05/12/2025
Благодарим на всички, които бяха част от паметната вечер, посветена на новата книга на Борис Христов „Пилигрим от края на света“ в книжарница “Umberto & Co.“! Специални благодарности за споделеното на проф. Божидар Кунчев, на проф. Иван Станков, на Тони Николов, на Едвин Сугарев и на проф. Цочо Бояджиев!
Проф. Божидар Кунчев: „И в новата му книга е диалогът между думи и образи – символни изображения, фотографии, картини, приканващи към медитация. Тук му е мястото да спомена и за другото, което е присъщо на погледа и мисленето на поета. Това е способността му да одухотворява видяното в природата и в същото време да се среща с нейното мълчание. Споменах за разговора с поета. Разговарящият е Иван Станков, написал преди време проникновеното си изследване за поезията на Борис Христов, наречено „Сенки на думи“. Трябва да спомена и за неговата „Приписка“. Този обемен текст е вълнуващ разказ за живота на поета от раждането му до ден днешен. Неукрасените факти, преживяното, каквото е било като истина и пореден епизод в нелеката му биография, подробният разказ на основата на много документи от Държавна сигурност за неговата съпротива – и това доказва какво значи да направиш от живота си запомняща се съдба. Тези документи ни връщат към дългите години на затвора, каквато бе действителността в страната ни, към времето на доносите, на страховете, на кошмарите заради преживяното, когато са те привиквали, за да те разпитват и заплашват.
„Пилигрим от края, на света“, сиреч изповяданото от този пътник през времето, историята и предизвикателствата на човешкото съществуване, ни призовава, както са го правили и другите му книги, пак да се вгледаме в себе си и времето, в света и звездите над нас. Защото там са търсените отговори. И дори да не ги намерим, ще остане пак утехата на нашето надяващо се „Защо“, както е в творчеството на Борис Христов. Дори само заради това трябва да му благодарим...“.
Проф. Иван Станков: „Вътре има непознат портрет на Борис Христов, който е някак си е предстихотворен. Обичахме да рецитираме: „Ще бъда мишката - с мишлетата ще тичам до премаляване покрай стените на затвора“, и сега затворът изведнъж се оказа реалност. Този човек е живял в затвора, пренасяли са го от ръце на ръце, затворници са го гледали, докато майка му е била в мината, става дума за „Куциан“. Тази светлина беше много интересна за мен, защото Борис Христов е лесно четим като мистичен поет, но той е роден в мистика… Майчиният поплак… ясно е, Борис Христов е направен от джаз и от оплаквачки. Заради смъртта на баща му, на двете му сестри, той е постоянно мъкнат по гробищата на помени. Той е дете, което е израснало в този страшен ропот на майката срещу смъртта и затова цялото му творчество и специално тази книга е може би апогей на неговата лична битка със смъртта. Идеята за безсмъртие, която е като хоругва на неговата поезия, я има и в тази книга…“.
Скоро очаквайте и пълния видеозапис от събитието.
Книгата може да намерите с отстъпка тук: https://communitasbooks.com/article/1337-piligrim-ot-kraya-na-sveta