БНР - Архивен фонд

06/11/2025

„В днешната Република Сърбия живее българска общност с корени от Средновековието. Столетия наред българите обитават Поморавието и Тимошко“ е записано в Становището на учените от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година и води България до поредната национална катастрофа, като откъсва от нея 11 хиляди квадратни километра — Западните покрайнини, които включват земи от Царибродско, Струмишко, Босилеградско и половината Кулско. С него също така се отнема излазът към Бяло море през Западна Тракия, Южна Добруджа е предадена на Румъния и се потвърждава разделянето на Македония между Сърбия и Гърция.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година и води България до поредната национална катастрофа, като откъсва от нея на Западните покрайнини...

02/11/2025

„Имало е някога един юнак балкански, който бил заспал дълбоко и една групичка събудени мъже се втурнала да го разбужда. Този юнак трябвало да поведе българите срещу народа отомански, после, от дипломатически съображения не точно срещу него, а срещу изедници душмански… Във всеки народен подем, във всяка борба за свобода се появяват две категории хора - будители и поборници. С течение на времето броят на първите намалява, а на вторите се увеличава. С течение на времето първите се забравят и от гузност към тази забрава в календара се избират дати за помен…“
Размисли за Деня на будителите на писателя Георги Данаилов, прочетени от актьора Николай Бинев.

31/10/2025

В началото на 50-те и 60-те години, когато държавата насърчава разширяването на културната мрежа, младите творци поемат ролята на първостроители в новооткритите регионални театри. Изпратени по разпределение в различни градове, те изграждат трупи, дисциплинират професионалното око на публиката и създават традиции, които ще оформят облика на театрална България през следващите десетилетия. В този процес се вписва и името на Сотир Майноловски.
95 години от неговото рождение.

След Втората световна война българският театър навлиза в период на сериозна трансформация и творчески подем. Наред със социалните и идеологически промени в стран....

30/10/2025

„Когато семейството ни се събираше или имахме гости, слушахме музиката, която той беше открил и записал. В продължение на 60 години българската музика обогатяваше живота му. Благодарение на всичко, което той правеше за популяризирането на „Мистерията на българските гласове“, милиони хора по света обикнаха България. Бихме искали да благодарим на всички певци и композитори, както и на Българското национално радио, че през 70-те години ни откриха невероятните записи на българската музика, излъчвани в неговия ефир. Чудото продължава и днес!“

Тези думи на признателност и благодарност произнесе от името на семейството си Александър Селие, по време на церемонията по връчването на голямата награда „Сирак Скитник“ на БНР, която посмъртно получи Марсел Селие за приноса му в популяризирането на българския фолклор по света.

Музикалният изследовател Марсел Селие – швейцарски инструменталист, етномузиколог и музикален продуцент, е човекът, който представя на света ...

23/10/2025

„Над писаните закони стоят човешките“ е един от житейските постулати на поета, писател, философ Емануил Попдимитров
140 години от неговото рождение

Ерудицията му впечатлява всички негови съвременници. Една от значителните фигури на българската култура през първата половина на ХХ век, той е поет, прозаик, драма....

20/10/2025

„Той остави след себе си такова богато наследство, което ще помага на българските историци, социолози, народопсихолози и политолози да осмислят близкото минало и да открият, че много прогнози на карикатуриста, за наше нещастие, са се сбъднали.“ В тази перспектива моливът на Димовски се явява диагностичен инструмент на епохата: той не просто регистрира симптоми и процеси, а очертава тенденции.
100 години от рождението на художника.

Сякаш рамото му, а не пръстите, задвижва молива върху листа – бързи контури и икономия на щриха, които превръщат линията в жив организъм.

15/10/2025

120 години от рождението на артиста, белязан със знака на таланта, дарен с магията да завладява и въздейства и като педагог, който твърдеше, че „българинът притежава необикновено богати певчески данни и би могъл да бъде най-красиво пеещия човек на земята”

Христо Бръмбаров дава своя характерен отпечатък върху много постановки на Софийската опера, за да се заговори за бръмбаровски изпълнителски маниер.

13/10/2025

„Когато през есента на 1965 година Илия Волен прехвърли шестото десетилетие и прекрачи в седмото — пише литературният критик Симеон Султанов — на тържеството, което стана в салона на БАН, писателят посрещна много гости, но между тях липсваше един голям човек — литературният кръстник на автора: Антон Страшимиров или както писателят го нарича моя литературен наставник. Не ще и дума, тази вечер щеше да бъде по-забележителна, ако на нея можеше да присъствува и Антон Страшимиров, деветдесет и три годишен старец, малко прегърбен и побелял от годините, човекът, който преди много време откри в селското момче Марин Христов Стаменов бъдещия писател Илия Волен.

Всеки голям национален творец е вече част от световното културно богатство и принадлежи на целия свят — дори, когато този свят не го познава и не го е чел.

10/10/2025

„Срещу бесния порой на Рихард Щраус се възправя латинското изкуство на Сен-Санс — иронично и ведро. Неговият изящен почерк, неговата богата трезвост, изобретателната му грациозност, която прониква дълбоко в душата и я обхожда във всички й ъгли, ни заставят да се наслаждаваме на хубав език и на красива, честна и ясна музикална мисъл“, пише за него Ромен Ролан.

Сен-Санс беше определян като класик още приживе. Той си извоюва всеобщо уважение със силата на съвършенството на своето изкуство

10/10/2025

95 години от рождението на британския драматург, режисьор и актьор, за когото театралната критичка Виолета Дечева пише: „Драматургията му, както и политическите му изявления, разцепваха аудиторията по света. Но никога не я оставяха безразлична. И новината за присъждането на Нобеловата награда от едни се прие с възторг, а други я нарекоха „срам за световната литература“. Той самият я посрещна с мълчание, с „пауза“, като герой от собствените си пиеси. После каза: „Нямам думи.“

Харолд Пинтър е смятан за един от най-влиятелните и велики британски драматурзи на своето поколение. Първите му пиеси са причислени към драмата на абсурда.

05/10/2025

„Ето, сега всеки ден идват хора и много писма получаваме от провинцията – може ли да дойдем при Вас, да работим? И тогава им казвам – защо, първо се вижте в семейството, ако сте от село, вижте там – навсякъде има нуждаещи се хора“, съветва хората, които ѝ предлагат помощ вече 84-годишната Донка Паприкова. През 1998 година животът и делото ѝ вече са символ на милосърдие, доброволчество и състрадание, както и постоянна грижа за болни и самотно живеещи възрастни хора.

Животът на Донка Паприкова е сякаш нишка от добродетели, преплетени във времето в семейната ѝ история с добротворческата традиция на фамилия Паприкови.

03/10/2025

„Нито Хемингуей, нито Фицджералд можеха да напишат пиеса или сценарий, въпреки дарбата им за диалог, който да се чете. Фокнър, чийто диалог е труден за възприемане на хартия, имаше дар за драматургично писане – както в „Големият сън“. Аз винаги съм можел и двете, в което приличам на Торнтън Уайлдър повече от всеки друг и, може би, на Стайнбек. Не говорим за гений, а за многопластовост.“

„Този знаещ, урбанизиран и иронично озадачен глас беше дар за късния XX век и отвъд него. Гневът му имаше значение не по-малко от хумора му. Ежедневните несправедливости на тази голяма сцена на човешката глупост му причиняваха болка. Като пишеше тези есета, той се опитваше да достигне разбиране, дори състрадание.“

100 годинии от рождението на писателя.

Как Съединените щати мигрират от република към империя и как това променя гражданите, институциите и публичното говорене.