17/09/2025
ЕДИН Е СПИЛЕЙН И КОЛИНС Е НЕГОВИЯТ ПРОРОК!
https://pleiadbooks.com/sladka-moya-niakoy-ste-umre
Верни кримичитатели, предстои ви да разгърнете роман, създаден от един, който се е заел да опази наследството на друг голям в жанра. Сигурни сме, че искате да се запознаете с тях, да откриете кой е Макс Алън Колинс и защо дописва сюжетите на Мики Спилейн. Какво го движи, как ползва записките на легендарния писател, създал Майк Хамър, как съживява образите от неговите романи.
Затова ни позволете да ви представим:
МИКИ СПИЛЕЙН
През юли 2006-а последният голям криминален писател на XX век си тръгна от този свят. Само няколко творци в този жанр, сред които Агата Кристи, Дашиъл Хамет и Реймънд Чандлър, са постигнали такъв звезден статут.
Спилейн обаче заема уникално място – очернян от много критици, обект на завист от страна на немалко свои съвременници в жанра, който е възродил, създателят на Майк Хамър оказва огромно влияние не само върху криминалните четива, но и върху популярната култура като цяло.
Успехът на постоянно преиздаваните му романи, пълни с насилие и сексуален заряд, дава тласък на публикуването на първи издания с меки корици, а обрисуването на екшън героя като корав мъж, който безмилостно избива злодеи и спи с красиви жени, отеква до наши дни (Франк Милър му отдава почит със своя Sin City).
Годината е 1947-а. Спилейн публикува „Аз, съдникът“, където представя Майк Хамър, най-известния от всички частни детективи – плод на писателско въображение. Над трупа на свой другар от армията, изгубил ръката си в бой, за да го спаси, Хамър се заклева да отмъсти. Без значение кой е злодеят, Хамър го разкрива и го убива – дори да е жена.
Това е нещо съвсем ново в криминалния жанр и Спилейн бързо се превръща в най-популярния – и най-противоречивия – автор на криминални романи от средата на XX век. Левите критици го наричат фашист, според десните е волнодумец. А между тях са милионите читатели, които превръщат първите шест романа за Хамър в най-продаваните детективски истории за всички времена.
Спорната фигура Майк Хамър става герой на радиопредавания, комикси и сериали с участието на Дарън Макгавин (през 50-те) и Стейси Кийч (през 80-те и 90-те). По романите на Спилейн са създадени множество филми – трябва да споменем тук основополагащият за жанра филм ноар на режисьора Робърт Олдрич „Целуни ме смъртоносно“ (1955).
Успехът на Мики Спилейн не е просто литературно явление, а всеобща мания. Мики се доказва и като маркетингов гений – става известен колкото своя герой и се появява на кориците на книгите с пистолет в ръка и борсалино. Образът му се превръща в синоним на Хамър дори повече, отколкото актьорите, които се превъплъщават в частния детектив, включително Макгавин и Кийч.
В продължение на 18 години, далеч след апогея на издателския си успех, Спилейн се появява като себе си и като Хамър в изключително успешните реклами на бира „Милър“ наред със своята „кукличка“ (Лий Мередит от комедийния мюзикъл „Продуцентите“), засенчвайки безброй бивши професионални спортисти.
Единствен сред авторите на криминални романи той се появява на екрана през 1963-та като собствения си известен детектив във филма „Ловци на момичета“. Критиката е добронамерена към изпълнението му – както и много от зрителите. Макар и аматьор, Спилейн е почти във всеки кадър, естествената му харизма и сардоничният хумор го поставят наравно с професионалисти като Лойд Нолан (Майкъл Шейн от филмовата поредица от 40-те) и Шърли Итън („златното момиче“ в „Голдфингър“ от 1964 г.).
„Ловци на момичета“ не е първият филм с участието на Спилейн – дори не е и първият, в който той изпълнява главната роля. През 1954-та Джон Уейн го ангажира да участва с Пат О’Брайън и дресьора на лъвове Клайд Бийти в Ring of Fear, на който Спилейн е съсценарист, макар и без да е упоменат, и получава бял „Ягуар“ като подарък от продуцента Уейн.
Отмъщението е постоянна тема във вселената на Майк Хамър – „Отмъщението е мое!“ е сред заглавията на романи – и детективът рядко поема случаи на платежоспособни клиенти. Възмездието е неговата мотивация. Майк Хамър проправя пътя на Джеймс Бонд – особено в „Казино Роял“ с темата за мъстта – и на всеки корав частен детектив, всяко ченге, самотен отмъстител и правителствен агент, от Шафт до Били Джак, от Мръсния Хари до Джак Бауер. Сред последните герои в стила на Хамър е и един неочакван персонаж – воденото от отмъщение момиче от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, както и по-очевидният наследник – Джак Ричър, героя на Лий Чайлд.
Но в годините след първата му поява в „Аз, съдникът“ (1947) става все по-очевидно: има само един Майк Хамър.
И само един Мики Спилейн.
МАКС АЛЪН КОЛИНС
Макс Алън Колинс си сътрудничи с Мики Спилейн в множество проекти, включително 12 антологии, три филма и комикс поредиците „Майк Дейнджър“.
Колинс има безпрецедентните 24 номинации „Шеймъс“ на Асоциацията на авторите от романи за частни детективи в Америка и печели за романите си True Detective (1983) и Stolen Away (1993) от поредицата за Нейтън Хелър, както и (през 2013-та) за So Long, Chief – новела за Майк Хамър, започната от Спилейн и довършена от Колинс. През 2024 г. получава наградата за цялостен принос на списание „Странд“.
Класическият комикс „Път към отмъщение“ (илюстриран от Ричард Пиърс Рейнър) е основата на спечелилия „Оскар“ едноименен филм, режисиран от Сам Мендес (с Том Ханкс, Пол Нюман и Даниел Крейг). Колинс има участие и в други комикси, включително „Дик Трейси“ и „Батман“, а с художника Тери Бийти и два собствени – Ms. Tree и Wild Dog, като последният се появява и в телевизионната поредица „Стрелата“.
Творчеството на Колинс включва филмова критика, песни, колекционерски карти, както и романи по филми като „Спасяването на редник Райън“, поредица по „От местопрестъплението“ и носителя на награда „Скрайб“ „Американски гангстер“. Сред документалните му произведения са Scarface and the Untouchable: Al Capone и Eliot Ness & the Mad Butcher, създадени заедно с А. Брад Шварц.
Сценарист и режисьор е на филма Mommy (1996) и на още пет други игрални филма; сред продуцираните от него сценарии са The Expert с премиера по НВО през 1995-а, както и The Last Lullaby от 2008-а, вдъхновена на романите „Куори“, които са в основата на сериала „Куори“ по Sinemax.
Колинс е сценарист и режисьор на два документални филма – Caveman: V.T. Hamlin and Alley Oop (2005) и Mike Hammer’s Mickey Spillane (1998). Вторият е включен в изданието на Criterion Collection на прочутия филм ноар „Целуни ме смъртоносно“, а през 2024 г. получи разширена и обновена версия, пусната и като самостоятелно видео.
Радиопиесата Mickey Spillane’s Encore for Murder с участието на Гари Санди в ролята на Хамър е представяна в Оуенсбъро, Кентъки и Клиъруотър, Флорида, както и в родния град на автора – Мъскатин, Айова. През 2023 г. тя се изпълнява на живо там и е записана като видеопрограма.
Мики Спилейн се появява в два филма на Колинс – Mommy (1995) и Mommy’s Day (1997). Най-скорошният независим филм на Колинс е Blue
Christmas (2024), в който шапката на Мики Спилейн (която е подарил на Колинс) се носи от главния актьор Роб Мерит. През 2024-та романът True Detective на Колинс е адаптиран от автора си като завладяваща аудиодрама в десет части, режисирана от Робърт Майър Бърнет.
Под псевдонима Барбара Алън двамата със съпругата си Барбара пишат криминалната поредица Trash ‘n’ Treasures. Романът им Antiques Flea Market печели отличието „Тоби Бромбърг“ за най-хумористичен криминален роман през 2008-а. Съпрузите Колинс са сценаристи и режисьори на филма Death by Fruitcake, създаден по тази поредица през август 2024 г.
