02/10/2025
Жени Митова:
"Към сватбата", Джон Бърджър
Това довърших снощи. Взех я по препоръки на групата, не познавах този писател. Разказът върви лежерно, приятно, едва ли не приповдигнато, много изискано и майсторски. И тук-там ти плясва по някой шамар, ей така - да те държи в реалността. Мислех си "Леле, този не е просто писател, това е истински артист!". И се оказах права - бил е художник и изкуствовед. Ама това го разбрах накрая. :) Усещането от тази книга е като от хубаво европейско кино.
Имам няколко цитата, които бих искала да останат тук, нищо че са дълги:
"Някога много отдавна, докато още бях с отворени очи водата беше равна. Само, когато отпред се изпречеше нещо, което тя не носеше по течението, се образуваше вълна. Сега, когато съм със затворени очи, усещам през бедрата си върху възглавниците движението, което се надига мощно като чудовище и пак се снишава, подемайки и лодката, и нас в нея. Огромното търпение в това движение е ужасно, защото ми напомня, че ни е понесло нещо течно, нещо неудържимо и толкова гигантско, че дори не ни забелязва"
"- Джино и мъжът от рисунката на Ван Лайден излъчват едно и също чувство за независимост. Личи си по носовете - виж тези зъби и този нос. Нямат нищо общо с някакъв ранг или обществено положение. Такива хора никога нямат власт. Те са ездачи. По-късно американците превръщат ездача в каубой, но ездачът е много по-древен от Америка. Той е момъкът в приказките, който идва и те отнася на коня си. Не към двореца - дворец няма. Живее в гората. Никога не се е учил да смята...
- Щом като продава дрехи на пазара, все ще се е научил да смята!
- Да смята цени, да, но не и да си прави сметки за последствията."
"Щандовете на парфюмерите са подредени като градче от куклени къщички. Във всяка къща стои по една жена - всеки косъм от косата и е сресан и си е на мястото, а ноктите са лакирани като изящни мидени черупки. Някои от тези жени носят очила, някои са млади, някои са майки, една от тях идва от Кайро, а друга - от село в Трентино. Всеки ден им се налага да прекарат по час пред огледалото, преди да отидат на работа, за да гримират лицата си. Всяка трябва да покаже, че е отпила от вълшебна отвара, която ще предотврати стареенето. И странното последствие от всичко това е, че младите изглеждат стари."
"Здена старателно прибра нещата обратно в чантата. Тишината и спокойствието на лагуната обгръщат кораба точно както в ранната лятна сутрин, когато човек излезе от дома си, го обгръща безкрайността на новия ден."
"Какво, питат очите му, какво е тя под роклята? Никога не е бил толкова близо до истинска булка. Какво е тя под роклята? Същата ли е всеки ден? Вече е наполовина съблечена. Или е различна, никога не може да е една и съща? Знае как се чукат хората, в това няма никаква мистерия - достатъчно картинки е виждал. Но тя е толкова дребна, съвсем малко по-голяма от него, а енигмата лъчи от нея, свети по кожата и, блести по краката и, по цялото и тяло, лицето и, странните и коси и хилядите неща, които може да прави с тях. Енигмата проблясва в капчици пот, излъчва топлина и миризма, които се менят през цялото време с изражеието в очите и и с онова, което пръстите и докосват, когато докосват нещо. На онзи, за когото се омъжва, тя ще даде нещо. Ако затвори очи, може да познае какво. Различто ще да е от онова, което усещаш с момичетата, когато си сложиш пръста отдолу. Ако затвори очи, може да си представи. Ще му сподели тайната, която се нарича "булка". Всички войници знаят, че булката е една и съща. Накичени момичета, които ще споделят тайната си на мъже в големите брачни легла. Обаче всяка тайна си е тайна, която не може да бъде разбулена с отворени очи. И така е открай време. Ето я, самата тя цялата е тайна, тайна сладка и топла - нищо не ги разделя, нищо не запира, всичкото под роклята помага. Чиста като портокаловите цветчета, тайната на булката е с вкус на захар. В това дръвче под роклята, която е разкопчана, малка птичка разказва нещо. Какво?"
