17/10/2025
“БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ- последният отпечатък от една епоха”
Левът… той вече не тежи на везните, но тежи на сърцето.
Като стара шевица по ръкава на времето - избеляла, но жива.
В него има дъх от онези дни, когато всяка стотинка миришеше на труд и надежда.
Скоро идва еврото - подредено, силно, чуждо и нужно.
Ще ни улесни пътищата, ще ни направи част от общото.
И може би така е правилно, защото левът отдавна живее в сянката на еврото,
а еврото в сянката на долара.
Отдавна изгубихме своята парична сила,
но не и спомена, който тя носи.
Може би това е цената на времето,
да вървим напред, дори когато сърцето още гледа назад.
Но знаеш ли? Под всяка сянка има светлина.
И ако доларът е небето, а еврото облаците,
то левът е земята -
твърда, упорита, с мирис на хляб и жарава.
Аз милея за него. Не за хартията или метала, а за спомена.
За онзи свят, в който левът беше гордост,
а днес просто знак, че някога сме били самостоятелни.
И вярвам, че каквато и валута да държим в ръцете си,
в душата ни пак ще звъни онзи БЪЛГАРСКИ ЛЕВ -
като песен на баба, като вяра, че бъдещето може да е ново,
но сърцето ни винаги старо по български.
Истината е, че държавата носи голяма част от вината за това, че левът изгуби реалната си стойност и доверие. Не защото парите сами по себе си са се „счупили“, а защото управлението през годините не успя да създаде стабилна среда, в която българският лев да значи нещо повече от цифри на хартия.
Много хора помнят как левът преживя хиперинфлацията, как спестяванията изчезнаха за дни, как всички обещаваха, че „този път ще е различно“!
Оттогава вярата в лева се превърна в носталгия, не в сигурност.
И в това има тъга, защото не народът изгуби лева, а държавата не го опази.
Но нека кажа и другата половина на истината.
Българите оцеляха въпреки държавата, въпреки грешния си избор за управления, въпреки кризите, въпреки сянката на големите валути.
Това, което ни крепи, не е финансовата система, а споменът и вярата, че можем пак да се изправим.
И може би в това е силата ни,
да оцелеем дори когато стойността ни се измерва в чужди числа.
Защото левът може да е изгубил мястото си на пазара,
но не и в душата ни.
Когато стискам старата монета в дланта си,
тя тежи повече от всичко модерно и ново.
Тежи като корен, като шепот от нашето минало,
като обич, която не се обменя по курс.
И когато един ден левът остане само в музея,
нека в сърцата ни остане България -
в шевицата, в хляба, в труда и във вярата.
Защото парите идват и си отиват,
но народът, който не забравя корена си,
никога не е беден. 🇧🇬
Бъдете добри,
Мария Караниколова
