https://www.facebook.com/angela.dimcheva/

Sofia Ars Net, Sofia (2026)

17/01/2026

"Златната монета": Спомен на Огнян Стамболиев за Пенчо Симов
40 години без големия български преводач

Пенчо Симов беше от онези не твърде често срещани днес хора, които, извършили едно или друго значително културно дело, не смятат, че имат в това отношение някакви преимущества и заслуги. А всички знаят, че именно той изигра важна роля в процеса на запознаването на нашия културен читател с редица големи имена от европейската и особено от великата френска литература. И при това бе не само вдъхновен, високо талантлив преводач, но и неуморен, прецизен редактор на внушителен брой издания. Всъщност, той е един от най- големите преводачи в нашата литературна история досега! Ето и една кратка бележка за него: роден е на 26 април 1929 г. в София в семейство на дипломати. Завършва гимназия в столицата. Следва журналистика в Карловия университет в Прага (1948-1949), завършва право в СУ „Климент Охридски” (1954). Работи като редактор в сп. „Космос” и като заместник-главен редактор, главен редактор и завеждащ отдел „Поезия” в издателство „Народна култура” (1968-1980). От 1981 г. е редактор в сп. „Панорама”. Член на Съюза на преводачите. Посвещава преводаческата си дейност предимно на френската поезия. Превежда също чешки, словашки, руски, английски, белгийски и полски поети, както и проза от френски и руски класици, драматургия и есеистика.

Запознах се с Пенчо Симов през зимата на 1977 г., когато водеше редакция „Поезия и драматургия“ в голямото и много авторитетно тогава издателство „Народна култура“. Той трябваше да подготви за печат сборника стихове от големия румънски поет Никита Станеску (1933-1983) „Барелеф с влюбени“, който бях съставил и превел за престижната поредица „Поетичен глобус“. Това бе първата ми голяма творческа задача и затова много се притеснявах. Познавах повечето от прекрасните му и ненадминати и досега преводи на Франсоа Вийон, Пиер дьо Ронсар, Клеман Маро, Алфред дьо Мюсе, Виктор Юго, Пиер Беранже и Пол Елюар. Очаквах да срещна един строг и с голямо самочувствие редактор. Но още при първия разговор разбрах, по-скоро почувствах, че пред мен е човек с изключителна душевна топлота, че е сърдечен и благопожелателен до такава степен, че сякаш сам търсеше кому и как да помогне. Радвам се, че прие добре работата ми и се получи едно добро издание, което критиката оцени и с което бях приет за член на СПБ. И дори получих наградата за дебют – „Млад преводач”.

Мисля, че ние, по-младите сътрудници на издателство „Народна култура” (жалко, че след промените беше унищожено!), а след това и на прекрасното ни и все още живо (!) списание „Панорама“, където той работеше през последните пет години от живота си, получихме твърде много от този рядко благороден човек. След смъртта му, предизвикана преждевременно от завистливи и зли колеги, които го оставиха без работа, мястото му в издателството и списанието остана празно – наследиха го някои хора, които се опитаха да го отрекат и зачеркнат. Бях шокиран от една много груба и жестока статия на Ал. Муратов в „Литературен фронт“, в която той след като го отрече изцяло като преводач, твърдеше, че: „Пенчо Симов би прописал и ноти, стига да има кой да му ги плати!“. За човек, който беше толкова скромен и нематериален! При това оставил едно забележително творчество. Съвсем по български…

Имах удоволствието и щастието да общувам с Пенчо Симов при посещенията си в София и при неговите гостувания като преводач-лектор, изпращан от Съюза на преводачите в Русе, Търново, Варна, Стара Загора и други градове. В Русе организирах три пъти негови творчески вечери с преводи от съвременни френски поети, а след смъртта му и във Френския институт в София – портретна вечер със стара и нова френска поезия и с музика от Дебюси и Енеску, която изпълни моята съпруга, Виолета Шаханова. И постоянно се учудвах на неговата неуморимост, на непреодолимия му стремеж да прониква все по-дълбоко в света на превежданите от него поети, да пресътворява техните стихове на български.

А той превеждаше само онова, което не можеше да не преведе. За своя максима бе избрал мисълта на Октавио Пас: „Светът става обитаем само благодарение на езика, а преводът е златна монета в духовния обмен на човечеството“…

Пенчо Симов притежаваше освен безспорния поетичен талант (пишеше чудесни стихове, които не пожела да публикува, защото ги считаше за нещо много лично, интимно) и необикновено широка, енциклопедична култура – рядко срещана днес сред мнозина от колегите, особено по-младите, повечето от които познават само езика и литературата, с които работят, без да знаят нищо друго. А той познаваше доста основно пластичните изкуства, историята, музиката, театъра, операта, имаше поглед и върху точните науки. Затова и неговите преводи – не само в поезията, но и в прозата, драматургията и есеистиката, бяха безупречни. Отворете някои от томовете с Балзак, Юго, Андре Мороа и ще се убедите в това.

Той винаги говореше за труд, защото работата беше неговият живот. И беше невероятно скромен, дори стеснителен. Дълго време се опитвах да получа от него някаква автобиография и да отговори на въпросите, които му зададох писмено за едно интервю. Всеки път отбягваше или се измъкваше с думите: „Моята персона на никого не може да бъде интересна“. А можеше да постигне много неща и извън превода (беше завършил Карловия университет в Прага, произхождаше от семейство на дипломати от преди 1944 г.). Но никога не търсеше нещо за себе си – искаше само да работи, с едничката благородна цел да бъде полезен на българския читател. На този читател Пенчо Симов даде хиляди брилянтно преведени стихове от няколко поетични школи: на първо място – френската, после чешката и словашката (нали бе учил в Прага), руската, полската, английската и белгийската. Освен това той преведе виртуозно редица класически драми и комедии в стихове от Жан Расин, Пиер Корней (прекрасен, ненадминат е преводът му на „Сид“!), Молиер, Пушкин, проза от френски и руски класици. Но венец на многолетния му самоотвержен труд бе томът „Френска поезия“ от библиотека „Световна класика“ (1978). Той включва 110 различни по стилистика и светоусещане поети – от средновековните Гийом дьо Поатие и Жофре Рюдел (ХI век) до нашите съвременници Жак Превер, Анри Мишо и Жан Кокто. И това, без съмнение, е сериозен влог в българската култура. Всъщност Пенчо Симов бе сред творците, които положиха основите на съвременната българска преводаческа школа след войната. И досега неговите прекрасни, ненадминати преводи – особено тези на френските поети – се преиздават и четат с удоволствие.

Огнян Стамболиев – ПЕН-БГ

ТРИМА ФРЕНСКИ ПОЕТИ В ПРЕВОД НА ПЕНЧО СИМОВ

ЖОАШЕН ДЮ БЕЛЕ

ВЪВ РОХКАВАТА БРАЗДА…

Във рохкава бразда когато хвърлят семе,
поникват стъбълца и сок по тях снове,
а после всички те надигат класове,
наливайки зърна като желано бреме.

Работният селяк в десница сърп ще вземе,
когато с цвят златист класът го призове;
ще легнат сноп след сноп във стройни редове,
когато най-подир за жътва дойде време.

В империя растял и зреел Рим така
и паднал покосен от варварска ръка –
остават само куп развалини, които

ограбва всеки днес, тъй както скитник стар
върви, събирайки зрънцата зряло жито,
изронени подир нехайния жътвар

ШАРЛ ОГЮСТЕН ДЬО СЕНТ- БЬОВ

СОНЕТ ЗА СОНЕТА

Критико, за сонета с насмешка не съди!
Достигна Шекспир в него най-истинската мярка,
с въздишките си в лютня превърна го Петрарка,
подкрепа бе на Тасо в безбройните беди.

Изгнаникът Камоенс съдбата победи,
възпявайки чрез него и любовта си жарка.
С цвета му миртов Данте прибави багра ярка
към лавъра, обкичил челото му преди.

Като се върна Спенсър от острова на феи,
заключи във сонета и чувства, и идеи.
Прогледна сякаш Милтън чрез скръбния му чар.

Бих върнал аз сонета във френските градини.
С тъй флорентинско цвете пръв дю Беле дари ни,
обичаше го, зная, и старият Ронсар.

РЬОНЕ ШАР

НА А. А.

Ти си моята любов от толкова години,
мой световъртеж пред толкова очакване,
което нищичко не би могло да състари –
дори това, което беше крачка към смъртта ни,
дори това, което ни е чуждо,
и моето объркване и помрачаване дори.

Спусната като капака на прозорец,
една сгъстена, изключителна възможност
за нас е хоризонт с верига планини,
за нас е стягащо великолепие.

Казвам ти възможност, моя мъченице.
Заедно сме – тъй че всеки може да получи
дяла от загадъчност у другия,
без да е изказал неговата тайна;
мъката, дошла от другаде,
най-подир намира своята раздяла
във плътта на нашето съединение,
най-подир намира своя слънчев път
в самото средище на небесата ни,
които тя разкъсва и възстановява.
Казвам ти възможност, както я усещам.
Ти издигна висотите,
които моето очакване ще трябва да премине,
когато утрешният ден изчезне.

17/01/2026

ПРЕД ГОДИШНОТО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ...
Интервю с БОЯН АНГЕЛОВ

https://trud.bg/a/articles/boian-angelov-bez-kultura-ne-moje-da-sashtestvuva-obshtestven-prosperitet

16/01/2026

ПОКАНА
На 23 януари от 18.30 ч. в Галерия-книжарница „София Прес“ ще се състои творческа вечер, посветена на Владислав Кацарски – една от най-самобитните и непримирими фигури в съвременната българска култура и журналистика. Вечерта ще бъде посветена и на неговия 60-годишен юбилей.

Владислав Кацарски е автор с многолик талант – поет, белетрист и драматург, чието перо не познава компромиси. От разтърсващия реализъм на романа „Коридорът“ до ефирната метафоричност на стихосбирките му „Бленувани залези“ и „Цветен сън“, творчеството му е пътуване към вътрешната светлина и истината.

Като създател на първото социално радио у нас – „Брайл ФМ“, Кацарски е гласът на онези, които често остават нечути. През 2026 г. той продължава да провокира обществото със своята пряма позиция и способността си да превръща личната и социалната битка в чисто изкуство.

Събитието ще предложи на публиката близък поглед към неговия свят – свят, в който „виждането“ е въпрос на дух.

16/01/2026

Първо българско издание на „СВОБОДНА. Да пораснеш в края на историята“ от Леа Ипи

„Тази книга е писана предимно в един килер в Берлин по време на пандемията Ковид 19. Той се оказа идеалното място за криене от децата (моите собствени), които трябваше да обучавам вкъщи, и за размисъл върху думите на баба ми: „Когато е трудно да видиш ясно бъдещето, трябва да помислиш какво можеш да научиш от миналото“.

На 16 януари излиза от печат нашумялата мемоарна книга на Леа Ипи „Свободна. Да пораснеш в края на историята“ (преводач: Паулина Мичева, 312 стр., цена с 25% отстъпка: 9.75 евро /19.07 лв.), един от най-смислените текстове, родени „от отломките на комунизма“. Заглавието е иронично, доколкото иронията е способ за оцеляване в мрачни времена. По думите на авторката първоначално замисленият от нея философски труд, изследващ родството в идеите за свободата в либералната и социалистическата традиция, в процеса на писане променя облика си. Обяснението за този завой е просто — в процеса на писане идеите се превръщат в хора. Крайният резултат е отрезвителен разказ с дух на изповед за семейството, съзряването, личната чувствителност, обществената отговорност. За политическото пробуждане и за парадоксите на свободата.

Изумителни и дълбоко отекващи мемоари за израстването в последните дни на последния сталинистки бастион на 20 век… Това, което ги прави незабравими, е, че виждаме този свят през очите на дете… Книга за човечността, за объркването и чудесата на детството. Леа Ипи създава магия.

Лора Хакет, „Сънди Таймс“

„Свободна“ на Леа Ипи е първата книга след „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, която съм препоръчала настоятелно на семейството, приятелите и колегите си. Завладяващи мемоари и проникновени разсъждения за това какво означава да бъдеш свободен.

Рут Скър, „Спектейтър“

Родена през 1979 г. в албанската столица Тирана, днес Леа Ипи е професор по политическа теория в Лондонското училище по икономика. Учила е философия и литература в Римския университет „Сапиенца“, има докторска степен от Европейския университетски институт. През 2022 г. британското списание „Проспект“ я обявява за един от десетте най-големи мислители в света, а „Франкфуртер Алгемайне Цаутинг“ — за една от най-важните фигури на съвременната култура. Трудовете ѝ са отличени с множество награди, включително „Брайън Бари“ на Британската академия за високи постижения в областта на политическите науки. Книгата ѝ „Свободна“ (2021) печели наградата „Ондатджи“, наградата за първа биография „Слайтли Фоксед“ и е мемоар на годината на „Сънди Таймс“, „Гардиън“, „Ню Йоркър“, „Файненшъл Таймс“ и др. Номинирана е за наградата „Бейли Гифорд“ за 2021 г. и за награда „Коста“.

„И все пак, въпреки всички ограничения, ние никога не губим вътрешната си свобода: свободата да правим това, което е правилно.“ - Леа Ипи

15/01/2026

КАЛИН БАЛЕВ НИ ВОДИ ПО ПЪТЕКИТЕ НА МЪДРОСТТА
Текст и снимки: Анжела Димчева
Оригиналният художнически почерк на Калин Балев е добре известен сред ценителите на изящното изкуство. Всяка негова изложба привлича магнетично широка аудитория. Авторът често е канен в различни арт пространства в столицата и в страната. На 13 януари 2026 г. в галерия Heritage в сърцето на София беше открита неговата най-нова експозиция, озаглавена „Пътеки към вътрешната мъдрост“.
Калин Балев посрещаше гостите лично и тълкуваше закодираните послания в отделните серии: „Днес представям 44 картини. Харесва ми излъчването на тази галерия, галеристките са млади и сърдечни – с тях се разбираме прекрасно. Пътеките са моите експерименти през годините – тук те се допълват и сливат. Митологията никога не умира: както миналото, както настоящето, така и бъдещето имат своите проекции в митологията. Всеки, които гледа моите картини, сам открива фигури, идеи, взаимодействия... Камъкът и керамиката ме привличаха още от дете – дори сега в мои нови картини включвам камъни от морето, който съм събирам в детството си. Те са вградени в образи, развивайки прийомите на мозайката в живописта. В творбите ми се преплитат тъга и ирония, тържество и мистика. Има заемки и от езотериката – такава е картината „Полет към шамбала“.
Сред заглавията има загадъчност, препратки към устойчиви понятия и герои, интерпретирани в съвременен контекст: „Метаморфозите на Нарцис“, „Малката русалка“, „Битка на кентаврите“, „Три нимфи“, „Празници на Дионис“, „Безкрайна фиеста“...
Българското фолклорно наследство е талантливо вградено в двата цикъла „Живи черги“ и „Шевиците играят“. Любим елемент, който избликва като дишащ фон, е водата. Откриваме го в редица тематични полета: „Родено от водата“, „Разкази на рибаря“, „Нептун“, „Водолей и Уран“, „Изворът на Белоногата“ и редица други.
За стила и нашепнатите послания в творбите на художника говориха двете уреднички на галерия Heritage Таня Димитрова и Силвана Пападами.
Таня Димитрова очерта темите и мотиви в оригиналните сюжети на Балев: „Неговото име звучи като нарицателно, когато говорим за живописна и приложна художествена естетика. Калин Балев не изневерява на своя доказан и утвърден във времето художествен почерк. Творбите му отварят вратата към свят на мъдрост и духовни пътешествия. В картините му присъстват и оживяват митологични образи и същества, напомнящи на древните скални рисунки; присъстват и символи на българските шевици, както и вдъхновения от темите на древни индиански племена. Всеки щрих ни води по пътеките към дълбоките слоеве на човешката душа – към пътя на духовно усъвършенстване и осъзнаване. Какво е „Вселената Калин Балев“ – това са песъчинки, сякаш довяни от старинни ветрове, и така древни мозайки и велатурен колорит мъдро се подреждат върху платната и отварят портали“.
Силвана Пападами анализира въздействието на колорита и техниката върху публиката: „Изкуството на Балев е сякаш една вълшебна приказка, грижливо изпипана до най-малкия детайл, в който всяко камъче е на мястото си, всяка песъчинка се усмихва, а цветовете греят. Изложбата е толкова приказна, че очаквам следващите седмици много деца да бъдат привлечени от витрините и да искат да се докоснат до създаденото от автора. Както е казал големият Пабло Пикасо, всяко дете е художник, въпросът е как да останем художници, когато пораснем... Мисля, че Калин Балев е успял да изпълни тази мисия“.
Наситеният колорит очарова всеки посетител, но когато се вгледа в изображенията, той ще открие не само красивото (възвишеното), но и грозното (дяволското) като присъщи аткрибути на персонажите в този комплексен изобразителен похват.
Публиката чу и дефиницията за мъдростта, която води Калин Балев в процеса на изнамиране на нови техники, на оживяването на природните елементи, в чиито души той прониква: „Мъдростта не е просто знание отвън, а по-скоро дълбоко разбиране, което идва от вътрешния свят на човека. А потапянето в древните духовни митове е мост между миналото и настоящето, вдъхновяващи душата и ума“.

15/01/2026

Музикален празник – 270 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт
Кварто, Филхармоничен духов квинтет и оперната прима Мария Радоева – мецосопран
27 януари, 19,00 ч. зала „България“
По повод 270-годишнината от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт, в зала „България“ ни очаква изискан музикален празник, в името на великия гении в историята на музиката. Концертът предлага различна програма с произведения на Моцарт, в които се срещат кристалната яснота и драматична дълбочина на гласа на оперна прима Мария Радоева – мецосопран и неподражаемата хармония, мелодичност и музикално майсторство на изключителните музиканти от Кварто, заедно с Филхармоничния духов квинтет.
Програмата е музикално бижу, като камерно-симфоничен диалог, вдъхновен от прочутите проекти на Чечилия Бартоли, при които малък ансамбъл от десетина музиканти създава неповторимо концентрирано и емоционално въздействие за публиката с личното общуване с изпълнителите. Подобен формат се реализира за първи път в България и придава на концерта особена художествена стойност и елегантност, в която примата Мария Радоева е протагонист и убедителна интерпретаторка на Моцартовия репертоар. Нейният чист и гъвкав глас, отличната ѝ музикалност и стилово чувство, както и прецизната фразировка и дикция отговарят напълно на високите изисквания на великия композитор. Сценичната ѝ интелигентност ѝ позволява да разкрива психологическата дълбочина на Моцартовите герои с естественост и финес, без излишна театралност. Именно затова всяка среща между Радоева и музиката на Моцарт се възприема като истинско събитие.
Подбрания репертоар обединява най-ярките страни от гения на Волфганг Амадеус Моцарт – театралната искра на оперните увертюри, дълбоката човешка емоция на концертните и оперни арии и изтънчената камерна мисъл на късните инструментални творби. От жизнената енергия и хумор на „Сватбата на Фигаро“ и „Вълшебната флейта“, през драматичния психологизъм на ариите от „Милосърдието на Тит“, до виртуозната лекота на „Турския марш“ и философската зрялост на Нонета K.452/а, програмата рисува цялостен портрет на композитор, който владее еднакво силно сцената, гласа и камерния ансамбъл. Специалното участие на младата цигуларка Катерина Михайлова добавя символичен мост между поколенията, подчертавайки вечната жизненост и актуалност на тази музика. В центъра на програмата e Моцартовия нонет (за 9 музиканти), представен в рядко изпълнявана версия, преработена от френския композитор Жан Франсе, т.нар. „труд на живота“, който дълги години преработва едно от най-значимите произведения на Моцарт - Клавирния квинтет в ми-бемол мажор, за да прозвучи за първи път през 1995 година в тази забележителна формация между камерен състав и оркестър. Това произведение разкрива късния стил на Моцарт – съчетание от камерна интимност, формална съвършеност и дълбока емоционалност. В контекста на концерта то ще прозвучи като кулминация на Моцартовия гений, интерпретиран със съвременно усещане и стилова чистота.
Кварто на сцената за рождения ден на Моцарт, вече е традиция и те отново ще представят своята ярка творческа сила и вдъхновение, които превръщат всеки концерт в неповторимо преживяване с характер и смело художествено музициране. Благодарение на високото си изпълнителско ниво и разпознаваемия си експресивен стил, квартетът създава звучене, което е едновременно прецизно изваяно и емоционално заредено. В програмите си те умело преплитат различни произведения и музикални езици, поднасяйки ги с безупречна точност, но и с усещане за свежест, свобода и силна сценична динамика. Часове след Моцартовия концерт, Кварто се отправя към четири специални участия във фестивалната програма в град Нант, част от престижния фестивал Mezzo, по покана на световен продуцент – признание за високото художествено ниво на музикантите и за успеха на техните проекти.
Този концерт е не само празник на Моцарт, но и жест на признателност към публиката – празнично и вдъхновяващо начало на новата година. Музиката на Моцарт оживява с нова светлина, съчетавайки класическа прецизност и съвременно вдъхновение, и отново доказва, че неговият безсмъртен дух продължава да вълнува и обединява поколения.
Събитието ще се състои на 27 януари, в зала „България“ от 19:00 ч., а билетите са на цени между 15 и 30 евро.
КВАРТО с Филхармоничния духов квинтет и оперната прима Мария Радоева представят:
Увертюра Сватбата на Фигаро
"Voi che sapete” от “Сватбата на Фигаро”
“Милосърдието на Тит”: Ария на Сесто
Увертюра "Вълшебната флейта"
“Милосърдието на Тит”: Ария на Вителия
Концертна ария "Alma Grande"
"Турски марш" (със специалното участие на малката цигуларка Катерина Михайлова)
Нонет за струнни и духови инструменти K. 452/а
КВАРТО:
Иван Пенчев, Светлана Станчева, Татяна Тодорова и Димитър Тенчев със специалното участие на Деян Великов (контрабас)
Филхармоничен духов квинтет: Кремена Ачева, Валентин Методиев, Михаил Живков, Мартин Стоянов и Красимир Костадинов
Солист: Мария Радоева, мецосопрано

15/01/2026

„Чужденецът“ на Франсоа Озон в киносалоните от 16 януари

На 16 януари 2026 г. тръгва в разпространение „Чужденецът“ на Франсоа Озон, един от най-изтънчените и оригинални творци на съвременното европейско кино. Филмът е адаптация по митичната едноименна класика на Албер Камю - манифест на отчуждението, абсурда и разрива между индивида и света.

Чужденецът (Франция 2025), оригинално заглавие: L'étranger, 120 мин., криминална драма. Режисьор: Франсоа Озон. Сценаристи: Франсоа Озон, Филип Пиазо

През 30-те години на миналия век в Алжир французинът Мьорсо демонстрира пълно безразличие към живота. Емоционалното му отчуждение води до убийство, последвано от съдебен процес, който разглежда както състава на престъплението, така и личността на извършителя.

Алжир, 1938 г. Мьорсо, тих и непретенциозен служител в началото на трийсетте си години, присъства на погребението на майка си, без да пророни и сълза. На следващия ден той започва непринудена афера с колежката си Мари и бързо се връща към обичайния ритъм на ежедневието. Скоро обаче съседът на Мьорсо, Реймон Синтес, го въвлича в своите съмнителни дела. Един зноен ден на плажа се разиграва трагедия…

„Идеята за адаптация на един от най-известните романи в световната литература съвсем естествено води след себе си тревожност и съмнения. До този момент бях адаптирал произведения, които са по-слабо познати. Беше огромно предизвикателство да адаптирам шедьовър, който всеки читател вече е инсценирал в съзнанието си. Но интересът ми към книгата беше по-силен от опасенията ми, затова се впуснах в проекта със сравнителна лекота. Много скоро осъзнах, че потапянето в „Чужденецът“ е начин да се свържа отново с една забравена част от личната ми история.“ - Франсоа Озон

В ролите: Бенжамен Воазен, Ребека Мардър, Пиер Лотен, Дени Лаван, Суан Арло и др.

Фестивали и отличия до момента:

2026 Шест номинации за награда „Люмиер“: най-добър филм, режисура, сценарий, операторско майсторство, музика, актьор в главна роля (Бенжамен Воазен)
2026 Европейски филмови награди: номинация за операторско майсторство
2025 Номинация за „Златен лъв“ от МФФ във Венеция
2025 Номинация за Наградата на публиката от МФФ в Сан Себастиан
2025 Номинация за най-добър филм от фестивала на френското кино в Малага
2025 Номинация за най-добър игрален филм от МФФ в Чикаго

Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=zJcLzzqv6yk&t=1s

IMDB: https://www.imdb.com/title/tt36243564/

На 16 януари 2026 г. „Чужденецът“ влиза в програмата на избрани киносалони в цялата страна. Филмът не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст.

„Чужденецът“ се разпространява с подкрепата на Програма „Творческа Европа" — МЕДИА на ЕС и ИА „Национален филмов център".

15/01/2026

ПОКАНА
Галерия „Милениум“ Ви кани на изложбата „Споделеност“ на художника Юрий Ковачев. Откриването ще бъде на 20 януари 2026 г. (вторник) от 18:00 ч. в галерия „Милениум“ (София, бул. „Витоша“ №89Д).
Експозицията ще бъде представена от проф. Любомир Стойков.

15/01/2026

ПОКАНА за 21 януари, 18.00 ч., Галерия-книжарница "София-прес"

Премиера на стихосбирката на АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИХРИСТОВ "Човечност и Недочовечност".

Човечност и Недочовечност

Цивилизационна екодрама - празнична

Земята влюбила се във човека -
ужасно дребно същество.
Изпусталяла любовта полека,
под брадвата, заклала и последното дърво.

Останала Земята със сърце пустиня.
Поплакала над мъртвите си езера.
Заровила и любовта си в океанска падина.
Човекът пък останал без деца.

25.12.22 г.

Най-интересното е, че тези кратки по изказ стихове звучат като сентенции за човека и не човека, за рая и ада в душите, за възвишеното и грозното.
Използването на антична, библейска образност придава космично звучене. Особен привкус добиват контрастните двойки с неологизми като човечност и недочовечност. Все едно се борят два демона, които спорят, бият се, но дали стигат до изход, не е ясно. Друг е въпросът, че непрекъснатите контрасти натоварват като люшкане, при което читателят вместо емоция, получава световъртеж.
Но колко е силна самоиронията на поета в етюдите с невръстния внук - сблъсъкът между уморената мъдрост на възрастния и невинните, точни констатации на детето и
въпросът ,,Всеки поет ли трябва да носи шапка?".
Авторът не дава рецепти за живота, а провокира размисъл. И възникват въпроси,на които всеки търси отговорите.
Ако трябва да обобщя, това е поезия на мъдростта! Но и на красотата!

15/01/2026

Клуб „Журналист“ и Националният литературен салон
обявяват конкурс за поезия „14 мига от любовта“

Конкурсът е анонимен, а темата е вдъхновена от двойния празник на 14 февруари. Могат да участват автори, навършили 18 години. Всеки от тях изпраща до 3 непубликувани стихотворения на имейл: [email protected] или на пощенски адрес: София, п.к.1000, ул. „Граф Игнатиев“ №4, Клуб „Журналист“ (за конкурса)
Краен срок за изпращане на творбите: 9 февруари 2026 г.
Писмата (имейлите) трябва да съдържат два запечатани плика или два прикачени файла: единият – с трите стихотворения, а другият – с личните данни на участника (три имена, дата, месец и година на раждане, пощенски адрес, телефон).
Резултатите ще бъдат обявени на 14 февруари т.г. на официална церемония в Клуб „Журналист“. Авторитетно жури ще раздаде следните отличия:
Първа награда - 300 €
Втора награда - 200 €
Трета награда - 100 €

Церемонията по награждаване ще се състои в Клуб „Журналист“ в Деня на влюбените и виното - 14 февруари 2026 г., от 18 ч.

15/01/2026

ПОКАНА
Поетесата ЕЛИЦА ВИДЕНОВА ще представи новата си книга "ТАЗИ ЕСЕН Е ЛЯТНО МОМИЧЕ".
Заповядайте на 20 януари 2026 г. от 18.00 ч. в Американския център на Столичната библиотека.
С участието на Асен Масларски и Камелия Кондова.
Организатор: Академия "Знание"

Поезия, която остава. Поезия, която лекува.

„Тази есен е лятно момиче“ е поетична книга, която носи едновременно светлина и дълбочина, крехкост и вътрешна сила. В стиховете на Елица Виденова сезоните са време, усещане и вътрешно състояние – любовта е лято, болката е есен, споменът е зима, а надеждата винаги намира своята пролет. Това е поезия, която улавя преходите в душата така, както природата улавя преходите между сезоните – естествено, красиво и истински.
Поетичният свят на книгата се разгръща между интимното и философското, между личната изповед и универсалното човешко преживяване. Тук ще откриете стихове за любовта и раздялата, за дома и пътя, за детството и родителите, за България, за вярата, за страха, за крехкостта и за силата да продължиш, когато ти е трудно. Това са стихове, които приемат уязвимостта, осветяват болката и винаги оставят място за надежда.
Езикът на Елица Виденова е музикален, чист и образен. Всяко стихотворение е изградено с внимание към ритъма, към паузата, към онова неизказано пространство между думите, където читателят открива себе си. Поезията ѝ е тиха, но въздействаща – тя докосва дълбоко и остава дълго. Стремежът ѝ е към истина, към смисъл, към чисто преживяване.
Книгата е богато илюстрирана с художествени фотографии, които са органична част от емоционалното внушение на изданието. Образи и думи вървят заедно, създавайки завършено, цялостно преживяване, което кани читателя да се връща към страниците отново и отново.
„Тази есен е лятно момиче“ е пространство за съпреживяване. Книга за хората, които усещат света дълбоко. За онези, които вярват, че думите имат силата да лекуват, да съхраняват спомените и да връщат светлината тогава, когато най-много ни е нужна. (Марисиана Влашева-Михайлова – Издателство Академия „Знание“)

АВТОПОРТРЕТ

Тази есен е толкова лятна –
палавее с вкуса на смокиня,
ръсва жълт минзухар за позлата
и се вейва – аха, да отмине...

Заиграва се кротко със кестена
и флиртува кокетно с очите му.
После някак по детски естествено
се завихря ефирно-лъчисто.

Тази есен е лятно момиче,
закъсняло за първото влюбване,
но готово сега да обича
с вечността на последната лудост!

Елица ВИДЕНОВА

Sofia Ars Net

17/01/2026

17/01/2026

16/01/2026

16/01/2026

15/01/2026

15/01/2026

15/01/2026

15/01/2026

15/01/2026

15/01/2026

15/01/2026

Address

Telephone

Website

Alerts

Shortcuts

Share

Category