28/12/2025
ПЪРВА ТРЕНИРОВКА СЛЕД ВАРИЦЕЛАТА. 😇
Това не е пост за шарката. Това е пост за спирането.
За онзи момент, в който тялото те спира, защото ти сам не можеш или не искаш.
Който ме познава знае - не съм човек на почивките. Винаги „още малко“, дори когато тялото вече говори. Преди варицелата бях уморен. Не на думи, а дълбоко. И после просто… спрях. Без избор.
И точно тогава се случи нещо хубаво. Останах вкъщи... Семейство, празници, спокойствие. Без бързане, без вина, без мисълта, че трябва да съм някъде другаде. Отдавна не бях изживявал празниците така човешки.
Липсваше ми залата, да. Понякога тялото не те спира, за да те накаже, а за да те събере.
Пиша това като поука. Да спреш за малко не е провал. По-опасно е да не чуваш тялото си. Истинската сила не е само да натискаш, а да знаеш кога да спреш, за да продължиш по-силен.
Днес се връщам в залата благодарен, спокоен и по-осъзнат. Нищо не съм загубил. Напротив.
Истинската подготовка тепърва започва. 💪🏼