21/09/2025
Разговорът ми с Атанас Шарков в първото студийно издание на Осъзнато с Калин Манолов. Естестевно - pro domo sua, за обществото, в което живеем.
Няма свободен и отговорен гражданин, който да не се тревои за настоящето и бъдещето на нашата държава. Но колко издигаме глас в защита на Свободата, върховенството на закона и тържеството на справедливостта?
Пренебрежимо малко. А трябва да сме мнозинство! Години наред сме обект на зловещи политико-икономически експерименти, но по-системна и безочлива атака срещу устоите на Републиката досега не е имало. Общественият интерес се потъпква от политико-икономически картели, а публичните институции – от правосъдието до медиите – са в плен на зависимости и корупция. Целта им е да възстановят олигархично-авторитарния модел на управление, наложен от комунизма.
Лицата на тази атака не са анонимни.
Делян Пеевски – олигарх и политически брокер, санкциониран по глобални механизми за борба с корупцията, кадрува в сянка и дирижира парламентарните процеси, превръщайки законодателната власт в инструмент на задкулисието.
Бойко Борисов – дългогодишен министър-председател и символ на авторитарен популизъм, продължава да манипулира общественото мнение чрез клиентелистки мрежи и услужлива медийна пропаганда. Вместо справедлив отчет за управлението му, обществото е принудено да гледа как той отново претендира за власт, демонстрирайки пълно пренебрежение към моралната и правна отговорност, която ни дължи.
Руската държава и нейните проксита в България – партии като „Възраждане“, „Величие“, БСП, МЕЧ, и други структури на организирания русофилизъм – са активен участник в този разпад. Превръщайки се в пета колона на Кремъл, те насаждат омраза, провокират разделение и открито искат да ни изкарат от Европейския съюз и НАТО. Това не е политически плурализъм, а стратегическо предателство.
Същевременно досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Десетилетната морално-политическа криза рискува да прерасне в криза на държавността. Партийните и лични разпри не само не дадоха решения, а дори не позволиха поставянето на ключовите национални въпроси. Държавата бе ставена на автопилот, докато кукловоди я дирижираха и продължават да я дирижират в сянка.
Това състояние на нещата изисква спешна промяна – гражданите трябва да установят и упражняват постоянен контрол върху своите представители в парламента и правителството.
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА МЪЛЧИ.
В тази ситуация неутралитетът е съучастие. Мълчанието е капитулация.
Всички демократични сили – граждански организации, професионални общности, журналисти, активни граждани – спешно и решително трябва да се обединят. Да отворят втори фронт на съпротива срещу узурпацията на властта от олигархията и кандидат-диктаторите, който ДОПЪЛВА парламента.
Пътят напред минава през обща съпротива на задавщата се диктатура и сключване на нов обществен договор. За да станем нормална държава.
Трябваше да мине четвърт век от падането на комунизма, за да се открехне през 2013-та вратата на гражданското действие в България. След петгодишна пауза недо...
