06/10/2025
Предлагам ви много съществена част от интервюто ми с посланик Йоси Леви Сфари, което третира „правото на връщане на палестинските бежанци“. Това всъщност е една от основните причини Израел категорично да се противопоставя на създаването на самостоятелна палестинска държава. Нещо повече – с основание да подозира, че по този начин арабските държави искат да претопят, ако не успеят да заличат Израел като държава. Което е основната им цел от 1948 насам.
„Правото на връщане“ е принцип, формулиран от ООН в Резолюция 194 (1948 г.), според който палестинските бежанци от войната през 1948 имат право да се върнат в домовете си и да живеят в мир със съседите си, а тези, които не желаят или не могат да се върнат - да получат обезщетение за загубената собственост. Това се разглежда като индивидуално и колективно човешко право, потвърждавано многократно от ООН, и произтича и от Всеобщата декларация за правата на човека. Израел оспорва задължителния му характер, докато палестинската страна и мнозинството държави го смятат за неотменимо и непреходно.
„Правото на връщане“ засяга над 5,9 милиона палестински бежанци и техните потомци. (Една „малка подробност“ - специално за палестинците ООН формулира ПОЖИЗНЕН бежански статут! Бежанци са не само напусналите Израел след войната през 1948, но и ВСИЧКИ техни потомци! Това право се унаследява, а стаутът на бежанец не се губи дори ако лицето има друго гражданство!)
Израел оспорва правото на връщане не само защото е абсурдно формулирано, но и защото Резолюция 194 не е правно обвързваща! Когато на 11 май 1949 Израел бе приет за член на ООН, държавата пое ангажимент да приеме и приложи Резолюция 194, включваща правото на връщане на палестинските бежанци като част от условията за членство в ООН, но не пое конкретен правно обвързващ ангажимент да го приложи така, както го разбират палестинците и мнозинството държави. Тогавашното правителство с премиер Бен-Гурион заяви, че частично връщане може да бъде разгледано само в контекста на по-широко мирно споразумение и взаимни компромиси. В изявление пред Кнесета на 5 декември 1948 , само седмица след като Израел подаде молба за членство в ООН, Бен-Гурион заяви: „Никой разумен човек не може да очаква, че ние ще позволим на враговете, които вчера се опитаха да ни унищожат, да се върнат и да живеят сред нас отново. Връщането на тези бежанци би било като да внесем отново троянския кон в нашата държава.“
И тогава, и сега, „връщане“ означава заплаха за националната сигурност и идентичност на Израел. Израел е готов да обсъжда ограничени компенсации и хуманитарни случаи, но не масово връщане, което най-малко би променило демографския характер на държавата.
Стига да има с кого.
Абонирайте се за канала на Осъзнато с Калин Манолов в YouTube, споделяйте видеата, харесайте страницата на предаването във Фейсбук. Можете да ме подкрепите чрез Revolut- revolut.me/kalinmanolov или PayPal – [email protected]
#осъзнатоскалинманолов #МеждуДомИДържава #израелговори #правонавръщане
