08/06/2025
Кризата след 40: мозъкът, тялото, желанието и вторият акт
„Не искам мъж. Нямам желание за с**с. Не искам обяснения. Просто искам никой да не ме закача.“
Това е преживяване на био-психо-социален разпад на старата идентичност. И ако не се осъзнае, може лесно да бъде сбъркано с депресия.
Невроендокринологът от Станфорд Робърт Саполски доказва:
хроничният стрес е биологична катастрофа за мозъка.
Когато човек ежедневно е под емоционален натиск (семейство, деца, кредит, празнота), се понижава нивото на BDNF (невротрофичен растежен фактор).
Хипокампът (отговорен за паметта, ученето и емоционалната регулация) буквално се свива.
В същото време амигдалата се активира, пораждайки тревожна свръхбдителност, която пречи на префронталната кора — зоната за вземане на решения и самоконтрол.
В резултат човек става раздразнителен, забравя, губи удоволствие от живота.
Става невъзможно да поддържа дори рутината, защото мозъкът вече не получава допамин.
Проф. Сергей Савельев (Институт по мозъка в Москва) пише:
„Ако средата не се променя, невронната мрежа деградира. Индивидът става опасен — първо за себе си.“
Савельев разделя мозъка на структури на оцеляването и на творчеството.
Когато човек след 40 живее в повтаряща се среда без новост, той буквално „прегаря“ на невронно ниво. Мозъкът губи мотивационния вектор.
Активират се рефлекси на самоунищожение: депресия, зависимост към алкохол, импулсивно поведение.
Субектността изчезва — „искам“ се превръща в „нищо не искам и не мога“.
От гледна точка на телесната броня според Вилхелм Райх:
в тялото се натрупват сегментни блокажи:
• напрегната шия — задържан вик;
• свит таз — потиснато желание;
• каменно лице — маска на адаптация.
Тялото и психиката образуват броня. Ако тя не бъде разтоварена — живееш като „оцеляла“, не като „жива“.
Либидото се превръща в тревожност, защото не е минало през гняв, на който не е било дадено слово.
Така се създава вътрешната празнота.
Когато Фройд говори за кастрационния комплекс — не е непременно в с**суален смисъл.
Става дума за родителя, който е потиснал твоето „искам“. Това поражда вътрешен цензор, вина за желанията и отказ от либидо.
Джон Боулби показва, че избягващата привързаност (например в студена семейна среда) води до невъзможност човек да изгради безопасна връзка — нито със себе си, нито с другите.
В съвкупност тези фактори дълбоко въздействат на психиката след 40-годишна възраст, особено при жените.
Но липсата на с**суално желание може да има и биологичен компонент.
Например вомероназалният орган (ВНО) — орган, който се свързва с възприемането на феромони.
ВНО е рудимент в носа, който дава сигнала: „този човек е МОЙ“.
Чували сте, че „любовта трае три години“? Това се свързва именно с обновяването на клетките във ВНО — на всеки 3 години.
Старата феромонна памет се изтрива и се активира готовността за възприемане на нови.
В този момент страстта и с**суалното желание към партньора могат да изчезнат.
Може просто да престанеш да го „надушваш“. Той става чужд. Но децата, дългът, вината и битът не ти позволяват да си тръгнеш.
Остават два избора:
1. Да търпиш и да ходиш при с**солог или семеен терапевт. Това може да отнеме години и да не даде резултат.
2. Да се разведеш и да започнеш нов живот — но след 40 това е по-трудно, както за мъже, така и за жени.
Освен това ВНО може да се повреди — от ринопластика, травми на носа, хронични синузити.
А когато ВНО не работи — можеш внезапно да изгубиш либидото. Човекът до теб е същият, но привличането е изчезнало.
Да се върнем към психологията.
Б.Ф. Скинър казва, че човек е обусловен за оцеляване, а не за радост.
Ако си израснала в среда, където любовта идва срещу послушание — ще търсиш одобрение, а не свобода.
Ще се страхуваш от промяната, защото там няма позната структура.
Ще усещаш осъждането като наказание.
Но след 40 подкрепленията изчезват.
• Децата вече са големи.
• Съпругът е емоционално недостъпен.
• Майката не те хвали — тя самата се бори с възрастта.
И ти оставаш сама с вътрешната празнота. Без система.
Скинър би казал: „Ти просто вече не знаеш за какво да бъдеш обичана.“
Това е биологична точка на отказ от стария модел на възприятие за живота и себе си в него.
Не се възбуждаш. Не мечтаеш. Не се бориш.
Защото невронната схема на стария живот се е сринала.
А това, при чести случаи, е началото на нова трансформация.
Може би радикална. Може би неудобна. Но жива.
Ако не поемеш по пътя на новия живот — ще започнеш да боледуваш.
Тялото ще понесе болката, която не си изживяла.
Понякога си мислиш, че полудяваш.
Но не — просто психиката и тялото вече отказват да играят чужда роля.
Това е вторият акт от твоя живот.
Или ще излезеш на нова сцена…
Или ще бъдеш отнесена от аплодисменти, които вече не чуваш.
⸻
Превод: Татяна Попова
Текстът е взет от публикация в социалните мрежи, приписвана на психолога Шамил Фаталиев.
⸻
#психология #криза40години #женскапсихика #стресимозък #телеснатерапия #привързаност #либидоижелание #самопознание #новживот #психотерапия #вътрешнасвобода #невробиология #тялотоговори #трансформацияслед40
#татянапопова
