08/07/2025
Започваме новата ни рубрика Vintage King със ЗЪЛ МРАК, УГАСНАЛИ ЗВЕЗДИ.
Говори авторът:
Новелите в сборника са откровени, безкомпромисни, непреклонни. Може би на моменти ще ви е трудно да ги четете. Ако е така, знайте, че докато ги пишех, на моменти също ми беше трудно. Често ме разпитват за творбите ми, затова съм се изхитрил да заобикалям темата, като пускам шегички и разказвам забавни случки от живота си (в никакъв случай не ги приемайте за чиста монета; никога не вярвайте на онова, което романистът казва за себе си). Така отклонявам неудобните въпроси, постъпвайки много по-дипломатично от всеки свой предтеча янки, който би срязал любопитния нахал: “Не ти влиза в работата, приятел!” Да, шегувам се, но всъщност гледам много сериозно на професията си.
***
От самото начало - още преди един младеж, който сега ми се струва почти непознат, да започне да пише “Дългата разходка” в спалнята на гимназиалното общежитие – разбрах, че най-добрите литературни произведения са едновременно стимулиращи и агресивни. Навират ти се в очите. Понякога ти крещят. И още нещо, в което вярвам: ако отивате на някое тъмно и страшно място (като фермата на Уилфред Джеймс в Небраска от разказа “1922”), непременно си носете фенерче и с него осветявайте навсякъде. Ако не искате да видите нещо, защо изобщо навлизате в мрака?
***
В “Зъл мрак, угаснали звезди” се постарах да опиша какво биха сторили хора, попаднали в критично положение. За героите в новелите има известна надежда, но те съзнават, че дори най-съкровените надежди (и най-съкровените мечти за събратята ни и за обществото, в което живеем) не се сбъдват понякога. Всъщност доста често. Мисля, че те ни внушават още нещо: че мерило за великодушието и храбростта не е успехът, а старанието да постъпиш справедливо… и когато се провалим или съзнателно обърнем гръб на предизвикателството, настъпва кошмарът.
Идеята за “1922” ми хрумна, след като прочетох документалната книга “Смъртта дебне в Уисконсин” от Майкъл Леси, в която бяха поместени фотографии от градчето Блек Ривър Фолс. Бях поразен от затънтеността на този край и от суровите отчаяни лица на повечето хора на снимките. Искаше ми се (надявам се, че съм успял) да пресъздам в новелата тъкмо това усещане.
През 2007 пътувах по магистрала 84 за среща с почитатели в Западен Масачузетс и спрях на една бензиностанция, за да се подкрепя със здравословна закуска a la Стиви Кинг: газирана вода и шоколадово десертче. На излизане от магазинчето видях жена, която стоеше до колата си и показваше спуканата гума на някакъв шофьор на тежкотоварен камион. Мъжагата се усмихна и слезе от кабината.
- Трябва ли ви помощ? – попитах я.
- Не, не, аз ще й услужа – обяви шофьорът
Сигурен съм, че жената получи качествено обслужване. Аз получих десертче “Трима мускетари” и идея за разказа “Големият шофьор”.
В Бангор, където живея, Хамънд Стрийт продължава в шосе, което заобикаля аерогарата. Всеки ден ходя пеш минимум пет-шест километра и когато съм в града, често минавам оттам. Край оградата на летището има широка отъпкана пътека, на която амбулантни търговци разполагат сергиите си. Любимият ми продавач е известен сред местните като Човека-топка и винаги се появява през пролетта. Веднъж, докато го наблюдавах, ми хрумна идеята за “Честна сделка”. Разбира се, действието се развива в Дери, където се подвизаваше покойният клоун Пениуайз (никой не скърби за него), понеже Дери всъщност е Бангор, представящ се под друго име.
Сюжетът за последната новела ми хрумна, след като прочетох дописка за Денис Рейдър, печално известния престъпник, който завързвал, изтезавал и убивал жертвите си, отнемайки живота на десет души - осем жени и две деца) в разстояние на шестнайсет години. В повечето случаи изпращал на полицията или личните документи, или парченца от дрехите на жертвите. Бракът му с Пола Рейдър беше продължил трийсет и четири години и местните хора отказваха да й повярват, че не е знаела какво върши мъжът й. Аз й повярвах и написах тази новела, за да изследвам какво може да се случи, ако съпругата внезапно научи за ужасяващото хоби на мъжа си. Също и за да изследвам идеята, че е невъзможно напълно да опознаем някого, дори най-любимите си хора.
Стига толкова. Прекалено дълго се задържахме в подземния мрак. Горе ни чака напълно различен свят. Хвани ръката ми, Верни читателю, и аз на драго сърце ще те поведа обратно към светлината. С радост отивам там, понеже вярвам, че доброто е вродено у повечето хора. Знам, че е вродено в мен.
За теб обаче не съм съвсем сигурен.
