Списание "Природа"

28/11/2025

Старият бряст е символ на Сливен и любимо място за поколения. Запознайте се с неговата удивителна биография, разказана от професионален историк

Легендата за възкръсналия бряст ное. 27, 2025 Иван Русев Чл.-кор. проф. дин Иван Русев е роден в Сливен през 1963 година. Завършва „История“ във ВТУ и през 1989 г. започва раб...

11/11/2025

На 14 ноември 2025 г. (петък) от 10:00 часа Физическият факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и
ползотворни часа.
Обществото на обединените нации (ООН) обяви 2025 г. за Международна година на квантовата наука и технологии, а Нобеловата награда по физика за 2025 г. свързана с квантовата механика и открития, които предоставят възможности за разработване на следващото поколение квантови технологии, включително квантови компютри, квантови сензори и др. По този повод откриващата лекция на Есенният ден на отворените врати е на тема „Пътешествие в света на квантовите компютри“. Тя ще бъде изнесена от доц.
д-р Боян Торосов от Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН. Доц. Торосов е съавтор на научна статия с проф. Джон Мартинис, един от Нобеловите лауреати за тази година.

В рамките на събитието за първи път в България ще бъде представен първият китайски документален филм, заснет в Космоса. „Синята планета през илюминатора - Шънджоу-13“
ще бъде на китайски език с английски субтитри, като премиерата се реализира с партньорството на Посолството на Китайската Народна Република в България и Института
за космически изследвания и технологии към БАН.

Посетителите ще могат да разгледат и обновената Астрономическа обсерватория на Софийския университет в парк „Борисова градина“, която съвсем наскоро отново отвори врати след мащабни и продължителни реновационни дейности.
Програмата там ще започне от 12 часа, като ще включва наблюдения на Слънцето (при хубаво време) и лекционна програма с научно-популярни лекции от 14 до 16 часа.

Като част от събитието посетителите ще могат също да се насладят на множество интересни научни демонстрации за всички възрасти, да посетят водещи лаборатории във
Физическия факултет и да научат повече за възможностите за обучение и развитие в различни области на физиката, както и да зададат своите въпроси.
Събитието е напълно безплатно и не изисква предварителна регистрация.

03/11/2025

„Вкуси космоса“ е мотото на едно от интересните събития на Националния етнографски музей-БАН. Става дума за дегустация и представяне на „космическа“ храна, като посетителите могат да я пробват, за да се уверят лично, че макар да е „вечна“ като трайност и значително по-лека като тежест и по-малка като обем, тя запазва не само хранителните, но и вкусовите си качества.
Технологията за запазване на храната чрез лиофилизиране е разработена през 80-те години на миналия от БАН в рамките на ксмическата програма. Трансформацията на храната бе представена от учени и специалисти от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, както и от фирма "Антарта" АД, която днес инвестира в пазарен проект за реализация на българското космическо меню.
Дегустацията всъщност бе съпътстващо мероприятие към изложбата "Звездното небе - митология и наука", която предлага на всеки посетител едно вълнуващо пътуване в света на звездите. Тя събира под един покрив културно и научно наследство в областта на историята, митологията, астрономията и космонавтиката.

24/10/2025

Списание Природа вече е изцяло дигитално. Първият брой от новата електронна ера вече е качен на сайта и може да бъде видян на следния линк
https://priroda.bas.bg/wp-content/uploads/2025/10/priroda_1_2025.pdf
В него можете да прочетете следните материали
Николай Спасов
1. Списание „Природа“ вече преминава изцяло в електронен вариант
Стефан Плачков
2. Галилео Галилей и началото на научната революция

Ина Анева, Димитър Иванов
3. Река Дунав – природен феномен и огледало на екологичните промени

Владимир Владимиров, Александър Ташев, Николай Ташев
4. Два чуждоземни вида девесил в България – красиви, но опасни

Ангел Гълъбов
5. Инфлуенца или грип

Данаил Таков, Петър Остоич
6. Малките пакостници: насекомите и паякообразните като
преносители на болести в историята и днес

Мариана Панайотова-Пенчева
7. Любопитно за паразитите
Мариана Панайотова-Пенчева
8. Разнообразие и циркулация на паразитните червеи

Пенчо Маркишки
9. Стари народни методи за ориентиране и определяне на
времето по звездите

Десислава Нешева
10. Възобновяване на видове
Рецензия
Васил Големански
11. Я. Найденов, А. Александров, И. Илиев, Н. Стоянов, 2024. Екологични, социални и икономически функции на горите и парковете

Златозар Боев
12. Южноамериканските копитни бозайници – уникални
и разнообразни

Емилия Зафираки
13. Три седмици в дъждовната гора на Амазония

14. Различен поглед

21/10/2025

Честит юбилей проф. Боев!
Професор Златозар Боев отпразнува 70-ия си рожден ден с колеги и приятели в Националния природонаучен музей, където е преминала научната му кариера. На тържеството му бе връчен и почетен плакет "акад. Иват Буреш". Проф. Боев е един от най-активните автори в сп. Природа и редакцията му честити юбилея с пожелание за още много години и статии.

08/10/2025

Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги спечелиха Нобеловата награда за химия. Наградата им се присъжда за "разработването на метало-органични рамки”.
Те създават молекулярни конструкции с големи пространства, през които могат да преминават газове и други химични вещества.
Тези конструкции, наречени метало-органични рамки, могат да се използват за събиране на вода от пустинния въздух, улавяне на въглероден диоксид, съхранение на токсични газове или катализиране на химични реакции.
В създадените от тримата нобелови лауреати конструкции металните йони функционират като крайъгълни камъни, които са свързани с дълги органични (въглеродни) молекули. Заедно металните йони и молекулите са организирани така, че да образуват кристали, които съдържат големи кухини.

Тези порести материали се наричат метало-органични рамки (M*F). Чрез промяна на градивните елементи, използвани в тях, химиците могат да ги проектират така, че да улавят и съхраняват специфични вещества. M*F могат също така да предизвикват химични реакции или да провеждат електричество.

08/10/2025

Новият брой на сп. Природа, първи от дигиталната ера, вече е на разположение на читателите на сайта на списанието. До него може да се стигне със следния линкhttps://priroda.bas.bg/wp-content/uploads/2025/10/priroda_1_2025.pdf
чрез секцията "архив" може да се прелисти и свали и всяка отделна статия.
Ето и съдържанието на броя:

Николай Спасов
1. Списание „Природа“ вече преминава изцяло в електронен вариант
Летопис на науката
Стефан Плачков
2. Галилео Галилей и началото на научната революция

Зелена планета
Ина Анева, Димитър Иванов
3. Река Дунав – природен феномен и огледало на екологичните промени

Владимир Владимиров, Александър Ташев, Николай Ташев
4. Два чуждоземни вида девесил в България – красиви, но опасни

Човекът
Ангел Гълъбов
5. Инфлуенца или грип

Данаил Таков, Петър Остоич
6. Малките пакостници: насекомите и паякообразните като
преносители на болести в историята и днес

Хоризонти на науката
Мариана Панайотова-Пенчева
7. Любопитно за паразитите
Мариана Панайотова-Пенчева
8. Разнообразие и циркулация на паразитните червеи
Небето над нас
Пенчо Маркишки
9. Стари народни методи за ориентиране и определяне на
времето по звездите
Тайните на генома
Десислава Нешева
10. Възобновяване на видове
Рецензия
Васил Големански
11. Я. Найденов, А. Александров, И. Илиев, Н. Стоянов, 2024. Екологични, социални и икономически функции на горите и парковете

Фосилна летопис
Златозар Боев
12. Южноамериканските копитни бозайници – уникални
и разнообразни
Пътешествие
Емилия Зафираки
13. Три седмици в дъждовната гора на Амазония

През обектива
14. Различен поглед

07/10/2025

Нобеловата награда за физика за 2025 г. e присъдена на Джон Кларк на Джон Кларк, Мишел Х. Девор и Джон М. Мартинес ''за откритието на макроскопичния квантов тунелен ефект и квантуването на енергията в електрическа верига'', предаде официалният сайт на Нобеловия комитет.

В серия от експерименти лауреатите демонстрират, че свойствата на квантовия свят могат да бъдат конкретизирани в система, достатъчно голяма, за да се побере в ръка. Тази свръхпроводяща електрическа система може да тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава директно през стена.

"Чудесно е, че можем да отбележим начина, по който квантовата механика предлага нови изненади. Това е и изключително полезно, тъй като квантовата механика е основата на всички цифрови технологии'', казва Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.

06/10/2025

Нобеловата седмица започна
Нобeловата награда за физиология или медицина тази година се присъжда на трима учени – Мери Бранкоу (Mary E. Brunkow), Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Шимон Сакагучи (Shimon Sakaguchi).
Престижното отличие се присъжда за открития в областта на периферната имунна толерантност, която е своеобразен охранител на тялото в процеса на борбата със заразите.
Най-общо те разкриват ролята на т.нар. регулаторни Т-клетки, които могат да предпазват имунните клетки от атака върху собственото тяло. Тази година паричната равностойност на наградата е 11 милиона крони (1 168 192 щатски долара). Тя се поделя поравно между тримата лауреати.
Днес регулаторните Т-клетки вече се използват за разработване на лечения за автоимунни заболявания и рак.
„Техните открития са били решаващи за нашето разбиране за това как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания“, каза Оле Кемпе, председател на Нобеловия комитет.

25/08/2025

Българските ученици се представиха отлично на Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOАА), която се проведе в Индия. Златни медали извоюваха от Светослав Арабов (IX клас в Математическата гимназия във Варна), Елена Йорданова (XI клас в Математическата гимназия в Русе) и Петър Попов (XI клас в Природо-математическата гимназия в Гоце Делчев). Сребърно отличие спечели Лора Лукманова (XII клас в Софийската математическа гимназия), Атанас Митрев (XI клас в Езиковата гимназия в Кърджали) се зъвръща с почетна грамота. Ръководители на отбора бяха Никола Каравасилев и Стефан Иванов от Съюза на астрономите в България. В олимпиадата участваха над 280 ученици от 63 държави.

08/08/2025

Маймунската шарка отново настъпва в Африка, съобщава днес в-к "24 часа". Около това заболяване периодично се появяват сензационни заглавия, които експлоатират страховете от нова пандемия, едва ли не сходна като заплаха с Covid-19. Вижте каква е гледната точка на науката в статия на академик Гълъбов от юни 2022 година, когато също имаше сензационни заглавия около маймунската шарка."

02/08/2025

Горските пожари в терминологията на специалистите са "природни нарушения" и в по-общ план не са фатални бедствия, макар че създават сериозни, но временни проблеми. Понякога са и възможност на гората да се излекува. Показателен пример е Витоша след големия пожар от 2012 година. Повече подробности за тази планинска драма в.