10/07/2025
YUNGBLUD направи фурор на последния концерт на Ози Озбърн. Еуфорията покрай артиста расте с всеки изминал ден и заради новият му албум Idols, който го показва в съвсем различна светлина.
Предлагаме ви да прочетете едно интервю с Доминик Харисън - Yungblud.
❤❤❤
Новата еволюция на Доминик Харисън е толкова позната, колкото и напълно променена. Black hearts club, това е за вас.
Талесия Весио, Junkee: Току-що целуна и подписа 2000 плаката.
Yungblud:
Знам, затова устните ми са прецакани днес. Трябваше да им сложа нещо.
Това не е първият път, когато го правиш, нали? Защо реши да го направиш отново?
Наистина харесвам този направи-си-сам елемент. Мисля, че понякога всички ме гледат странно, и си казват: „Това стана толкова голямо, защо още го правиш?“ А моето основно усещане е: всъщност ми харесва. Харесва ми да събера приятелите си, да пуснем музика, да отворим един стек Stella и да го направим както някога, с усещането, че градим бизнес от гаража. Разбираш ли какво имам предвид?
Енергия на стартъп. Смяташ ли, че някога ще спреш да подхождаш по този начин?
Може би, но се надявам да не ми мине. В този момент имам енергия и не знам, мисля, че ме кара да осъзная важността. Можем да се загубим в дигиталната ера и цял ден само скролваме… Харесва ми да гледам тези 2000 плаката и да си казвам: „Боже, това ще отиде при някого“ - че това е физическа размяна, вместо просто „Имаме 8,5 милиона месечни слушатели“. Това ще зарадва някого. Ще го сложи на стената си… заради това си струва.
Винаги ми е трудно да си представя числата. Извън разбирането ми са.
Странно е, когато гледаш стриймовете и статистиките. Най-странното е, когато виждаш колко хора слушат в момента. Но пак е по-малко лично. Затова обичам концертите на живо и затова исках да направя свой фестивал. Обичам личното. Обичам, когато хората се съберат и когато човечността си проличи.
Как би описал връзката си с феновете?
Имам късмет, че имам такава красива общност. Красиво е, но и бурно. Като всяка връзка… трябва да се влюбиш в някого 15 различни пъти в живота си, защото той ще се промени.
Когато пуснеш албум и тръгнеш в различна посока, трябва да се влюбиш отново. Можеш да се заседнеш в мисълта: „Влюбих се в този артист с албум за шибания Брекзит, когато беше на 19 и имаше розови чорапи.“ А сега е написал албум, който е оркестрален и за фундаментите на живота, за човечността, за големите теми и въпроси.
Ще се влюбим ли отново? Кой знае? Надявам се, но може и да не стане.
Това отваря врати и за нови хора. Говорих с Girl in Red, тя се бореше със същото — феновете ѝ я обичат заради тъжните ѝ песни, а новият ѝ албум беше различен…
Мисля, че най-трудното днес е реакцията в реално време, защото ти пречи да видиш пълната си визия. Представяш ли си да си Pink Floyd, когато пускат Dark Side of the Moon, с реакцията в реално време? Представяш ли си Дейвид Гилмор да чете Reddit: „По дяволите, защо са сложили две минути с часовници?“ Правил съм го и аз. Чел съм неща и съм се отказвал от идеи заради интернет… просто го направи, защо не? И ако го правиш искрено, феновете ще го харесат.
Защото… този албум ли е това, което хората очакват от Yungblud? По дяволите - не. Но когато се замислиш, това е единственият албум, който можех да направя. И е най-Yungblud нещото, защото исках да направя нещо, което да разшири кръгозора. Писна ми музиката да няма дълбочина и да е само за допаминови пикове. Защо песните стават големи и след пет минути изчезват? Защото им липсва дълбоката мисъл или емоция.
Не искам да слушате този албум 150 пъти на ден и да ви омръзне. Слушайте го веднъж седмично до края на живота си — това ми е мечтата за този албум.
Има ли албуми, които са такива за теб?
Rumours. Dark Side of the Moon. Channel Orange. American Idiot. Lust for Life. Heroes. Velvet Underground & Nico.
Видях, че репостна видеото на Donna, което сякаш затвърди смисъла на албума. Какви послания искаш феновете да забележат?
Този албум е за себепознанието. Ще те накара да се погледнеш в огледалото - надявам се да си готов, защото мен почти ме разби. Ще те накара да чувстваш, не да беснееш. Не е политически. По-дълбок е. Почти… религиозен. Не в смисъла на религия, а на онова чувство, когато поглеждаш нагоре и питаш: „Защо?“
Това е сблъсък с фен културата - уж познаваме хората, които слушаме…
Ти познаваш себе си. Когато мислиш, че си открил нещо за мен, всъщност си открил нещо за себе си - затова се свързваме. Мразя пиедестала. По дяволите фенството - нека сме приятели. Затова не ги наричам „фенове“, а „семейство“. Защото сме се събрали под едно и също знаме - това ни прави приятели. Не ме обожавай. Намери отговори, почитай себе си, намери другите около теб. Аз съм просто двигател.
🖤 Четвъртият албум на Yungblud, „Idols“, вече е факт, а книгата му излиза на български от издателство "Ракета"
Превод на интервю от английски език от https://junkee.com/. Интервюто провежда Талесия Весио.
