14/04/2025
През последните два дни освен празнични бяха и дни за обучение Бях на семинар.
За какво е семира?
За мене си, за моята личност, за моето развитие, за моите отговори "А сега накъде?"
Е, не се ли научи вече? За кога? То време не остана?
Ако беше въпрос само за трупане на знания - ама наистина за какво са ми?
Няма как да стана космонафт, невро-хирург или прима балерина. За някой неща, човек трябва да е най-малко реалист, но за други човек не трябда да се отказва и да продължава да си ги иска.
Как да вървим напред ако не вкарваме нова информация в системата си?
Тук не говоря за информационен шум, бълвоч, който ни залива от всякъде.
Как да разширяваме собствената си представата за възможно, ако не си позволим да се погледнем отстрани. Как да запазим вкусът от живота, ако не си позволяваме да грешим и трупаме собствен опит.
Последните два дни имах възможност да бъда в защитена среда и да си позволя да бъда честна със себе си.
Да, аз съм минала през това.
Да - тук още има белег, но раната я няма, няма я болката - има много финна чувствителност, която е качество, а не недостатък. Тази чувствителност ми позволява да изпитвам емпатия и в същото време ми дава категоричност. Категоричност, че всеки има право на собствените си избори и последиците от тях.
След тези два дни знам, че ако искам да подредя парченцата пъзел на моята личност е необходимо още нещо.
Аз не мога да правя избори вместо някой друг. Аз не мога да помагам като поемам товара му, но мога да подкрепям с инструменти, моя собствен опит и осигуряване на безопасна среда за учене.
