07/11/2025
@последователи https://www.facebook.com/photo/?fbid=1391744625656415&set=a.276724317158457
Позицията ми по така наречената “streaming resolution” е доста конкретна: това е поредният удар върху артистите от Балканите - регион, който и без това е системно пренебрегван от европейските културни политики.
Докато “големите” пазари обсъждат проценти и алгоритми, нашите артисти се чудят как да си платят тока в репетиционната. Повечето български и балкански музиканти изкарват по-малко от 10 евро на месец от стрийминг. И докато в Европа МАСОВО говорят за “равен достъп” и “подкрепа на културното многообразие”, реалността е, че се създава алгоритмична колония, в която българският, сръбският, албанският или гръцкият език просто не съществуват.
От миналата година Spotify демонетизира всички песни с под 1000 стрийма - уж техническа мярка, но всъщност катастрофа за артистите от Балканите. В регион с над 55 милиона души няма нито един локален куратор или редактор, който да следи, подбира и представя местната сцена пред света.
Резултатът е явен – алгоритмите не отчитат нашето съществуване. Пазарът е сегментиран, а СТОТИЦИ от най-известните артисти в България, Сърбия, Северна Македония, Албания, Косово, Босна, Хърватия и Черна гора биват напълно изолирани от системата, само защото не са преминали един произволен праг от 1000 слушания на година.
Нашата музика не пресича граници, защото системата не и позволява. Защото, за да се добереш до нечии уши, трябва да платиш - с реклами, плейлистинг услуги и PR бюджети, които повечето артисти тук дори не могат да си представят.
Културната ни идентичност се изтрива не със закони, а с алгоритми. И ако Европа наистина вярва в многообразието и в собствения си слоган “united in diversity”, е време да спре да гледа на Балканите като на задния двор на континента, защото много скоро няма да има какво да „диверсифицираме“.
Многообразията ни ще бъдат изтрити – не с цензура, а с мълчание.
Много бих искала да добавя и нещо друго, което ме изненада неприятно - едно конкретно отсъствие.
Това на депутата Христо, който преди да стане политик, в продължение на 25 години беше музикален изпълнител. Човек, който буквално стъпи в Европейския парламент заради своята артистична кариера и връзката си с културата.
А най-малкото – като вицепредседател на Комисията по култура в ЕП, това не е просто негова отговорност, а задължение да бъде точно на такива дискусии, когато се решава бъдещето на европейските артисти. Част от които е и самият той!
Нелепо е, меко казано. Докато ние, представители на музиката от „периферията“, се борим да бъдем чути, хората, които трябва да защитават гласа ни, избират да отсъстват.
И после защо Балканите все оставали “встрани”?
Не, просто никой не си прави труда да дойде и да седне на масата.
P.S. Ицо - впрочем, половината ви репертоар на Ъпсурт страда от това.
Ако изобщо ти пука.
