Sofia Ars Net

25/07/2025

ПАМЕТ ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯ ОПЕРЕН КОМИК ПАВЕЛ ЕЛМАЗОВ
50 години от кончината му
Павел Елмазов,/ 1898 – 1975/ беше наистина забележително, не потворено до днес, явление в нашата опера. При все че се бе превъплъщавал в много и различни по характер и стилистика роли, особено на младини, той остана в историята на българската опера само с една – Доктор Бартоло от шедьовъра на Росини „Севилският бръснар”. Десетилетия наред, от дебюта си в нея, през 1930, до 1970 той бе несменяемият и изпълнител, докато не слезе от сцената и тя не бе поета от друг голям неин интерпретатор Павел Герджиков. Години наред просто не можехме да си представим друг артист в тази роля. Затова й той беше без дубльор. А когато на 18 март 1956 година младият Гяуров дебютира като Дон Базилио в Операта след обучението си в Москва, в този паметен спектакъл му партнира Елмазов и за щастие той бе записан и след време БНТ го излъчи та го видя цяла България. Така Павел Елмазов стана национално известен.
Роден е на 18 март 1898 година под знака на артистичните и музикални Риби в София, в семейството на стоматолога д-р Михаил Елмазов / той е първият дипломиран български зъболекар / и на писателката Евгения Марс, близка на Вазов. Израства в артистична среда. От малък спортува, пее с мощен, силен глас. Иван Вазов го насърчава да учи пеене. В края на август 1921 родителите му го изпращат във Виена да учи пеене при известния тогава педагог проф. Андерсон. След три години се завръща и завършил музикалното си образование постъпва като солист в наскоро одържавената Софийската народна опера. Дебютира в една от най- трудните басови партии, Мефистофел от „Фауст” на Гуно. С ролята на Варлаам от „Борис Годунов” разкрива яркия си комедиен талант, който разцъфва в Граф Робнизон от „Тайният брак” на Чимароза, Скула от „Княз Игор” на Бородин и особено в Доктор Бартоло, която ще бъде коронната му роля.
Много са оперите, в които Елмазов участва през дългата си повече от 35- години кариера.: Дядо Недялко от „Гергана”, Хайнрих от „Лоенгрин”, Самуел в „Бал с маски”, Спарафучиле в „Риголето”, Нурабад в „Ловци на бисери”, Цунига от Кармен”, Канчиано в „Четиримата грубияни”, Ван Бет в „Цар и дърводелец”, Мазето от „Дон Жуан”, Раемфис в „Аида”, Албер в „Еврейката”, Дяволът в „Шванда Гайдарят”... Повече от 60 големи, малки и средни в стотици спектакли. С годините гласът му придобива определено характерна, комедийна окраска. Ненадминат е в буфо ролите. За две от тях – Варлаам и Чуба от „Черевички” на Чайковски през 1951 година получава Държавната / Димитровска/ награда. А като Бартоло гостува на всички оперни сцени в страната. В тази нелека роля той постига върха в кариерата си на певец- и артист. Характерната темброва окраска на гласа му, податлива на изразителна интонационна нюансировка, са особено подходящи за този образ. Елмазов не беше актьор на обмисления, предварително установен мизансцен. Във всеки спектакъл той импровизираше с неподражаемото си, направо неизтощимо чувство за хумор, без да стига до шаржа. Пееше с отлична дикция и артикулация и виртуозните пасажи. Беше просто неповторим. На един от спектаклите се обърна към Петя Иванова /Розина / с думите: „ „Къде е петият лист хартия тук са шест?” Вместо шестият лист, тук са пет! Публиката се радваше на находките му, на хумора, който просто извираше от него.
На снимката: В коронната си роля на Доктор Бартоло от „Севилският бръснар” на Росини - фото Папакочев
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-БГ

25/07/2025

На 22 юли 2025 г. в Българския културен център (ул. "Веслец" 13, София), се проведе Четвъртото издание на Творческия терминал "България - Израел" - 2025. За тази международна проява специално пристигна в София ВЕСЕЛА РАЙЧИНОВА-СЕЛИ, поетеса, продуцент и журналист, президент на Арт салон "Сели" - Израел, вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. След като преди месец, непосредствено преди началото на войната между Израел и Иран, тя успешно проведе Десетия юбилеен фестивал "Българска душа на Святата земя" (град Бат Ям - Тел Авив), сега Весела Райчинова подготви и този форум. Партньори по реализация на събитието бяха: Съюзът на българските писатели, Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина, Общество "Димчо Дебелянов" (към Националния студентски дом) и Българският културен център. В проявата се включиха: Райна Манджукова - директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, Боян Ангелов - председател на СБП, Снежана Галчева - президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина, поп звездата проф. Етиен Леви, Диана Анжелов - организационен секретар на Ат салон "Сели", Анжела Димчева - международен и прессекретар на СБП, творците Мира Копанаров (Канада), Драгомир Мирчев (поет, музикант и художник от Хасково), Асен Асенов (издател, белетрист от СБП), Георгина Георгиева, Димитрина Кюркчиева - поетеса и журналист (БНР), поетесите Елисавета Шапкарева, Стоянка Боянова и Нели Горанова; поетът Валери Димитров, Бяха наградени лауреати в конкурсите за поезия, проза и рецитация - участници в Международния фестивал на изкуствата „Българска душа на Святата земя“: Галина Печиварова, Ивав Иванов, Йорданка Радева, Златка Садразанова, Ивелина Димитрова, Анна Славова, Шефика Рефик и други.Специална награда за артистично рецитиране за СОНЯ ТЕРЗИЙСКА (Благоевград).
Снимки: Николай Томов и Красимира Русинова-Илиева

21/07/2025

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА ВЛАДИМИР БАШЕВ:
„Ако няма какво да дадем на света,
за какво сме родени?“
Националният литературен музей организира честване на 90-годишнината от рождението на поета Владимир Башев на 25 юли, петък, от 11 часа, пред паметника на поета в Борисовата градина. В знак на почит към литературното му дело двама от лауреатите на наградата „Владимир Башев“ – Димитър Христов и Надя Попова, както и поетите Иглика Горанова, Калин Каменов, Боряна Желева, Татяна Атанасова, ще прочетат свои стихове.
В юбилейната за поета година, Националният литературен музей и Националният дарителски фонд „13 века България“ обявяват конкурс за Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, която се връчва на всеки две години на автори до 32-годишна възраст. Наградата е учредена през 1969 г. от вестник „Пулс", чийто първи главен редактор е Владимир Башев. Кандидатите за участие в конкурса могат да изпращат своите книги, издадени през 2024-та и 2025-та година, лично или чрез издателствата, до 15 септември 2025 година на адрес: София 1000, ул. „Г.С. Раковски“ 138, Национален литературен музей – за Национален конкурс „Владимир Башев“.
Владимир Башев е автор на седем стихосбирки в периода 1957- 1967 година, с които излиза извън канона на своето време и допринася за модернизирането на новата българска поезия. Домът му на столичния булевард „Ситняково“ 79 е част от Националния литературен музей – литературен кабинет, утвърдил се като място за срещи на съвременни творци. В юбилейната за Владимир Башев година - 14 от тях се включиха в сборника „Око на времето“, финансиран по програма „Помощ за книгата“ при Министерството на културата, като част от тиража бе предоставен на читалища и болници в страната.

20/07/2025

ЗАПОВЯДАЙТЕ В АРТ КОМПЛЕКС "АНЕЛ" - 25 юли, 20.00 ч.

ВАСИЛ ПЕТРОВ ТНЕ BEST OF ME – бутиков концерт + вечеря
На 25 юли в Созопол Васил Петров ще изнесе бутиков концерт “The best of me”. Концертът е от 20:00 ч. и включва най-доброто от неговия репертоар с българска и световна музика, джаз стандарти и латино теми, изпълнени в неповторимия стил на Васил Петров в акомпанимент на Николай Костадинов - пиано, Христо Минчев - бас и Кристиан Желев - ударни.
Публиката ще се наслаждава на чудесната гледка на морския залез на концерта под звездите и великолепните изпълнения на Васил Петров. След концерта ще се състои изискана вечеря, подготвена от нашите готвачи, специално за събитието.
Билети можете да закупите от сайта на Арт комплекс Анел или на място от рецепция.
Цената е 100 лева и включва билет за концерта + куверт за вечерята в ресторанта.
Адрес на Арт комплекс „Анел“ – Буджака, ул. „Виа Понтика“ 145, 8130 Созопол.
Тел. за информация 088 500 1166

20/07/2025

„Храбрият млад мъж на летящия трапец“
и други разкази от Уилям Сароян

Издателство „Колибри“ предлага на ценителите на модерната класика „Храбрият млад мъж на летящия трапец“ и други разкази“ (320 стр., цена: 22 лв.), дебютния сборник с кратка проза на Уилям Сароян, определен като „най-обсъжданото литературно откритие на 1934-та“.
На двама от най-изявените български преводачи дължим настоящото издание: Надежда Розова и Владимир Молев. Художник на корицата е Стефан Касъров. Шестнайсет от разказите в сборника излизат за първи път на български език.
Голямата депресия в Сан Франсиско – града, приютил изгубени души от много нации: арменци, евреи, китайци, руснаци, поляци, африканци, ирландци във време на дълбок катаклизъм. Героите на Сароян желаят да станат писатели, работят като телеграфисти или търговски пътници, живеят чрез музиката, колекционират странни неща, срещат се във вечерни училища, пунктове за залози, кина и бръснарници, мечтаят, обичат и страдат, ала неизменно с човечност, състрадание и щедрост, защото според авторовото признание: „Ако изобщо целя нещо, то е да покажа братството между хората“. Сароян често пише в първо лице, използва пунктуацията нестандартно, стилът му е модерен, открит, задъхан и гостоприемен, а амалгамата от трансцендентна поетичност, напомняща Уитман, и ексцентрични персонажи в духа на Стайнбек и Селинджър създава неповторима проза, която и до днес докосва душата и увлича.
Белетрист и драматург, Уилям Сароян (1908-1981) е един от най-четените и превеждани световни писатели. Плодовит и многолик, той е автор на романи, разкази, пиеси, есета, мемоари, текстове за песни. Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“. През 1939 г. е удостоен с „Пулицър“ за драматургия, отличие, което отхвърля с мотива, че „бизнесът не бива да бъде съдник на изкуството“. През 1943-та получава „Оскар“ за сценария, който след това преработва в роман – „Човешка комедия“.
Неговите герои са като стръкчета трева, способни да пробият бетона. (Стивън Фрай)

18/07/2025

ПРАВЕЦ СЕ СЪБУЖДА С МУЗИКА: ДНЕС ЗАПОЧВА ФЕСТИВАЛЪТ PRAVETS ART NIGHTS 2025
Тази вечер, с първите акорди на виенски валс, започва едно от най-красивите музикални събития на лятото – Pravets Art Nights 2025. В рамките на три поредни вечери (18–20 юли), под звездите на Правец, публиката ще се срещне с вълшебството на класиката, операта и филмовата музика – представени от Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров.
Фестивалът се открива с концерт, посветен на 200 години от рождението на Йохан Щраус-син. В програмата: емблематични валсове, полки и маршове от фамилията Щраус. Концертът започва в 20:30 ч. на сцената на Hyatt Regency Pravets Resort пред езерото в Правец, в атмосфера на бална изисканост и летен разкош.

Две силни и харизматични оперни звезди се срещат това лято с българската публика. Репетициите със Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров вече текат в София, а голямото събитие – „Primadonna sotto le stelle“ – ще се състои на 19 юли от 20:30 ч. под открито небе, на същата сцена.
Моника Конеса е предпочитана на оперните сцени заради силния си лирико-драматичен глас и въздействащо сценично присъствие. През последните сезони Конеса изпълнява главни роли в престижни театри като Teatro Filarmonico di Verona, където се завръща неколкократно с „Аида“ и „Джокондата“, както и в испанската премиера на „Долорес“ от Томас Бретон. Работи с диригенти от ранга на Рикардо Мути, с когото гастролира в Равена, Джераш и Помпей, а през 2025 г. ѝ предстои дебют в САЩ с ролята на Неда в „Палячи“ в Seattle Opera, както и турне с Пласидо Доминго в Япония.. Тя съчетава страст и техника с изразителност, която не оставя сърце недокоснато.
Маурицио Трехо е мексикански тенор с международна кариера и топъл, богат тембър. Той носи в себе си силна емоционалност и драматизъм – идеален партньор за най-красивите дуети от репертоара на Верди и Пучини.
Концертната програма включва емблематични арии и дуети, сред които арията на ЧоЧо Сан „Un bel dì vedremo“, арията на Тоска „Vissi d’arte“, дуетът на Тоска и Каварадоси „Mario, Mario“, както и други шедьоври от опери на Пучини, Верди и Чилеа. Концертът е част от юбилейното издание на Pravets Art Nights и обещава незабравима вечер под звездите.
Последни билети – на касата на зала „България”, в хотела и в Ивентим.
Финалът в неделя е запазен за киното. Мелодиите от големия екран – Мисията невъзможна, Карибски пирати, Джеймс Бонд, Форест Гъмп, Междузвездни войни – ще оживеят в симфоничен формат на централния площад на града. Специалната изненада за публиката е лазерно шоу, което хармонично ще допълни програмата.

15/07/2025

ПОКАНА ЗА 22 юни, 17,30 ч., Български културен център
Арт салон „Сели“ - Израел, към ВСОАА, Съюзът на българските писатели, Общество „Димчо Дебелянов“ и Българският културен център Ви канят на
ТВОРЧЕСКИ ТЕРМИНАЛ БЪЛГАРИЯ-ИЗРАЕЛ 2025
По повод
10 години Международен фестивал „Българска душа на Святата земя“
В програмата:
► Среща с екипа на Арт салон „Сели“ – гр. Бат Ям, Израел
► Награждаване на участници в Международния фестивал
на изкуствата „Българска душа на Святата земя“ – 2025
► Поезия и музика

Водеща:
ВЕСЕЛА (СЕЛИ) РАЙЧИНОВА – директор на Арт салон „Сели“ –
вицепрезидент на Конфедерацията, журналист, продуцент, поетеса

С участието на:
БОЯН АНГЕЛОВ – председател на СБП, поет и литературен историк
СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА – президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
АНЖЕЛА ДИМЧЕВА – поетеса, литературен критик

Вход: свободен

22 юли 2025 г., 17:30 ч.
Български културен център, София, ул. „Веслец“ №13

12/07/2025

ПРЕМИЕРА НА НОВА СТИХОСБИРКА НА ЕЛИ ВИДЕВА В КЛУБ „ПАРНАС“ НА СБП

Текст и снимки:
Анжела Димчева

На 3 юли 2025 г. поетесата Ели Видева гостува в клуб „Парнас“ в София. Стихосбирката ѝ „За няколко живота“ (илюстрирана от Георги Янев) беше представена от поетесата Ива Николова. В рецензията си тя отбеляза, че познава Ели отдавна, но с тази книга е открила една непозната досега поезия: „Тази книга за мен е откритие, но не само като светоусещане в стихове, но и в различния възглед спрямо едно мощно, експлоатирано и цинично идеологизиране и политизиране на темата за патриотизма. Стиховете на Ели Видева връщат понятията и истинските възприятия към изконните неща. В тях кънти болката за отечеството... Трудно се достига до тази болка и сила, до които е достигнала Ели Видева. Тя е направила книгата си съкровена изповед и въжделение не за няколко живота, а за всички животи – преди, сега и за в бъдеще за всички нас“.
„Темата за България за мен е важна. Не ме е срам да кажа, че съм българка – това е емоция, дълг, памет. Светът наистина ще ни преоткрива...“ – с тези думи поетесата започна разговора с присъстващите, а началото на авторския рецитал даде стихотворението „Пиета“:

ПИЕТА

Тя прилича на дрипава циганка
и протяга ръка – не да проси –
да погали децата си в редкия миг,
в който може да дойдат на гости.

Тя прилича на лес подир пладнешка сеч –
тук-там някой филиз е прораснал.
И се моли студът – заскреженият меч
да не мине през тяхната пазва.

Тя прилича на малко безумно дете,
свито в кофа с боклук вместо дом.
И скимти, бърше сълзи и стяга сърце
във юмруче, нетърсещо помощ.

Но е моя Родина. В тъгата – сама,
съкрушена от болки и хрипове.
И оставям сърцето си в тая земя,
преклонена пред нейните дрипи.

Ели Видева сподели с публиката как се е родила идеята за тази специфична и много съкровена като тематика книга: „Спорила съм с Гриша Трифонов колко Българии има... Така се роди стихотворението „Реплика“, от което дойде и заглавието:

РЕПЛИКА
„Това ми е последната България.“
Гриша Трифонов
Това ми е
едничката България.
Тук имам житен стрък
и бащин гроб.
И люлка, вързана за дъб,
вкопан във сянката
на стародавна пръст.
И дух, кодиран
в гривата на конче.
И синове,
които да ги пазят.
Това ми е.
За няколко живота.

Прозвучаха още десетина стихотворения от новата книга, които докоснаха всички присъстващи с емоционалната си неподправеност, с аксиоматична правдивост, с общочовешки послания за обич и поразителни метафори, въплътили различните ипостаси на родината, майката, земята, природата, историята и родовата кръв. Много е трудно днес да се щрихира по оригинален начин образа на дадена историческа личност, без да се повтори втълпеното от предишни интерпретации клише. Но Ели провижда образа на Кубрат, Пагане, Аспарух, Самуил, на императори и други отминали управници по един интровертен начин, вглеждайки се в детайла, в личната история. Земята, родната пръст, от която човек тръгва и в която неизбежно отива, е онази харизматична сплав, изградила вярата на поетесата, че България ще пребъде.
Свои мнения за поезията на Ели Видева споделиха Трендафил Василев, Атанас Капралов и други присъстващи, сред които бяха поети от Литературния клуб в Хасково, воден от Ели Видева.

11/07/2025

Националната награда "ИВАН ВАЗОВ" беше присъдена на писателя ХРИСТО СЛАВОВ в Сопот!
Честито!

ХРИСТО СЛАВОВ СПЕЧЕЛИ ВАЗОВАТА НАГРАДА ЗА 2025 ГОДИНА
Писателят Христо Славов, автор на романа „Преди сътворението“ и на сборници с разкази и новели, спечели Вазовата награда за 2025. Това отличие е сред най-престижните в българския културен живот. Присъждането на Вазовата награда започва от 1970 г., като при учредяването ѝ участват Министерството на културата, Съюзът на българските писатели и Община Сопот. За пръв неин носител е определен писателят Димитър Талев /посмъртно/. През десетилетията носители на Вазовата награда стават: Емилиян Станев, Георги Караславов, Камен Калчев, Дора Габе, Камен Зидаров, Георги Джагаров, Елисавета Багряна, Павел Вежинов, Евтим Евтимов, Слав Хр. Караславов, Богомил Райнов, Ефрем Каранфилов, Валери Петров, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Дамян Дамянов, Иван Динков, Кольо Георгиев, Петър Караангов, Стефан Цанев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, Недялко Йорданов, Николай Стоянов, Георги Константинов, Любомир Левчев, Владимир Зарев, Иван Гранитски, Симеон Янев, Боян Биолчев, Милен Русков, Борис Христов, Боян Ангелов, Здравка Евтимова и др. Връчена беше и Детската Вазова награда за 2025 г. на ученици от две български училища в Ирландия за издадена книга с преводи на три ирландски народни приказки на български език и три български народни приказки на ирландски език. Вицепрезидентът Илияна Йотова беше гост на тържествата в Сопот и подчерта в словото си, че Вазовото „Аз съм българче“ се знае от всяко българско дете, а красивият подбалкански град не е само родно място на великия поет, но и символично пространство, в което понятията дълг, чест и свобода имат особено значение. Според г-жа Илияна Йотова съвременното общество все по-често подценява националните празници и символи, което прави заветите на Вазов още по-актуални. При всяко ново препрочитане на Вазовото творчество могат да се открият нови послания, които да служат като отправна точка за разбиране на понятия като добро и зло, предателство и героизъм, истински и престорен патриотизъм. Кметът на Сопот Станислав Стоенчев се обърна към присъстващите с думи, обобщаващи живота и творчеството на Патриарха на българската литература. Събитията бяха организирани от Община Сопот, Народно читалище „Иван Вазов – 1871“ в града и къща музей „Иван Вазов“ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и спонсори. Председателят на СБП Боян Ангелов направи дарение от книги за местното читалище. Тържествата преминаха под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

10/07/2025

Събитието ще се проведе под патронажа на Вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.🇧🇬
🇨🇵 Заповядайте в Ресторант дьо Пари на 14 юли от 19 ч., за да отпазнуваме заедно празника на Франция с изискани френски ястия и музикална програма! 🔊🪗🎼
📖 Запазете Вашето място на линка 👇 https://hotelanel.com/en/booking-service/?date=2025-07-14… или на 📲0885 00 11 99.