28/07/2025
📖 Да почетем паметта на френския писател и воин Сирано дьо Бержерак (1619-1655), майстор на дуелирането, починал на 28 юли! Той получава тежки рани при обсадите на Музон (куршум от мускет) и Арас (промушване от сабя в гърлото) през 1640 г., които прекъсват военната му кариера. Затова пък се отдава на писането и днес е познат повече като блестящ драматург... 🇫🇷
📖 Още по-известен става като герой на Едмон Ростан. Смъртта му от случайно паднала върху главата му дъска е представена от него като покушение. Да си припомним монолога на Сирано дьо Бержерак (в киното изигран от Жерар Депардийо – на снимката) от едноименната пиеса:
🗣 Сирано:
Какво да сторя аз?
Да имам покровител, за него да се хвана,
за да пълзя нагоре, подобно на бръшляна?
По чуждото стъбло да пъпля прилепен
наместо с тия сили, които имам в мен?
О не, благодаря! За големец надут
да пиша гръмки оди? Да се превръщам в шут?
Усмивка благосклонна за моето творение
от някакъв министър да чакам с нетърпение?
О не, благодаря! Да лазя по корем
почти като животно и унизен съвсем?
Мазоли да израснат по моите колене
от многото поклони, от дългото пълзене?
В гърба ми да изчезне и помен от гръбнак,
защото съм се свивал по силния простак?
За няколко монети и за успехи леки
като бездушна вещ да ме подхвърля всеки?
О не, благодаря! Да мигам и да лазя –
животецът дано със лазене запазя?
Да дращя сладки рими и мадригали слаби,
та за велик да мина пред няколкото баби?
О не, благодаря! Да плащам може би
луксозните издания на моите творби?
Или пък знаменосец да стана на ония,
които слабо пишат, но талантливо пият?
О не, благодаря! Или с един сонет –
съмнително да блесна като голям поет?
Талантът ми да граби, когато който свари,
смирен да се подмазвам на всички вестникари,
дано благоволят да пуснат някой ден
ласкателна бележка за някой стих от мен?
О не, благодаря! Да мисля, да въздишам,
на прием ли да ида, поема ли да пиша?
Или – кой нов сановник в любов да уверя?
Така ли да направя? О не, благодаря!
Желал бих аз да пея – усмихнат, замечтан,
да бъда сам, свободен, от нищо нескован,
свой собствен повелител – за зло и за добро,
ту шпагата да грабвам, ту своето перо,
да пиша ей така, невзрян към суетата,
високо да летя, дори и на Луната!
И ред да не напиша назаем взет, такъв,
във който няма мое страдание и кръв!
Да мога да си кажа: "Щастлив се чувствай ти!
Плодът, цветът, листата – о, всичко зрей, цъфти,
от тебе посадени, каквото ти садиш,
на никому за него ти нищо не дължиш!
ти много нависоко не стигна, но не стана
висок със чужда помощ, подобно на бръшляна!
Не си липа огромна и дъб не си голям,
но колкото си стигнал, ти стигнал си го сам!"
Льобре:
Добре, бъди си сам, но, дявол да го вземе,
защо като безумец, без нужда и без време
печелиш непрестанно все нови врагове?
Сирано:
Кого приятел може човек да назове
сред тая сган, която весден сред нас шуми?
Търпите я, но тайно я мразите сами.
Пред нея предпочитам онези, със които
като със врагове воювал бих открито.
Льобре:
Безумец!
Сирано:
Е, какво? Ти може би си прав.
Обичам да ме мразят – такъв е моят нрав!
Да ходя като кошер сред гневен рой пчели,
под погледи враждебни, под облаци стрели.
Отвред, когато с пяна и жлъчка съм замерен,
тогава по-щастлив съм и крача по-уверен!
Приятелството ваше, раздавано на всеки,
прилича на яките – дантелени и меки –
с италианска кройка, удобна за врата.
Така приятен, нежен и женствен е платът,
че без да се измъчваш, ти можеш твърде лесно
дълбоко да се кланяш – налево и надесно.
А моята ненавист, приятелю, ми дава
яка съвсем различна – испанска и корава!
не се огъва лесно и ето – за това
принуден съм да ходя с изправена глава.
Суровите испанци търпят яка такава
подобна на презрение, на твърдост и на слава!
#НаТазиДата
#НищоНеЗаместваДобротоОбразование
