31/03/2026
На 30 март от 10:00 часа в зала „Музикална“ на Централен военен клуб между представители на синдикати, работодателски организации, експерти от публичните институции и независими икономисти, се проведе кръгла маса относно рисковете и предизвикателствата свързани с вноса на работници от трети страни (извън Европейския съюз).
Съорганизатори на събитието бяха Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), представляван от Георги Вулджев и Стоян Панчев и Институт за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО), представляван от Атанаска ТодороваЛюбослав Костов. Сред участниците имаше представители на работодателски организации, Агенция по заетостта и академичната общност.
Участниците се обединиха около заключението, че е наличен дълбок дефицит на подробни публични данни относно работниците, които идват в България от трети страни и това в кои сектори и при какви заплати се назначават. Георги Вулджев от ЕКИП подчерта, че без подробни данни е невъзможно да се анализира въздействието върху пазара на труда и икономическото развитие на страната.
В подробна презентация бяха изложени съществените рискове произтичащи от вноса на работна ръка, включително свързани с икономическото развитие, доходите, неравенството, размера на сивия сектор и състоянието на държавния фиск, които трябва да бъдат оценени и анализирани преди да се обмисля допълнителна либерализация на режима на трудова миграция. Тези рискове са особено изразени, ако вносът е преобладаващо на нискоквалифицирани и нископлатени работници, наличните данни сочат, че едва 2-3% от всички работници от трети страни са по линия на „Синя карта“ за висококвалифицирани кадри.
Атанаска Тодорова от ИССИО подчерта, че режимът за прием достъп на работници от трети страни в България е един от най-олекотените в Европейския съюз и даде пример с Германия и Полша, където контролът е много по-стриктен и приемъсроковете за издаване на тна разрешителни за работа на такива работници са по-продължителни и с по-високи административни такси. В повечето държави от ЕС наемането на граждани от трети държави се случва основно по линия на двустранни междудържавни споразумения.
Г-жа Тодорова добави, че според най-актуалните данни в България работници от трети страни идват от над 80 различни държави, с много слаб публичен надзор на притокабез възможност за реален подбор на работниците, което води до разминаване между нуждите на работодателя и уменията на работника. Наред с трудностите при привличането на работници от трети държави, през последните 4, се наблюдава и трудното им задържане на българския пазар на труда. По информация от МВР повече от 40% от получилите право да работят в България напускат страната първите 6 месеца и не остават до изтичане срока на разрешителното.
Участниците в кръглата маса се обединиха около препоръката, че политиката по линия на трудовата миграция от трети страни трябва да се осъществява приоритетно чрез двустранни споразумения.
Лиляна Георгиева от Агенция по заетостта (АЗ) добави, че проблемът с данните се дължи на институционална фрагментация – различни публични институции събират данни за трудовата миграция. Според нея това може да се случи с електронизацията на процедурите за издаване на разрешителни за работа, което ще доведе до обща база с данни и до отделно без достатъчна по-добрата координация помежду институциите, които са пряко ангажирани в това. им.
Иван Захариев от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) каза, че необходимостта от внос на работна ръка е реална и не трябва да се води устойчива политика в тази посока, без да се преувеличават страховете.
Доц. Григор Сарийски и Д-р Димитър Чобанов подчертаха допълнителните рискове по отношение на вътрешната сигурност свързани с вноса на работници, особено ако той се случва безконтролно в големи мащаби. Д-р Чобанов изрази мнение, че има налична реална нужда от внос на работници, но и че образователната система в България страда от сериозни дефицити, които водят до разминаване между квалификациите на местното население и нуждите на бизнеса.
Доц. Сарийски акцентира и върху дългосрочния риск от изпадане в икономическа зависимост от вноса на работна ръка, особено в определени сектори, давайки за пример конкретни държави (като Малайзия), в които това се е случило и е довело до забавено икономическо развитие.
Участниците в кръглата маса се обединиха около заключението, че дискусията трябва да продължи и занапред, особено с представители на следващия редовен парламент и правителство.
Снимка: БТА
