Списание "Природа"

08/08/2025

Маймунската шарка отново настъпва в Африка, съобщава днес в-к "24 часа". Около това заболяване периодично се появяват сензационни заглавия, които експлоатират страховете от нова пандемия, едва ли не сходна като заплаха с Covid-19. Вижте каква е гледната точка на науката в статия на академик Гълъбов от юни 2022 година, когато също имаше сензационни заглавия около маймунската шарка."

02/08/2025

Горските пожари в терминологията на специалистите са "природни нарушения" и в по-общ план не са фатални бедствия, макар че създават сериозни, но временни проблеми. Понякога са и възможност на гората да се излекува. Показателен пример е Витоша след големия пожар от 2012 година. Повече подробности за тази планинска драма в.

18/07/2025

Историята на БАН оживява отново! Гледайте "155 години БАН. Живият дух на създателите" за трети път по националната телевизия
БНТ 4, 19.07.2025 (събота), 21:00

https://bnt.bg/news/155-godini-ban-zhiviyat-duh-na-sazdatelite-334843news.html?fbclid=IwY2xjawLm6IRleHRuA2FlbQIxMQABHjTCyMLqCt-gH65m9e8cu2J8aInQvncegTsvn-1MwqHXKJnq1gnUXXk5jxrT_aem_oEIjBqKjTtAIGDDzpDm2Xg

Документален филм Режисьор: Ина АневаМузика: Огнян Николов 155 години БАН – Живият дух на създателите е вдъхновяващ разказ за несломимия дух и отд...

17/07/2025

В Румъния мечките вече стават сериозен проблем. При оптимална численост 4000 екземпляра за цялата страна, те вече са над 10 000. Зачестиха и тежките инциденти с нападения над хора, включително със смъртни случаи. Министърът на околната среда Диана Бузояну предвижда рязко увеличение на глобите за лицата, които хранят диви животни. "Мечките свикват да получават храна, вече нямат страх от хората и в определен момент се стига до драматични инциденти", обясни тя. Италиански мотоциклетист загина в началото на юли, след като беше нападнат от мечка на известния планински път Трансфъгъръшан. Повече подробности вижте в съобщението на БТА

Румънският министър на околната среда, водите и горите Диана Бузояну съобщи, че министерството, което ръководи, работи по проект, предвиждащ "драстично" увеличение ...

12/07/2025

Затоплянето е довело да рязко спадане на нивото на Дунав и остров Лелека, вече не е остров. Това може да се прочете във в-к Стандарт https://www.standartnews.com/regionalni/narodat-se-hvana-za-glavata-unikalen-ostrov-u-nas-se-prevarna-v-pustinya-601923.html
Списание Природа припомня за добрите години в историята на тоя остров, описани от неподражаемото перо на Еберхард Унджиян

Вижте неговата статия тук https://priroda.bas.bg/%d0%bc%d0%be%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b8-%d1%81-%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2-%d0%bb%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d0%b0/

Водата се оттегля тук, защото климатичните промени са причина нивото на река Дунав да спада

02/06/2025

Изложба „Подводната вкаменена гора“ ще бъде открита утре, 3 юни от 17. часа в Националния природонаучен музей и ще може да бъда разгледана до 30 август. Официални гости на събитието ще бъдат проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев, участници в подводната експедиция, довела до установяването на феномена, проф. д-р Климент Найденов, декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Тихомир Янакиев, кмет на Община Созопол и Олга Рахнева, секретар на Постоянната научно-експертна комисия по Биология към Фонд „Научни изследвания“.

Изложбата е резултат от първото мултидисциплинарно проучване на природния феномен „Подводна вкаменена гора“, който включва останки на някогашна гора от блатни кипариси, вкаменени преди около 20 милиона години и запазени до днес, благодарение на безкислородната среда на дъното на Черно море, на около 18 метра дълбочина, в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър.

28/05/2025

Все още не е напълно ясно дали растенията могат да си "говорят", но те могат да се движат, макар и не по привичния за хората (и бозайниците) начин. Вижте повече подробности в статията на проф. Нина Бакърджиева в сп. Природа.

Движението е свойство на живите системи, чрез което те осъществяват връзката си със заобикалящата ги среда и така осигуряват преживяването си. При повечето органи....

27/05/2025

Изложбата „Звездното небе – митология и наука“ бе открита в Националния етнографски музей – БАН. Експозицията представя светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, както и научните открития, които разкриват и обясняват законите на Вселената.
Изложбата е плод на близо двугодишен на голям интердисциплинарен екип, включващ специалисти в различни области – етнолози, астрономи, инженери, дизайнери и др.

23/05/2025

Първа снимка на субалпийски космат плъх (Mallomys istapantap) бе публикувана в научното списание Mamalia и разпространена в интернет (https://phys.org/news/2025-05-mysterious-giant-woolly-rat-largest.html). Големият гризач живее в планините на Нова Гвинея, до 3700 метра надморска височина. Описан е за пръв път през 1989 година. Има няколко музейни експоната, но досега нямаше снимки в естествен хабитат. Снимките са дело на чешка експедиция по тихоокеанските острови, като постижението е на аспиранта Франишек Веймелка.

22/05/2025

Д-р Трифон Трифонов, ръководител на българската група за търсене на екзопланети към проекта „EXO-RESTART” към катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ „Св.
Кл. Охридски“ е един от водещите автори на научна статия, публикувана в престижното списание Nature.
Статията доказва съществуването на екзопланета в тясна двойна звездна система на 73 светлинни години от Земята. Екзопланетата е открита около по-масивната звезда и е с ретроградна орбита т.е. обикаля в посока, обратна на тази
на движението на втората звездата-спътник. Подобна орбитална конфигурация е наблюдавана за първи път и е ключовa за разбирането на формирането и еволюцията на
екзопланети в тесни двойни звезди системи.

Повече информация и графики за илюстрация ще откриете в прикачените файлове и на
адрес:

Д-р Трифон Трифонов, ръководител на българската група за търсене на екзопланети към проекта „EXO-RESTART” към катедра „Астрономия“ към Физическия факултет…

20/05/2025

Как се развиваше природозащитата в България през втората половина на ХХ век - интервю на проф. Николай Спасов за "Зелени закони"

24/03/2025

Какво се крие зад прогнозите на хороскопа - истини, кодирани в движенията на звездното небе или просто в тях ние проектираме нашите желания и страхове? Милиони си задават този въпрос и често имат в главите си готов отговор, без да познават реално небесната механика.
А ето и отговора на професионален астроном - проф. Евгени Семков. За съжаление това е последният материал, който той остави за списание Природа.

Още при зараждането на първите цивилизации хората опитвали да разберат загадката на звездното небе, като я обяснявали с помощта на познатото – събития и факти от т...