06/09/2025
На 4 септември 1885 година правителството на Източна Румелия, изпраща пловдивския префект Петър Димитров да въдвори ред в бунтуващото се село Голямо Конаре. В първият том на „Строители на съвременна България“ Симеон Радев описва в подробности събитията в Голямо Конаре:
„В Конаре стигнах, без да подозирам ни най-малко важността на събитията, които се извършваха. Аз сé мислех, че се касае за някое сблъскване между селяните по повод на някоя мера. На влизане обаче в селото останах учуден, когато видях по мегданите въоръжени хора, с патрондаши през рамо. Слезнах в една кръчма, гдето бе кметът. Попитах го:
— Какви са тия въоръжени хора?
— Дошли са за маневрите.
— Но — забелязах аз, — запасните не са още свикани на маневри.
— Да ви кажа истината, господин префект, народът тук се подигна. Ей тъй на, въстанахме, гдето се вика. Не щеме туй правителство и това си е.
В същото време главнокомандващият Източнорумелийската милиция майор Данаил Николаев повежда войниците към Пловдив:
„— Войници! — извика Николаев, застанал пред фронта. — Ето вече 5–6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин —
султана, 5–6 години, казвам, сме на служба, но никой от нас не е заклеван в защита на отечеството ни. Тази нощ мен се падна честта да ви поведе против турското правителство. Аз ви заклевам в името на
българския княз Александър І, в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец. Да живее нашия вожд Александър І, да живее Съединена България!
„Заклеваме се!“ — викнаха войниците. Те плачеха и целуваха знамето.“
140 години от Съединението
Съединението на 6 септември 1885 година е дързък политически акт, който се нуждае от признаване от страна на Великите сили, чиито интереси засяга.