Компания на годината

12/08/2025

🎙 Brand Talks – Епизод 3 вече е тук, с гост:
Д-р Александър Христов: Комуникациите като двигател на промяната

💡В третия епизод на подкаста Brand Talks ви срещаме с един от най-опитните и уважавани професионалисти в комуникационната индустрия в България – д-р Александър Христов. Той е управляващ партньор на ПР агенция Параграф 42 – една от най-бързо развиващите се агенции на пазара, носител на над 30 награди за стратегически проекти, които увеличават ангажираността и дигиталното присъствие на брандовете.

🎓 Д-р Христов е и преподавател по маркетинг и комуникации в УНСС и Нов български университет, автор на четири книги и над 80 публикации в наши и чужди издания. През годините е бил председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и на Центъра за анализи и кризисни комуникации, а преди това – журналист и мениджър в комуникационните отдели на водещи финансови институции.

💬 В разговора с водещия Мартин Попов д-р Христов споделя:
👉Какви са основните предизвикателства пред комуникационния бизнес днес;
👉Защо комуникациите могат да бъдат двигател на големи позитивни промени в бизнеса и обществото;
👉Как се гради силен екип в динамична среда;
👉И какво е бъдещето на стратегическия ПР в дигиталната ера.

Този епизод е ценен не само за професионалисти в маркетинга и ПР, но и за предприемачи, лидери и всички, които искат да изграждат силни връзки с аудиторията си и да комуникират с цел и въздействие.

📌 Гледай епизод №3 на Brand Talks тук: https://www.youtube.com/watch?v=xApho3rl064

📢 Абонирай се за канала, за да получаваш известия за новите епизоди, остави коментар с въпрос към госта и сподели видеото с колеги, които се интересуват от стратегически комуникации.

Александър Христов е известен като експерт в областта на връзките с обществеността и комуникациите. Той е доцент във Факултета по журналистика и масова комун...

11/08/2025

10/08/2025

Синдромът на „жабата във вряща вода“: тихият начин, по който животът ни сварява

Понякога нещата, които ни убиват, не идват с гръм и трясък. Не са катастрофа, пожар или внезапен удар. Те идват тихо. Кротко. Като топла вода в тенджера, в която те слагат и ти е приятно. И докато се отпускаш, температурата се качва. Малко по малко. Толкова бавно, че не усещаш кога от „приятно“ става „опасно“. И в един момент вече е късно. Нямаш сили да скочиш. Оставаш. И изгаряш.
Баснята на Оливие Кларк за жабата във врящата вода е плашещо реална. Ако я сложиш в студена вода и я нагряваш постепенно, тя свиква с топлината. Толкова добре се приспособява, че когато водата започне да ври и тя осъзнае опасността, вече е изтощена. И макар да иска да скочи – силите ѝ са свършили. Умира, защото е чакала твърде дълго.
Същото правим и ние.
В началото понасяме малките компромиси – шефът звъни в 8 вечерта, ама „само за малко“. Партньорът ни говори рязко, ама „не е нарочно“. Приятелката ни забравя рождения ден, ама „тя си е разсеяна“. И ние оставаме в тенджерата. Мислим си, че това е нормално. Че „така е животът“.
И точно тогава започва синдромът на „жабата във вряща вода“ – бавно, почти незабележимо източване на силите ни. На работа, в семейството, в приятелските и романтичните отношения, дори в начина, по който обществото ни третира. Свикваме с дребните несправедливости, с токсичните изисквания, с гордостта и егоизма на другите, които са се разположили удобно в живота ни. Понякога дори ни харесва, че някой постоянно разчита на нас – че сме „незаменими“.
Но бавно и сигурно изразходваме енергията си, за да се адаптираме, вместо да я използваме, за да се спасим. И в един момент вече не виждаме, че това не са нормални отношения. Че това, което приемаме за любов, приятелство или колегиална подкрепа, всъщност е изнудване, зависимост и изтощение.
Много често този синдром е и капанът, в който хората свикват с домашното насилие.
Първо е повишеният тон, после обидата, после шамарът „само веднъж“. И малко по малко жертвата свиква. Започва да търси оправдания за насилника, да вярва, че „той всъщност ме обича, просто е напрегнат“. И така, докато вече не просто търпи – а започва да го защитава пред другите. Това е моментът, в който се ражда Стокхолмският синдром – когато любовта се смесва със страха, а насилникът става „спасител“ в собствената драма, която е създал.
Излизането от този ад става само по един начин – като успеем да застанем отстрани. Като видим живота си през очите на страничен наблюдател. Като се събудим, осъзнаем и развием критично мислене. Защото, когато си вътре в тенджерата, не усещаш, че се сваряваш. Само отвън можеш да видиш парата и врящата вода.
Погледни наоколо – днес толкова хора са в „тенджерата“. Жената, която работи по 12 часа на минимална заплата, защото „друго няма“. Мъжът, който търпи унижения от началника си, за да „не остане без работа“. Майката, която се грижи за всички, но никой не я пита как е. Партньор, който мълчи за обидите и липсата на близост, защото „децата трябва да имат семейство“.
Това затъпява сетивата ни. Прави ни слепи за собствените ни нужди. И в един момент не знаем какво искаме, защото сме свикнали да живеем в чужди изисквания.
Затова трябва да държим очите си отворени. Да усещаме, когато топлината започва да става непоносима, още преди да заври. И да имаме смелостта да скочим.
Да кажеш „достатъчно“ няма да се хареса на всички – особено на онези, които са свикнали да получават от теб безкрайно и безплатно. Ще се обидят, ще те нарекат егоистка, ще кажат, че си „се променила“. Но тази промяна е твоето спасение.
Понякога скачането от тенджерата не е бягство. Това е единственият начин да оцелееш.
А ако чакаш твърде дълго – вече няма да имаш сили да скочиш.
Текст и снимка от страницата на
Надежда Димитрова

05/08/2025

На лявата снимка е боксьорът и инфлуенсър, Джейк Поул.
Освен, че е "известен, защото е известен", името му нашумя след нагласения боксов мач с пенсионирания Майк Тайсън.
Състоянието му е малко над $120 милиона, а на последния си IQ тест постига резултат от... 88.
Джейк Поул е "следван" в социалните мрежи от милиони хора.

На дясната снимка математикът е Григорий Перелман.
Той живее скромно, някои биха казали дори бедно.

През 1994 той доказва "Хипотезата за душата", а през 2002 и знаменитата хипотеза на Поанкаре, която мъчи математиците от столетия.

За приноса си в математиката той е удостоен с премия на Европейското математическо дружество през 1996, но отказва да я приеме.

През 2006, за решаване на хипотезата на Поанкаре, което списание „Сайънс“ нарича „Breakthrough of the Year“, му е присъдена международната премия „Филдсов медал“.
Той обаче се отказва и от нея.

През 2007, британският вестник „Дейли Телеграф“ публикува списък на „100-те живи гении“, в който Григорий Перелман заема 9-то място.

През 2010, американският Математически институт „Л. Клей“ му присъжда премия в размер на 1 милион долара за доказване на хипотезата на Поанкаре, станало първото в историята присъждане на премията за решаване на задача от "Задачите на хилядолетието".
Перелман дори не отива на конференцията в Париж, а публично се отказва от наградата с думите:
"Ако търсех слава и богатство, щях да имам и двете!"

На последния си IQ тест, Перелман постига 238, което го поставя в топ 10 на планетата.

Факт е, че обществото ни говори много за хора, като Джейк Поул, докато такива, като Григорий Перелман, са познати само в много тесни кръгове.
Да, медиите имат голяма заслуга за това, но да не забравяме, че те показват това, което "потребителите" им искат да видят... а може би дори го контролират.

Това е поредното доказателство, че ние ценим много повече елементарните и дори често затъпяващи представления и палячовщини, отколкото интелектуалните постижения.

Докато това продължава, нашето общество няма как да се нарече по друг начин, освен "консуматорско" и "деградиращо"!

01/08/2025

Единствената птица, която си позволява да кълве Орела е Гарванът.Той застава на гърба на орела и се впива в шията му. Обаче орелът не се отбранява от гарвана, не се сражава с него, не му отдава сили и време. Той просто разперва крила и започва да се издига нагоре, нагоре към небесата. И колкото по - високо лети, толкова по - малко въздух има гарванът и сам пада долу.
👉Когато човек се движи към своята цел, той няма време да спори и да доказва нещо на някого. Вървете напред към върха и всичко ненужно ще падне само.