09/11/2025
Здравейте. Отново публкивуваме този материал, понеже е свързан с предстоящите ни публикации на интересни подробности за Краля. Даваме си сметка, че доста факти са известни на повечето страстни почитатели на Краля. От друга страна, забелязахме, че много нови читатели са харесали нашата страница. Пък и от разговорите "на живо" по време на Фестивалите на книгата ни направи впечатление, че по-младите фенове с интерес изслушват разказите ни за Краля.
И така, подгответе се за пътешествие в необятната вселена на неподражаемия Стивън Книг.
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОТКРИ СТИВЪН КИНГ
Всичко е съдбовно!
Бил Томпсън, редактор в „Дабълдей“, е открил таланта не само на Кинг, а и на Гришам и на още много автори, добили световна популярност. С право го определят като легенда в издателския бизнес, защото интуицията му за отлично четиво променя курса не само на литературната история, а и на американската култура, каквато я познаваме.
Всичко започва с разказа Getting It On, който неизвестният никому автор Стивън Кинг изпраща на издателство "Дабълдей". Томпсън е редактор на роман, допаднал на младия Кинг, ето защо той изпраща тъкмо на него разказа си, в който описва как младеж превръща в свои заложници съучениците си. Томпсън го прочита и си казва: „О, този човек го бива!“ Съветва Кинг да направи известни промени, но в крайна сметка отхвърля предложението. През 1977 година Стивън Кинг публикува (под псевдоним Ричард Бакман) романа „Гняв“, базиран на същия разказ. Томпсън отхвърля и The Body (Трупът), Roadwork (Пътна мрежа), както и The Running Man (Бягащият човек). И то не защото не му се нравят, а понеже не подхождат на профила на издателството.
Изминават няколко месеца, през които двамата сякаш загубват връзка, обаче Томпсън е убеден, че този автор ще се прочуе. И намира начин - по случай рождения му ден му изпраща календар на прочут кънтри изпълнител (знае, че също като него Кинг харесва кънтри), придружен с кратко писмо: „Какво пишеш напоследък? Не искам да ти видя името на корица на бестселър, издаден от „Саймън & Шустър“.
И Кинг му изпраща „Кери“ с думите: „Таби извади ръкописа от кошчето за смет. Не мисля, че е върхът, но все пак му хвърли едно око.“
Томпсън веднага разбира, че държи съкровище. Предлага известни промени, Краля се съгласява, остава най-трудното - редакторът да убеди големите клечки в „Дабълдей“ да авансират с 5000 долара напълно неизвестен автор (те намаляват на 2500). Как уведомява Кинг? С телеграма, разбира се - по това време Краля дори няма телефон, а интернет не съществува.
Следва още по-голям успех - английското издателство „Ню Инглиш Лайбръри“ предлага 400 000 (!!!) долара за „Кери“. Нечувана сума за непознат автор, и то преди издаването на книгата му.
Оттук насетне приключват годините на мизерстване на семейство Кинг, когато Табита и Стивън спестяват от всичко възможно, за да отглеждат децата си. Краля работи извънредно, а нощем сътворява разкази на вехтата пишеща машина на Табита, които продава на списания, за да купи лекарства за хлапетата. Дали Кинг е изпитвал съмнения през този нелек период? Може би, но не се отказал, защото от дванайсетгодишен е решил да стане писател. Успехът на „Кери“ е повратната точка в живота му, тъкмо тогава той се превръща в истински автор. Всичко е съдбовно, не мислите ли?
За публикацията са използвани текст и снимки от интервюто на Джейсън Сикрест под надслов Keys to the Kingdom - великолепен каламбур.
