23/06/2025
🐈Очаквайте скоро "Котка, грамофон и всичко друго"!🐾🔌
Най-редовно се срещаме с вас тук, а сега се налага сама да споделя за новата ми книга, която влезе за печат днес, точно на рождения ден на главния герой в книгата - котаракът от апартамент 10🐈, както и в деня на концерта на Жан Мишел Жар в гр. София, когото ще имам честта да срещна. 💕
👉(И вече може да бъде заявена в предварителни поръчки тук, от страницата ни, като ни пишете в лично съобщение. Цената ѝ е колкото шепа любими бонбони 🧬: 10 лв)
🐾Най-кратките стихове идват, когато животът утихне и слуша. Сменя кожата си и става ту ретро, ту сегашен.
Когато поставя иглата върху стара грамофонна плоча и първите пращящи секунди се разлеят в тишината🎶, времето сякаш спира.
Котаракът се свива до мен, сънят му мърка. Навън се скита вятърът, завесите потрепват като дъх, а вътре думите се нареждат сами.
Така се родиха тези 201 хайку, и без да ги търся, те ме намираха. Някои са тъжни, други игриви, трети пък имат звученето на стар джаз в дъждовен следобед. Идваха в спомена за детството, откривайки ги често в очите на дъщеря ми, в уханието на кафе, в четката ми по платното, когато рисувам… Животът ми ги прошепна. Аз само ги записах.
Всяко едно от тях е момент от живота, уловен в звуците на музиката, идваща от грамофона ми.
Ако ги четеш в покой, читателю, със спящ котарак до теб и ретро музика в ъгъла, тогава сме заедно.
Но и не само тогава. Ние сме заедно в думите, в бялото поле между тях, в усещането, че животът, колкото и кратък да е в един стих, може да бъде цял.
Надявам се чрез моите думи да те вдъхновя. Ще ти дам част от светлината си и ще ти прошепна, че сме заедно, за да споделяме един друг.
Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
📌Аз съм Ивелина Цветкова, жена, която не спира да пише, дори когато светът мълчи.
Родена съм през 1976 година в гр. Велико Търново, град с дух и история, който ми даде първите глътки въздух едновременно с приказния гр. Трявна, там, където е бащината къща. Тя е моят трети дом днес, уханен от спомени, а думите намират път към сърцето и вдъхновението идва като дъх на бор.
Израснах и творих в продължение на много години в гр. Горна Оряховица. Това е мястото, което остава трайна следа в сърцето ми и вдъхнови редица от моите творби. Често се завръщам в дома си там, а гледките отвисоко към ширналите се полета, селата наоколо, летището и железопътната гара ме изпълват с усещане за простор и спокойствие. Тези пейзажи сякаш шепнат и ми напомнят откъде идвам. Откъде ли? От земята, която е пълна с вдъхновение. Там всяка гледка е като стихотворение, готово да бъде написано и споделено.
В майчиното село край Велико Търново пък открих магията на книгите. Там покойната ми леля, библиотекар по призвание, ме посвети в чудния свят на литературата, докато ѝ помагах в библиотеката.
Завърших Педагогика на обучението по техника и технологии в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, със специализация по лека промишленост. Познавам не само аромата на дървесината и как се конструират мебели, а и сърцевината на дървото. Но тази ми страст наследих от родителите ми, завършили при най-добрите майстори, а и дърворезбари в гр. Трявна. Баща ми пък ми показа, че пътищата могат да бъдат отворени за всички нас чрез зелени светлини, и не само чрез светофори, светофари и подобни, а и чрез светлината на деня. Работих като учител и именно там открих колко важно е да предаваш знанията с любов и търпение, да вдъхновяваш младите души да откриват света и себе си чрез книгите и творчеството. Този опит ми даде още по-голяма сила и мотивация да се посветя на писането, редакторската и издателската дейност, защото вярвам, че думите могат да променят живота и да докоснат сърцата на хората.
От няколко години живея в гр. София, където открих любовта – това е градът, в който вдъхновенията не свършват, а ритъмът му ме кара да пиша със сърце и по-бързо от времето.
Първата ми поетична книга – „Обърнато небе“ – се появи през 2012 г. и постави началото на дълго и пъстро пътешествие. Последваха стихосбирки, приказки в рими, разкази, кулинарни книги, едната с рецепти и история за Горна Оряховица и Трявна, мисли, повести – заглавията се нареждат като мъниста: „В прегръдките на сезоните“, „С чадърче от глухарче“, „По струните на моята любов“ (в съавторство с Дора Ефтимова), „Къща за птици“, „Под тъжното око на Господ“, „Мастилени приказки“, „Сладкарничка за бъдеще“, „С форма на геврече“, „Училище в гората“ – за деца, „Весела въртележка“ – за деца, „Дневник с диагноза“, „Вкусна книга“, „Лятно вино“, „Втора вкусна книга“, „Дама в реалното. Вдишай дълбоко“ (книга, която събира поезия, мисли и повест в едно дълбоко вдишване и споделяне), както и поетичната ми книга „Картичка от зимата“, видяла бял свят в края на 2024 г. Повечето ми книги откриха свое място и извън граница.
Стихотворенията ми пътуват, както по страниците на български и международни сборници, така и чрез сърцата на читатели. Ще ме срещнете в „Приятели в поезията“, „Листопад на спомена“, „Доброглед“, „Тракийска лира“, българско-руския „Съдружество“, „Думите“, „Преплетени чувства“, „Точка на пресичане“, „Отвъд“, „Истински неща“, „Приключения по пижами“, „Творчество под маска“, в 65 г, юбилеен алманах на ЛК „Асен Разцветников“, в „Клепалото бие“ том 2, в „Огърлица от разЛОМени сърца“ 2020, в сборник към Сдружение сръбско-българско приятелство, в „Споделяния – 2“, „Вяра“, „Стъпки по етажите“ 2025 и много други литературни антологии. Попаднах и в историческия алманах на НЧ „П. К. Яворов – 1920“, гр. София, където получих наскоро и Златна грамота за принос. Мои стихотворения са превеждани на сръбски, македонски, руски, френски, италиански. Много радостен миг е, че едно от тях беше рецитирано от дете в Париж. Имам публикации във вестници и списания и извън граница – в Чехия, Париж, Канада.
Получавала съм много награди, и не като трофеи, а като признания, че думите ми са намерили дом в нечие сърце. Сред тях: първи награди от конкурси като „Искри над Бяла“, „Любовта...“ – Враца, „Н. Вапцаров“, „Пролет моя“, медал и грамота за Първо място в първия Национален конкурс „Пролетна магия“ и много други. Отличена в „Златен Явор“, „Лирични гласове“, „Свищовски лозници“, „Жената – любима и майка“, „Мила родино“, „Огърлица от разЛОМени сърца“, в Международен конкурс „Белоцветните вишни“, „Мирът“, „Свищовски лозници“ гр. Свищов, „Ний всички сме деца на майката Земя“, „Мила родино“ и много други, както и с редица специални награди. Със златна грамота и монета в конкурса „Животът е хубав, въпреки диагнозата…“ от УС на Българска асоциация за хора с онкологични и други заболявания в гр. Хасково (2021 г.) за разказа „Дневник с диагноза“, с награда на Народно читалище „Напредък – 1869“ гр. Горна Оряховица, за постижения в областта на поетичното творчество, почетна грамота и плакет от НЧ „Съгласие-1873“, грамоти от Община Горна Оряховица 2016, 2017, 2018 и 2020 г. През 2021 г. бях удостоена с плакет от Конфедерация на българските писатели за работата ми като редактор и подкрепата ми към млади поетични таланти. Ще ме срещнете в стотици книги като редактор и коректор. Организатор и журиращ в литературни конкурси.
От осем години съм главен редактор и управител на Издателска къща „Многоточие“, дом на книги, които се четат със сърце. Създадохме го заедно с прозаика и графичен дизайнер Даниел Меразчиев. Главен редактор съм и на списание „Светофари“, където литературата среща мисълта, чувството и смелостта да бъдеш различен.
Член съм на Литературен клуб „Калина Малина“ и на Народно читалище „П.К. Яворов – 1920“ в гр. София – общности, в които се чувствам у дома. Пиша, защото не мога да не пиша. Обичам, защото знам, че само любовта има смисъл. И вярвам – в словото.
📙Очаквайте "Котка, грамофон и всичко друго"!
Ивелина Цветкова
