31/12/2025
В утрото на последния ден на тази година имам да кажа две неща (или двадесет):
1.Като човек, който се занимава с книги (къде успешно, къде – не) първо во казвам, че няма по-интересна книга от вашия личен свят и живот, така че прочетете най-сетне този бестселър.
2. Прочетете „Х като сапун“ на Гери Дечева. Казвам го така, защото аз лично не познавам жената, която пише. Тя е някакво мое подсъзнателно „аз“, което не искам да опознавам. От ужас. И знам, че когато кажа така, по-малко хора ще я прочетат, което е целта ми. Не знам как да го обясня. Мисля, че е страх от дефекторите.
3. Аз като ви казах да не се къпете миналата година за посрещането на новата, за да не ви е@ава новата, понеже никой не иска с**с с мръсни неща, никой не ме послуша. На ви сега – влизаме в 2026-та с много питанки. Сигурна съм, че ще е годината на големите Ах! и Ох! И не винаги ще е от екстаз. Така е всяка година, не е ли? Но тази година е различна, защото влизаме в ерата на изкуствения интелект, в която всъщност навлязохме доста отдавна, и много хора си правят едни картинки тук за повече показност, но личи, че не са ги правили те, и някак се излагат. Когато останете без работа и ИИ во вземе всичко, ще се вайкате, но аз съм длъжна да предупредя. Ако се питате защо не ви харесвам картинките или картичките – това е причината – направени от технологии неща с ламаринено послание: tacky and cringe. Толкова ги мързи някои хора, че не могат едно послание да напишат сами.
4. Уверявам ви, че в България ще има отворени магазини още утре сутринта. Яденето няма да свърши, нито пък пиенето.
3. Играйте белот преди това, за да започнете с добър резултат поне в едно нещо, като мен. Но не играйте покер, като мен.
4. Ако (когато) се напиете, един съвет от патило: не бъркайте пиратка с бенгалски огън. Аз тогава се чудех що така смърди тоя бенгалски, пък то... на. Сега, като пълен трезвеник, не мога да дам нови съвети.
5. На тези, за които съм голяма лъжица – не бе, устите ви са стиснати. За думи де. Иначе за кавал и тромпет и кофти думи спирка нямат някои хора.
6. Не, не съм кучка. Такава съм само за хора, които не ме познават. Иначе лая, хапя там, ама с добро бе. ‘Щото ви обичам.
7. За тези, за които съм почасово присъствие — хонорарът почасово се вдига още преди пет години.
8. Безрезервно обичам семейството си. Всички нормални семейства из(по)карват празниците, ама се обичат.
9. Много станаха, но ако ще мрънкате за нещо, помнете че има хора, които ще работят в болници, в полицията, пожарникари, болни и самотни хора, хора без пари, хора, които няма да празнуват, за да ви е добре на вас, така че мрънкайте си, но тихичко, да не ви чуват другите.
10. Спрете за един ден с политиката, или не спирайте, защо пък да си затваряме очите, но и бъдете с децата си, но пък и не им вземайте телефоните днес— може да не сте им интересни и да не искат да слушат заваляното „ти мен уважаваш ли мъ“. Обичайте се един ден поне. Аз ще се опитам да обичам повече от десет души днес. Толкоз. Изпих си кафето, да стана да направя още едно.
11. Ако някой приятел ви е напуснал, значи не ви е бил приятел, така че не плачете за края на връзки и отношения, които не са били там поначало.
12. На хората, които умеят само да критикуват неща, от които не разбират, е, вече съм им казала. И не, няма да се извиня за езика. Не може да ме убедите, че си говорите литературно у дома, а ако е така, аз не си пия кафето с повдигнато кутре и съм човек, който използва всички думи в речника.
пп: Нали знаете, когато двама родители се карат постоянно и се разделят един ден и даже не обясняват на детето си защо? Е, на, ние всички сме това дете, което „големите“ там горе държат в безизвестност и го лъжат нещо, да не го боляло уж, за негово добро уж. И после това дете израства за една нощ (или повече, но израства) и се изправя да им иска сметка. Ние сме това пораснало без време дете, което обаче иска сметка по грешния начин: с агресия. И там е проблемът.
Айде, че стана дълго пак. Весело на всички и с вяра, че следващата година ще е по-лесна, но раждането на всичко добро боли като всяко раждане, а злото не винаги си отива с охота. И да сме реалисти – злото не си отива, та то е в самите нас и ако го нямаше, как щяхме да разберем какво е добро. Оплевете си двора, искам да кажа. След празниците. Айде, отивайте да готвите.
Всъщност, сериозно, пожелавам ви здраве. Всичко останало се нарежда.
Гергана Дечева
(пожелавам ви го буквално всяка година, с леки изменения, обаче никой не чува)
