09/10/2026
⭐ Колко чужди спомени са нужни, за да разпознаем в тях собствените си?
Романът на Георги Господинов „Физика на тъгата“ стъпва на сцената на Народния театър под режисурата на словенския режисьор Йерней Лоренци.
⭐ В свят, който бърза и бързо забравя, спектакълът ни кани да забавим ход и да влезем в лабиринта на спомените. Личната, интимна меланхолия от страниците се превръща в колективно съпреживяване в театралния салон, следвайки едно от най-силните послания на романа: „Аз сме“.
⭐ Защото понякога една чужда история отключва нещо дълбоко наше. Забравен образ, глас от детството, място, на което не сме се връщали от години. И изведнъж разбираме, че паметта не принадлежи само на миналото. Тя продължава да живее в нас, да ни променя и да ни свързва с другите.
Как мислите - може ли тъгата да ни сближава повече от радостта?
Кои хора и кои истории носите в своето „аз“?
🔗 Линка към цялата статия на Polina Raykova ще намерите в коментар под поста
📸 Снимки: Народен театър „Иван Вазов“, Стефан Здравевски