Белослатински Двукачулен и Русенски син /мавии/ - BG Double Crested Pigeon

Много от гълъбовъдите харесват качулатите породи и те са едни от най-разпространените гълъби в нашата страна. Как да произвеждаме добри гълъби? Думата произвеждам може да ви стресне. Въпреки, че става въпрос точно за произвеждане на хубави гълъби, ако искаме да се занимаваме с истинско гълъбовъдство. Произвеждането на хубав гълъб е цел, която всеки гълъбар би искал да постигне. Колко пъти сме били

свидетели на гълъбари които напредват, защото имат един или няколко забележителни гълъба. Но в деня, когато този или тези гълъби изчезнат, всичко свършва. Гълъбарят отново се връща към голямата група на анонимните. В следващите няколко страници ще се запознаете с някои особености. Как можете да се грижите и селекционирате правилно. Информацията е както за начинаещи, така полезна и за стари гълъбовъди. Най-разпространените двукачулати гълъби у нас са две. Русенски сиви с два качула и Белослатенски двукачулат гълъб. Обстойно ще научите, кое се цени и кое не в породите.
Истинският проблем не е да имаш хубави гълъби, а да знаеш как да ги възпроизвеждаш. Всъщност да имаш хубави гълъби не е много трудно. Особено ако гълъбарят има нужните парични средства може от един - шампион (и ако не е лош любител), да получи потомство гълъби от шампиона и да блесне за известно време. Един не така страстен любител или неразполагащ с толкова пари може да чака случайността и провидението да му донесат обект от класа. Това става, знаем много такива случаи, но по отношение на броя на съществуващите гълъби те са нищожно количество. Най-често използваният от аматьорите "метод", за да имат добри млади, е да свържат добър с добра или поне най-добрите. Тези най-добри всъщност често са най-малко лошите, което не е едно и също. Но чифтосването на два наистина добри гълъба не дава често очаквания резултат. Причината за това е проста: белезите, които създават хубави гълъби, се онаследяват слабо. В този случай може да се разчита само на късмет и на случайност. Като селекционер обожавам породата, защото в нея търсим толкова много качества от един гълъб, че е удоволствие и предизвикателство за всеки един гълъбовъд. Да притежаваме класен гълъб в гълъбарника е лукс, който струва много.
Има добри гълъбовъди, които имат дарба. Те са такава рядкост, както и изключителните гълъби, получени от съчетаването на добър с добра. Но тези гълъбовъди, макар и да са шампиони, не допринасят много за гълъбарството, тъй като не са в състояние да предадат дарбата си. Без техника дарбата е само една мания.