15/09/2025
Честит 15-ти септември на ученици, учители и родители!
За родителския перфекционизъм - с хумор и много истина, чудесен текст
„Някой ден ще имам син и ще направя всичко по обратния начин. От тригодишна възраст ще му казвам: „Скъпи! Не е нужно да ставаш инженер. Не е нужно да си адвокат. Няма значение какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш ли да си патолог? Здраве да е! Футболен коментатор? Моля! Клоун в мол? Страхотен избор!"
И на трийсетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен оплешивяващ клоун с петна от грим по лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на тридесет години! Аз съм клоуна в мола! Това ли е животът, който искаше за мен? Какво си мислеше, мамо, когато ми каза, че висше образование не е необходимо? Какво искаше, мамо, когато ме остави да си играя с момчетата вместо да уча математика?
Ще кажа: „Скъпи, но аз те следвах във всичко, не исках да те притискам! Не харесваше математиката, харесваше ти да играеш с по-малките." И той ще каже: „Не знаех докъде ще доведе това, бях дете, не можех да реша нищо, а ти, ти, ти разби живота ми“ - и разтрива с мръсния ръкав начервеното си лице.
И тогава ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи това е. В света има два вида хора: едните живеят, а другите търсят кого да обвинят. И ако не разбираш това, значи си идиот."
Той ще каже "ах" и ще припадне. Психотерапията ще отнеме около пет години.
Или не. Някой ден ще имам син и ще направя обратното. От тригодишна възраст ще му казвам: „Не бъди идиот, Влад, мисли за бъдещето. Научи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол център.”
И на трийсетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на тридесет години. Работя за Google. Работя по двадесет часа на ден, мамо. Аз нямам семейство. Какво си мислеше, мамо, когато каза, че добрата работа ще ме направи щастлив? Какво се опитваше да постигнеш, мамо, когато ме караше да уча математика?”
И ще кажа: „Скъпи, но аз исках да получиш добро образование! Исках да имаш всяка възможност, скъпи." И той ще каже: „За какво, по дяволите, са ми нужни тези възможности, ако съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуните в мола и им завиждам, мамо. Те са щастливи. Бих могъл да съм на тяхно място, но ти, ти, ти разби живота ми “, и потрива с пръсти носа си под очилата.
И тогава ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи това е. В света има два вида хора: едните живеят, а другите се оплакват през цялото време. И ако не разбираш това, значи си идиот."
Ще каже „ох“ и ще припадне. Психотерапията ще отнеме около пет години.
Или по друг начин. Някой ден ще имам син и ще направя обратното. От тригодишна възраст ще му повтарям: „Не съм тук, за да те убеждавам в нещо. Тук съм, за да те обичам. Иди при баща си, скъпи, попитай го, не искам пак да бъда крайна.”
И на трийсетия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ режисьор с централноруска тъга в очите, и ще каже: „Мамо! Аз съм на тридесет години. От тридесет години се опитвам да привлека вниманието ти, мамо. Посветил съм ти десет филма и пет пиеси. Написах книга за теб, мамо. Не мисля, че те интересува. Защо никога не казваш мнението си? Защо продължаваш да ме пращаш при татко?”
И ще кажа: „Скъпи, но не исках да решавам нищо вместо теб! Просто те обичах, скъпи, и имаме татко за съвети.” И той ще каже: „За какво, по дяволите, ми трябват съветите на татко, ако съм те питал, мамо? Цял живот съм търсил вниманието ти, мамо. Обсебен съм от теб, мамо. Готов съм да дам всичко, само веднъж, веднъж да разбера какво мислиш за мен. С мълчанието си, с откъснатостта си ти, ти, ти разби живота ми” и театрално слага ръка на челото си.
И тогава ще стана, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи това е. В света има два вида хора: едните живеят, а другите винаги чакат нещо. И ако не разбираш това, значи си идиот."
Той ще каже "ах" и ще припадне. Психотерапията ще отнеме около пет години.
Този текст е добра профилактика на нашия майчински перфекционизъм – желанието да бъдеш идеална майка.
Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем добри майки, децата ни пак ще имат какво да кажат на своя терапевт.“
Светлана Хмел
