Sofia Ars Net

Sofia Ars Net Ars longa, vita brevis... Arts. Culture. Inspiration.
Изкуства. Култура. Вдъхновение
Анжела Димчева

Създател и администратор на Sofia Ars Net е Анжела Димчева //Angela Dimcheva - журналист и писател, д-р по наукознание.

Бургаска писателска общност, Съюз на българските писатели  и издателство „Български писател“ представят новата стихосбир...
29/08/2026

Бургаска писателска общност, Съюз на българските писатели
и издателство „Български писател“ представят
новата стихосбирка на Анжела Димчева „Водата плаче“.
Водещ: Васил Люцканов
Авторски рецитал
Ще прозвучат откъси от рецензии за книгата
от Неда Антонова, Боян Ангелов, Георги Цанков, Росица Чернокожева

Заповядайте на 1 септември 2026 (вторник), 18.30 ч.
Дом на писателя – Бургас, ул. „Вола“ 1

Честит рожден ден на поета Боян Ангелов! БОЯН АНГЕЛОВ    ПЪТЯТ              На Евтим ЕвтимовЩом изгревът е мъдрото детен...
27/08/2026

Честит рожден ден на поета Боян Ангелов!
БОЯН АНГЕЛОВ

ПЪТЯТ
На Евтим Евтимов
Щом изгревът е мъдрото дете
на приливния ден и на зората,
баща му люлка ще му изплете,
а майка му
ще то дари с позлата.
Щом залезът се умори от път
и щом се спусне от небето синьо,
ще завладее западния рът,
ще заблести
като червено вино.
И ние се подреждаме така
в очакване на манната небесна,
но в някаква невидима ръка
светкавица
от острие проблесна.
И някакъв неръкотворен знак
посочва пътя, който ни очаква.
Между покой и мълнии сме пак,
а някъде в нощта
любов проплаква…

КИТАРАТА

Китарата ми почива
почти половин век.
Ходя насам-нататък, рядко се връщам тук.
Китарата си почива,
не е издала
звук.
На петдесет години е,
а като нова
изглежда,
Само че забелязвам –
струните ръждавеят...
Моята
вярна китара,
свидетел
на рождества,
но и на погребения.
Пази китарата моя
моята празна къща,
чака всепродължително
в нея да дойдат внуци.
Може би чак тогава
тя ще отрони звуци...

ТВОЯТА БЪЛГАРИЯ

Когато приближава самолетът
скалистата прегръдка на Балкана
и градовете в ниското засветят,
а Дунав заблести като сияние;
когато стъпиш на земя щастлива,
създавала зографи и герои,
земя от сънищата по-красива,
родила и родителите твои...
Тогава нещо много по-голямо
и по-възвишено улавяш в кадър;
тогава с лекота изричаш „мамо”
и в миг забравяш думичката „mother”...
Тогава ще потънеш като птиче
в прегръдките на дядо и на баба.
„Обичам ви!” тогава ще изричаш
и нищо друго няма да ти трябва.

НАПУСНАТА СТАЯ

Умих на майка ми нозете
три дни преди да се помине.
Пророни: „Нещо не наред е,
защото все ми стинат, сине!”
Предчувствала ли е – не зная,
и друго каза ли – не помня...
Стоя в напуснатата стая
като слепец в каменоломна.
Жадувам с цялата си воля
да зърна мама пред вратата.
Жилетката ѝ е на стола,
на масичката – очилата...
Но друго разумът навява.
Пространството имагинерно
така в тъгата се стаява,
че багри цветовете с черно.
И времето като влечуго
пълзи в обратната посока.
Не предвещава нищо друго,
освен реалността жестока.

ПОСЛАНИКЪТ НА ЯПОНИЯ Н. ПР. ЧИКАХИСА СУМИ ПРИЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СБПСъюзът на българските писатели поддържа приятелски от...
27/08/2026

ПОСЛАНИКЪТ НА ЯПОНИЯ Н. ПР. ЧИКАХИСА СУМИ ПРИЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СБП

Съюзът на българските писатели поддържа приятелски отношения и е сключил меморандуми с над 20 сродни организации на пет континента. В изпълнение на своята мисия да разширява контактите си и да популяризира българската литература беше реализирана среща с Н. Пр. Чикахиса Суми – Извънреден и пълномощен посланик на Япония в България. Разговорът се състоя на 25 август 2026 г. в резиденцията на посланика в София.
Гостите бяха водени от Боян Ангелов – председател на СБП. Той беше придружен от двама членове на УС на СБП: ексдипломата Бойко Коцев и Анжела Димчева – международен и прессекретар.
На срещата присъства и г-н Рьотаро Хашигучи, културно аташе в посолството, както и Хидеаки Мачида – заместник-ръководител на мисия. Гостите подариха на домакините книги от издателство „Български писател“ и бяха възхитени от гостоприемството на посланик Суми и познанията му за страната ни, въпреки че той е отскоро на този пост.
В едночасовия разговор бяха обсъдени теми от взаимен интерес, включващи следните акценти: установяване на контакт с писателска организация в Япония, превод на български автори и публикуването им в японски литературни издания, организиране на вечер на японската поезия в София, представяне на японски класици и съвременни автори във вестник „Словото днес“ – издание на СБП. Уговорено беше и специално интервю с посланик Суми, в което той да разкаже за неговите впечатления от България и за новата посока, в която ще се развиват българо-японските отношения.
Боян Ангелов говори подробно за ролята на Кирил и Методий в просвещението на славянските народи, както и за историята на писателската организация, която е една от най-старите в Европа. Той подчерта, че издателство „Български писател“ е готово да издаде сборник с творби на японски писатели.
От своя страна, Бойко Коцев говори за днешната роля на кирилицата в Европа, както и за икономиката, историята и културата на съвременна Япония, които са разпознаваеми и обичани от българското общество.
Анжела Димчева запозна посланик Суми с имената на японските писатели, които са участвали в Международните писателски срещи в София, организирани от Любомир Левчев в периода 1977 – 1986.
Тази първа среща ще бъде последвана в най-скоро време от конкретни инициативи.

Зрелища без хляб, или официален видеоклип на Синелибри 2026Синелибри представя видеоклипа на 12-ото си издание – първи п...
23/08/2026

Зрелища без хляб, или официален видеоклип на Синелибри 2026

Синелибри представя видеоклипа на 12-ото си издание – първи поглед към най-внушителния кино-литературен спектакъл в историята на фестивала. От 15 октомври, под мотото „Цивилизация на зрелището“, над 70 филма ще завладеят София и още седем български града в продължение на три седмици. Програмата обхваща екранни адаптации на книги с мощен, подривен кинематографичен заряд, биографични драми, преоткриващи духовното наследство на големи писатели, и срещи с едни от най-ярките имена на съвременното европейско и световно кино.

Видеото открехва завесата към „шоуто“, което предстои. Както основната визия, така и съдържанието на актуалния видеоклип отразяват концептуалния фокус на Синелибри 2026 и дават представа за идейно-тематичния корпус на програмата. Киноманите ще разпознаят иконични кадри от филмите „Човекът с кинокамерата" (1929) на Дзига Вертов, „Метрополис" (1927) на Фриц Ланг, „Нощта на шоуто" (1915) на Чарли Чаплин и „Безопасността е последна!" (1923) с блестящия комик Харолд Лойд, придобиващи нов смисъл през идеята за обществото на спектакъла, в което зрителите често са пасивни и консумират безкритично аудиовизуално съдържание. На финала светлината в тунела води зрителя към настоящето, където дванадесетте стола намекват за (не)способността ни да вникваме отвъд повърхността, същевременно напомнят за сатиричния роман на Илф и Петров, който разобличава човешката алчност и обсебеност от материалните притежания. Гласът зад кадър заявява недвусмислено, че Синелибри предлага кино за многократна употреба. От една страна, тазгодишното издание на фестивала оказва чест на Нобеловия лауреат за литература Марио Варгас Льоса, като ни насърчава да разгърнем прочутото му есе „Цивилизация на зрелището“. Другата пряка асоциация е с личността и творчеството на Ги Дебор (1931–1994), влиятелен френски философ, писател и кинорежисьор, автор на емблематичния труд „Обществото на спектакъла“ (1967), който критикува пороците на капиталистическото общество и фиксацията върху образите.

Видеоклип на Синелибри 2026: https://www.youtube.com/watch?v=qtH5XbU5JUQ

Режисьор и монтажист на клипа е Евгения Танева. Концепцията и дизайнът са дело на Омана Кацарска, а за музиката и обработката на звука се доверихме на Димитър Бенков. Гласът зад кадър принадлежи на Димитър Стоянович. Клипът е създаден с любезното съдействие на Българска национална филмотека, Friedrich-Wilhelm-Murnau-Foundation и Harold Lloyd Entertainment.

Видеоклипът предизвиква зрителите да прекрачат прага на киносалона и сами да се убедят, че въображението все още не е изчезващ вид. Макар сензацията често да изпреварва събитията, в изкуството качеството остава по-важно от количеството. А програмата на Синелибри тази година е свидетелство, че кино-литературните шедьоври, или „качествените изменения“, невинаги са плод на многогодишен опит и количествени натрупвания.

Синелибри 2026 ще се състои в интервала 15 октомври – 8 ноември в София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Велико Търново, Стара Загора и Перник. В невиждания „киноспектакъл“ ще се включат три премиерни филма от програмата на Берлинале, десет филма, представени в Кан, по пет заглавия от Венеция и Торонто, над петнайсет утвърдени европейски и световни творци, в т.ч. лауреати на „Оскар“ и други престижни отличия, готови да се впуснат в приключението на живота си. Тече трескава подготовка за три международни конкурса: за най-въздействаща игрална адаптация по литературна творба, за късометражен филм по мотиви от книга и за документален филм, посветен на изтъкнат писател. Паралелната програма традиционно обхваща множество съпътстващи дискусии, литературни премиери, чествания и тематични събития, галавечери на европейските култури, срещи с автограф, атрактивни събития за деца и тийнейджъри. Предстои да обявим състава на международното жури и филма, който ще увенчае грандиозната церемония по откриване на 12-ото поред „кино-литературно зрелище“ в София.

Синелибри преосмисля мъдростта на вековете, съхранена в книгите, в стремежа си да превърне светлината в киносалона в просветление, а мимолетната наслада – в съпреживяна радост!

Синелибри 2026 ще се реализира с финансовата подкрепа на ИА „Национален филмов център“, Столична община, Министерството на туризма, Национален фонд „Култура“, Община Варна, Община Бургас, Община Пловдив, Община Велико Търново, Община Габрово, в партньорство с Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Община Стара Загора и Програма „Творческа Европа“ – МЕДИА на Европейския съюз. Фестивалът се осъществява в сътрудничество с множество партньори и съмишленици, които предстои да обявим. Вярваме, че към тази широка коалиция в подкрепа на културата – отвъд логиката на зрелището и в защита на критичната мисъл, паметта и духовността – ще се присъедини и Министерството на културата на Република България, ключов и дългогодишен партньор на фестивала.

Преоткриваме задължителната класика „Север и юг“ на Елизабет Гаскел 576 стр., 15 €, 978-619-161-387-8, Световна класика,...
23/08/2026

Преоткриваме задължителната класика „Север и юг“ на Елизабет Гаскел
576 стр., 15 €, 978-619-161-387-8, Световна класика, ИК Персей

Сравняват романа на Елизабет Гаскел с „Гордост и предразсъдъци“
„Север и Юг” е задължителен за четене от всеки интелигентен човек роман.
На български излиза в издание на “Персей” и превод на Емил Минчев.
Една от най-великите любовни истории в литературата. Роман, съперничещ на „Гордост и предразсъдъци“.
Изданието включва послеслов за авторката от проф. Симеон Хаджикосев.
Детството и младостта на Маргарет Хейл са преминали в идиличния и красив Хелстоун в Южна Англия. Но животът й се преобръща, когато баща й – местният пастор, решава да се откаже от службата си и да се пресели със семейството си на Север, в индустриалния Милтън. Това обаче се оказва фатално за майката, която заболява и умира. Трагедията за Маргарет става двойна, защото губи и приятелката си Беси – младо момиче, което работи в местна фабрика. На фона на социалните вълнения Маргарет по странен начин се сближава с Джон Торнтън, един от големите фабриканти в града. Отношенията между тях са много противоречиви - двамата имат съвършено различни възгледи, характери и обществено положение. Тя е интелигентна, силна, горда и независима млада жена, готова да отстоява принципите си. Той е твърд, целеустремен и рационален, но външната му студенина крие силна емоционалност. От сблъсъка между тези два силни характера се ражда една от най-великите любовни истории в световната литература. Тя пламва на фона на големия конфликт между труда и парите на индустриалния Север и красотата и уюта на аристократичния Юг.
Сравняван неведнъж с „Гордост и предразсъдъци“, романът „Север и Юг“ печели с невероятно пълнокръвните си герои и с това, че е удивително съвременен. Един от вечнозелените романи в литературата, който ще бъде четен и препрочитан.
Разтворете го и вие – той ще събуди доброто във вас и ще ви помогне да погледнете на себе си с други очи. Ще ви помогне да сте отново влюбени в живота.

Елизабет Гаскел е родена на 29 септември 1810 г. в Челси, един от най-престижните и богати квартали на Лондон. Най-малка сред осем деца, тя е отгледана от леля си в едно китно селце в Чешър, където си общува с хора от всички слоеве на английското общество. Омъжва се за пастор Уилям Гаскел през 1832 г., след което двамата се установяват в Манчестър. Ражда пет деца, но през 1845 г. умира единственият й син – Уилям, роден година по-рано. Младата майка изпада в депресия, но съпругът й я убеждава да започне да пише, за да преодолее мъката. Така се ражда романът „Мери Бартън”, който веднага привлича вниманието на четящата публика. С таланта си Гаскел печели уважението на Чарлс Дикенс, Шарлот Бронте и други свои колеги. Най-силните й творби са романите „Север и юг” и „Кранфорд”. Елизабет Гаскел умира от инфаркт на 12 ноември 1865 г.

„Звезден коктейл“ събира звездни гласове и специални гости в СофияНа 1 септември от 19:30 ч. в Театро отсам канала предс...
23/08/2026

„Звезден коктейл“ събира звездни гласове и специални гости в София

На 1 септември от 19:30 ч. в Театро отсам канала предстои концертът „Звезден коктейл“ – специална продукция на „Престо и приятели“, която събира на една сцена едни от интересните имена на българската музикална сцена.

В програмата се срещат опера, класическа и популярна музика, а изпълненията ще бъдат представени с мащаба и въздействието на симфоничния звук.

Звездни гласове и специален гост

Сред солистите са Християна Лоизу, Евгения Ралчева, Надежда Малчева, Жени Захариева, Киара Николова и Анелия Господинова.

Мъжката вокална линия е представена от Марио Николов, Андрея Мирчев и Орлин Димитров.

Специален гост на вечерта ще бъде актрисата Йоана Буковска.

Музикалната картина ще бъде изградена с участието на Симфониета Видин, а зад пулта ще застане маестро Петър Димитров.

Среща на поколения и музикални традиции

„Звезден коктейл“ събира на една сцена артисти с различен творчески опит и индивидуален стил, обединени от любовта към музиката и голямата сцена.

Публиката ще има възможност да се наслади на различни тембри, индивидуални артистични почерци и богат репертоар, който преминава през класическата музика, операта и любими мелодии.

Именно срещата между различни гласове, поколения и музикални традиции е в основата на концепцията на спектакъла.

Вечер с музика и среща с артистите

Симфониета Видин, солистите и специалният гост ще изградят музикална вечер, в която класическата традиция ще се срещне с популярни мелодии и съвременно сценично присъствие.

След концерта организаторите са подготвили специален коктейл, който ще даде възможност на публиката да се срещне с част от артистите и да продължи вечерта в неформална атмосфера.

„Звезден коктейл“ обещава среща с големи гласове, симфоничен звук и специални гости в една от музикалните вечери на 1 септември.

1 септември | 19:30 ч.
Театро отсам канала
„Звезден коктейл“
Симфониета Видин
Диригент: маестро Петър Димитров
Специален гост: Йоана Буковска

Организаторите определят събитието като вечер, в която музиката, артистите и публиката се срещат извън рамките на традиционния концерт.

ВАЖНО ЗА БЪДЕЩ ПРОСПЕРИТЕТ НА РОДНАТА КУЛТУРА: ПРИМЕРЪТ НА ХОЛАНДИЯ
20/08/2026

ВАЖНО ЗА БЪДЕЩ ПРОСПЕРИТЕТ НА РОДНАТА КУЛТУРА: ПРИМЕРЪТ НА ХОЛАНДИЯ

Опитът на Холандия
или една прагматична система за субсидиране на културата

Едва след Втората световна война в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по- широка обществена и държавна подкрепа. От 60-те години на миналия век насам субсидиите нараснаха чувствително. Осигурена по три направления /правителство, регион и кметство/, духовната сфера зае най-сетне своето достойно място. Интересното е, че ако средствата от едно направление се увеличаваха – увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше голям успех, но през първата половина на 80-те години, когато рецесията стигна своята кулминация, нещата трябваше да се променят. В края на всяка година се получаваше доста сериозен дефицит, което довеждаше до намаляване на субсидията за следващата. Правителството не можеше да скицира дългосрочни проекти и да осигурява възможности за нови и особено за експериментални прояви, които по принцип се приемат твърде добре в Холандия. Нивото на заплатите и условията за работа /за творчество!/ бяха твърдо установени. Реорганизацията бе неизбежна.

И ето: през 1985 година там създадоха концепция за новата структура на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в сила под названието „Кунстенплан” /План за изкуствата/. Този план е предвиден за един сравнително непродължителен период от четири години и предвиждаше разпределението на средствата на средствата в три основни категории:

а/ структурна

б/ дългосрочна

в/ по конкретни поводи

Първата е предназначена за основните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите големи градове на страната, като например Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, големите оперни театри, и се даваше за срок от четири години.

Втората бе за големите професионални компании, като например Драматичната компания „Микъри”, и се даваше максимум за три-четири години.

Третата е за експериментални, младежки и полупрофесионални творчески състави. Държавата е организирала специални комисии, които да дирижират разпределението на средствата. Успоредно с тази финансово-административна власт съществува и обществен Съвет по изкуствата, който наблюдава и оценява състоянието на различните институти и творчески състави. Разбира се, той е изграден изцяло с участието на специалисти. Този консултативен орган е в състояние да се противопостави на евентуална намеса на чиновници неспециалисти при оценката на отделни художествени факти или на новите проекти.

Холандската система е доста по гъвкава и осигурява както последователността – отворена е за новостите и експериментите, осигурява максимална свобода, в продължение на четири години, а това не е малък период в живота на един творчески институт. Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са автономни – държавата не контролира пряко дейността им, интересува се от общото им финансово състояние и полезността им за обществото и културата на Холандия.

Ефикасна е и системата на управлението на културните институти в това кралство. Например, оперните театри се ръководят от съвети на директорите, в които влизат: а/ административен директор-интендант; б/ музикален директор – главен диригент; в/ артистичен директор-режисьор; и г/ финансов директор. За съжаление, у нас длъжността е само една – директор – обикновено диригент, в редки случаи режисьор и това могат да бъдат и лица без управленски опит, които при това „дърпат” главно към себе си. Да използват позицията си за личната си кариера. И така повечето от нашите културни институти се управляват еднолично, без художествени съвети, без контрол от МК, затова напоследък нарастнаха и злоупотребите. Оттам идват и неблагополучията в нашите театри.
Опитът на Холандия, страна със стара култура, с традиции в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, макар и с не по- голям творчески потенциал от България, и с доста по- малко държавни институти, може да ни бъде от полза.
И още нещо твърде важно за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4-5 процента от цялата сума, необходима за издръжката на холандската култура. А бюджетът по това перо е над пет на сто, докато в България е десет пъти по-малък! Голямата отговорност там е поела държавата, както е в повечето страни от ЕС. Само че всичко там е може би по-добре премислено и по-добре организирано, отколкото е у нас. Опитът, от който трябва да се поучим.

Огнян Стамболиев, критик и преводач

Огнян СТАМБОЛИЕВ ЗА МУЗИКАТА, МЕДИИТЕ,  МЛАДИТЕ, ЗА „КРЪВ И ЧЕСТ“...                                                    ...
19/08/2026

Огнян СТАМБОЛИЕВ

ЗА МУЗИКАТА, МЕДИИТЕ, МЛАДИТЕ, ЗА „КРЪВ И ЧЕСТ“...

„Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха: в Барселона на нашите е вкаран гол!“ (Радой Ралин)
Музиката и младите, е наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на "опростачването на нацията", започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи. За малките имаше "Знаме на мира" – програма за детско творчество, при това международно призната, освен него движението "Българска музикална младеж" по модела на "Jeunesses musicales" от Париж. И най-ценното – имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. При това, към всяко учебно заведение и читалище. Имаше и сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти – опери, оркестри, ансамбли – бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикални лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт. Издателство "Музика", МОН и "Балкантон", издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи само след няколко години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка - "опростачване". Родиха се "феномени" от рода на: ТВ "Планета", Шоуто на Слави, Азис и Глория, Софи, Криско и Ванко 1, "Рок междучасие", радио „Веселина”, радио "Вероника", а Димитровград стана център-производител на чалгата и получи дори субсидии от културното ни министерство... Дори големите радиа, начело с БНР и Дарик, се естрадизираха и някои от тях са заприличали по-скоро на "джубоксове" от крайпътни барове и мотели.
Да, вината и на някои електронни медии тук, без съмнение, е огромна. За повечето от тях художествената музика е "табу" или в най-добрия случай рядък, случаен гост. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути „парче” класика! Наистина "оригинално" хрумване! А и държавното ни радио БНР, което трябва да дава пример, да образова и възпитава, все още няма ефирен канал за класическа музика, каквито имат дори азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции/ например във индианското Перу или в Анадола/ Турция/. И защо в родината на Орфей и Борис Христов трябваше да се съкрати програмата „Орфей”, а също и Бинар Класика? При това, БНР се издържа от нашите данъци, своите слушатели, които се нуждаят от истинска култура. В него няма нито едно музикално- образователно предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата програма „Хоризонт” е просто един 24-часов шумен джубокс - с кресливи англоезични тупалки, които прекъсват от време на време за новините. Футбол и чалга /тук имам предвид не само типичната чалга, но и ниските жанрове – поп, рап, техно, рок…/
А знаменитият Радой Ралин беше написал много точна епиграма за БНР:
Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха:
в Барселона на нашите е вкаран гол!
А понякога, макар и рядко, се случва така, че "всяко зло е за добро"! Да, добре че стана онзи скандал с "Музикаутор", та от БНР се сетиха, макар и за кратко, при това поради един скандален повод, че освен "тупалките", имало и… класика. Това, всъщност, стана доста неочаквано. /Е, протестираха авторите на кресливите ритми, не и сериозните ни музиканти, на които БНТ няма и намерение да плаща за правата, а да не говорим за мизерните, обидни заплати на музикантите от Симфоничния оркестър на БНР!/ Но за съжаление, беше временно! Този оазис на голямата музика вече се изпари! Скоро отново ниските жанрове заляха, по-точно заблатиха ефира. И ако сега пуснеш нашето национално радио, така, случайно, без да знаеш, че си точно на неговата честота, ще чуеш само ритмизирани крясъци от джунглата. И често пъти, просто няма да разбереш, че е българско, ако не чуеш някакъв говор. Докато всички останали национални радиа в Балканите и Европа ще ти предложат само своя забавна музика, на своя език.
Да, и тази "културна програма" "Христо Ботев" е все още в дълг към своите слушатели. В нея вече преобладават ниските жанрове, попмузиката, многото приказки, плоският хумор, а голямата музика е само за час и половина вечерта и главно през нощта от 3 до 5 часа. И тя, подобно на джубокса „Хоризонт”, вече е напълно естрадизирана, при това с грозна и шумна музика. Сякаш няма пребогат фонд от класика и приятна естрада, та да гърми и трещи така безспирно?! Там почти няма специализирани литературни предавания, мигове за поезия, предавания за театрална и друга критика, изобщо малко е културата. Огромна е разликата между „Христо Ботев” и „Романиа Културал”, Букурещ. Само един поглед върху програмната ѝ схема може да ни убеди в това. И при това директор на нашата „културна” програма, е един без съмнение културен мъж, синът на самия Радой Ралин - Кин Стоянов!...
В БНР много малко са предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти и особено за оперните ни певци, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри от страната. И ако има, е главно за столичните, макар да е радио за цяла България. За тях се сещат само при годишнини /ако изобщо се сетят/ или когато напуснат този свят. И то главно за тези в столицата. Другите, дори от големите ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна са забравени, те за БНР са „втора ръка”! Затова и у нас, при този ненормален „софиоцентризъм” се появи, при това официално, словосъчетанието „извънстолични театри”/оркестри, артисти! Глупаво и абсурдно, нали?! И така, по БНР звучат предимно чуждите изпълнители, защото повечето водещи редактори са чуждопоклонници и са забравили, че трябва да работят преди всичко за българската музикална култура! По БНР се правят цели вечери на чужди диригенти и оперни певци ОТ и твърде рядко се сещат за нашите. А да не говорим, че малкото културни рубрики в уж „културната програма” „Христо Ботев” - като „Арт ефир” се гарнират с напълно неподходяща естрадна, главно американска, джаз и етномузика, което създава силен, дразнещ контраст между словото и звука. Изглежда, че музикалните оформители са работили преди това в барове и кръчми.
Но може би още по-сериозна е вината на БНТ. Там вече почти няма място за голямата музика. Преди години по Канал 1 имаше редовен "оперен ден" - сряда, освен това симфонични - по-сериозни и по-популярни програми, имаше и телевизионен театър и студийно или арт кино. Да не говорим за оперетата, мюзикъла и балета. Сега много от възрастните зрители са недоволни, че тези предавания ги няма, а младите се възпитават предимно с низките жанрове. Класиката е само в Канал 2, а по вина на операторите той е „избутан” в края на листата и се открива трудно. Незнайно защо в БНР се даде ход на подобно вредно, шумно и кресливо предаване като "Рок междучасиe", вместо да се направи едно образователно, което да възпитава в добрия вкус, да облагородява чрез Моцарт и Шопен, Верди, Пучини и Шуберт. Защото повечето млади, дори от елитните училища и университети, са вече далече от истинските стойности, част от тях - със загрубели сетива и ниска култура на поведението.
Много опасно е, че сега младите слушат само тази "музика", при това, с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Верди. За тях това е „тера инкогнита”. Те познават всички ритнитопковци, чалгаджийки и рапъри, но не са се и докосвали до света на тези гении. Растат некултурни и естетически груби, осакатени, опростачени. За тях операта е нещо странно и смешно - те растат в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Още от детската градина, където учителките им пускат записи с тази «музика», вместо Детската симфония или Малка нощна музика на Моцарт! Да, сетивата им загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най-ранна възраст трябва да се открие светът на Хайдн, Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление неведнъж съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове. А навън звуковата среда към тях е още по-агресивна - в магазина, в трамвая, навсякъде и, разбира се, от радиата... Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума "музика". Виковете и подскоците, циничните текстове и движения на цветнокожите гамени от Харлем за съжаление и наш срам нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. Появиха се дори "рап звезди" като Ванко-1 и Криско, широко представяни и рекламирани по медиите. Появи се и явлението ДАРА с нейната примитивна бангаранга. А пораженията са вече налице: и децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по-възрастните, говорят зле, обличат се небрежно зле, подражават във всичко на тези свои "идоли". Вече можем да срещнем на улицата малки момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми. Роди се и движението «Кръв и чест». И напоследък най-страшното е, че неговите членове започнаха да тероризират емигранти и наши българи. Тяхната музика е рокът. При това, най-грозният! В България идеите на това неофашистко движение, с руски и немски корени, започнаха да проникват масово чред скинхед субкултурата, футболните агитки и ъндърграунд концерите, които вече завладяха немалка част от младите българи. И според официалните данни близо 200 хиляди от тях нито работят, нито учат. А престъпността, особено в големите градове нараства, като полицията трудно се справя с нея.
+++
Друг доста сериозен проблем е осакатеното хуманитарно, естетическо и в частност музикално образование в днешното българско училище, изтормозено от поредица нелепи реформи - сред които и абсурдът "делегирани бюджети", който съсипа и нашите прекрасни опери и филхармонии. Намалиха се драстично, до минимум, часовете по пеене и музика - едва по 1 час седмично, при това до 8-и клас. Днес учебниците са коренно променени, тоест опростени, класиката, историята на голямата музика са просто осакатено представени, ако може изобщо да се каже, че са представени. Един типичен пример - вместо цял урок и дори поредица уроци за Моцарт - негов малък портрет и отдолу текст: "Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии". Само това! Невероятно, но факт! Срамно! В друг учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс, но пък имаше снимки на… "Бийтълс", Фреди Меркюри и Ицо Стоичков /не знам той дали вече е започнал да пее или свири?!/. За какво да говорим? Да унищожим и малкото култура и духовност, които ни останаха! Ами че това не е ли планът "Дълес" от 1950-а в действие? Колкото по-прости, необразовани, некултурни източноевропейци, толкова по-добре за нас, за Америка!, казваше той. (А и тази вредна организация "Америка за България" нахлу най-нагло в България.) Да, но другите източноевропейци не съсипаха така безотговорно, с лека ръка музикалното и естетическото образование. В северната ни съседка, която ни изпреварва в културно отношение, не се получиха тези сривове. А нашите „просветни реформи“, а и някои медии ни доведоха дотам, че децата ни считат голямата музика за нещо едва ли не глупаво и излишно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата.
В годините на соц-а, трябва да признаем, въпреки всичко, имаше грижа за хуманитарното и особено за естетическото образование и възпитание на учениците от 1 до 12. клас. Имаше нормални учебници по музика, музикални беседи, лектории, редовни организирани посещения на театър, опера, балет и концерти с образователни беседи, така че дори учениците от тригодишните „заводски” училища знаеха кой е Бетовен и кой е Верди, а сега тези от елитните живеят с рапа или чалгата! Сега МОН просто не прави нищо в тази насока, вместо да положи някакви усилия и с помощта на културното министерство да изготви и реализира подходящи образователни програми с училищата и културните институти за ограмотяването на младите българи, за прекратяването на този вече 30-годишен процес на тотално целенасочено опростачване! Това няма нито да е трудно, нито да е скъпо и ще е от полза да бъдещето на нацията и България. То вече се вижда…
Израснал съм в Русе, където работеше години наред, неуморният градител на бг музикална култура, диригентът и музиковедът Илия Темков /1923- 2002/, един български Ленърд Бърнстейн. Този неуморен, всеотдаен музикант организираше през цялата учебна година, от септември до юни, неделни музикални утра с образователна цел в залата на Филхармонията. Така няколко поколения мои съграждани /имаше и много ученици, дошли в Русе, за да се учат в техникумите и заводските училища, от малки градове и села/, независимо от произхода и образованието си, израснаха като културни хора, които и до днес си спомнят тези концерти-беседи, за този „рицар на музиката” и живеят с голямото изкуство. А сега, ще се повторя, защото много ме боли: да, дори не само джубоксът „Хоризонт”, но и културната радио програма на БНР, „Христо Ботев” „пращи” от грозна музика – джаз, рок, диско, главно кресливи американски шлагери, сякаш не радио, в което се говори за художествена култура, театър, опера, пластични изкуства, история, а някакъв джубокс от крайпътен бар!. И това е дори в предаването за култура „Арт ефир”! Всъщност, голямата музика там вече е в немилост, с ограничено време и редактори и оформители три пъти по-малко от тези за ниските жанрове! А в страната на Орфей и Борис Христов, радиото за класика „Орфей” бе съкратено, докато подобни има в цял свят, дори в Анадола и в индианското Перу! Наскоро съобщиха, че БНР ще даде прекалено голяма награда от 12 хиляди за отличената естрадна песен. А между другото, повечето нови бг естрадни песни са на доста ниско ниво. Затова и някои певци се обърнаха към по- старите. А грижата на ниските жанрове на БНР, без съмнение, е истинска „културна политика”, нали, уважаеми господин гендиректор Митев?! Вие просто съкратихте редакторите и времето за голямата музика и естрадизирахте напълно дори културната програма. Изглежда, че вашият лозунг е: „Естрадата над класиката!!!“
А и повечето телевизии у нас?! Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес? В БТВ и Нова ТВ дори не са чували, че имаме Софийска опера, издигната от Пламен Карталов на световно ниво, че трябва да се гордеем с престижни фестивали на музиката като: Мартенските дни на Русе, оперните на Стара Загора и Пловдив, Варненско лято. За тези две медии Бетовен и Верди са просто „табу”! И въпреки техните големи претенции и турските сапунки като "Нова" и bTV са обърнали гръб на голямото изкуство и никога не показват опера или симфоничен концерт и дори оперета, сериозно кино и театър, но шоутата им от рода на "Комиците" преливат от креслива музика, от просташки скечове и дебелашки, цинични шеги, гарнирани с ритми от джунглата. Всъщност, немалка част от предаванията им са образци на ниската култура и лошия вкус! Да не говорим за срамното явление "Биг брадър" и за продукциите на неуморния Халваджиян и за изключително лошия пример, който дават тези невероятно вредни и цинични шоута на подрастващите. Всъщност и БНТ -1 прогони голямата музика.
Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е наистина проява на лош вкус. Дори против природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкова стари традиции, едно от водещите в света, вече замира поради осакатените учебни програми и неудачно съставени учебници по музика на МОН и немарата от страна на повечето училищни директори. И докато преди нямаше училище без свой оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от големите гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, сега на преден план са ниските жанрове. /Но това е тема за отделен разговор!!!/
И след като някои от неуките ни „културни” министри като Рашидов поискаха да закрият училищата по изкуствата, а некадърното управление на ГЕРБ съсипа с нелепите си реформи и манипулираните директорски конкурси, театрите и музикалните институти, след някое и друго поколение няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто защото няма да има и публика за тях.
Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ „прелестни“ разновидности и прояви…
Тъй като тази „естетика” у нас вече завладя всичко, затова и форматът на снимката на Азис е по-голям от портрета на Моцарт!

Address

Sofia

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Sofia Ars Net posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Shortcuts

Share