃 ТУ -ТУУУ...
или Слово за Възкресение...
В началото бе Тишината...
В Тишината – Духът...
В Духа – Словото...
И Словото стана Път…
И ето, днес, в този свят, все още разпънат на кръст между светлината и сянката; между индивидуация и социализация; между промяна и стремеж към илюзорна трайност - ние празнуваме Възкресението… на което аз ви предлагам малко по-различен прочит.
Можем да празнуваме Възкресението не просто като спомен за едно чудо, случило се преди две хилядолетия, а като вътрешна реалност, която пулсира във всяка клетка на съществото ни. Можем... а ще го направим ли?!
Възкресение не е просто събитие – то е Пробуждане… Преминаване… Трансмутация...
От смърт към живот.
От страх към любов.
От форма към същност.
Животът не е линейно движение, а вечен дъх на Космоса – вдишване и издишване на Съзнанието.
Разпятието не е провал, а последен предел на старата форма. Това е алхимичното разлагане на Егото – великото Nigredo, „тъмната нощ на душата“, в която всичко фалшиво и повърхностно се разпада…
Исус на кръста е архетипът на Съзнанието, което избира да НЕ бяга от болката, а да я прегърне.
Разпънат между реалностите, Христос не умира, защото вече се е отказал от всичко, което може да бъде загубено. Той е като вълната, разбила се в скалата… но никога не можеща да се откъсне от морето. Той е и самата скала, и вълната, и самото море… Алфа и Омега…
Камъкът пред гроба Му е символ на всичко, което човек поставя като крайна граница (илюзия): „Няма смисъл!“ „Не мога!“ „Това е краят!“
Но онзи, който е слязъл в тъмнината на себе си, който е погледнал страха без страх, който е прозрял илюзията на вината, срама и самотата – той вече носи в себе си Живия Живот.
Защото Възкресението не започва с ликуване, чукане с яйца и плюскане на козунаци, а с тишина… с вътрешна смърт. С предаване!
Това, което се предава (смирява), не умира – той се освобождава…
Исус не идва, за да създаде религия! Той идва, за да събуди вътрешната памет на човечеството – Паметта, че ние не сме тела, които имат души, а сме Души, които танцуват временно в тленни тела…
Христос НЕ казва „Бъди християнин“! Той вдъхновява: „Бъди светлина на света!“
Той не поиска поклонение, а вместо това уверява: „Вие ще вършите по-големи дела от Мен!“
Христос не умря, за да бъдеш виновен и за да ти втълпяват вина брадати старчета и мракобесни институции, а за да разбереш, че си отговорен за изборите…
Христос не възкръсна, за да бъде възхваляван, а за да ти покаже, че и ти можеш да възкръснеш – тук и сега, от всяка форма на мъртъв живот: апатия, безлюбие, безсмислие, безгласност…
Христос не избра болката. Той избра Любовта, която не се страхува от болката…
Той ни показва, че смисъл не се намира, нито е записан в книги, нито се дава, а се създава през избор и действие…
В този ред на мисли да възкръснеш означава да избереш себе си отново – но вече без маските, без страховете, без уговорките…
Съществува само един грях – ЗАБРАВАТА.
Да забравиш, че си Цялото (с помощта на институционализирана религия, която ти промива мозъка), че си едновременно капка и океан, че не Христос е твоя път, истина и живот, а че ти си своя собствен Път, Истина и Живот…
В този свят на разсейване, свръхстимулация и шум – Възкресението е тишина, вътрешна яснота и свещен избор: да НЕ се завърнеш към старото, дори когато то е удобно. Да не търсиш сигурност, а Истина…
Какво е Бог (GOD)?
Просто игра на думи…
Giving... Oneness... Destiny...
Да даряваш от Себе си, осъзнавайки, че всичко е Едно, и че това е твоето най-дълбоко предназначение. Това е Христовото съзнание...
Светът НЕ се нуждае от още догми. Светът има нужда от Присъствие със Смисъл и най-вече
от хора, които възкръсват, докато са още живи…
Нека този Великден не бъде само обредна традиция!
Нека бъде вътрешно събитие!
Нека ти бъдеш гробът, който се отваря!
Нека ти бъдеш камъкът, който се отмества!
Нека ти бъдеш Христос, който се изправя!
Нека възкръсването ти бъде тихо… Истинско… Вечно…
